Слънце, море, плажове, усмивки, самба, Рио, добро настроение....Всичко това е Бразилия, но за обиковения футболен фен, Бразилия е нещо много повече. В страната на кафето, футболната игра е религия и ежедневие – от плажни мачлета на Копакабана до истински футболни битки и уличните мачове в най-бедните фавели. Играчите, оставили трайна среда в историята на футбола са много – Пеле, Гаринча, Зико, Ромарио, Роналдо и Роналдиньо, Кака и много други. Бразилските футболисти се отличават с бързина, техника и изключителни умения в малки пространства – нещо типично за битките по улиците, но и една от най-отличителните характеристики на една също толкова популярна игра – футзал.
И докато ние все още спорим за това дали Пеле или Марадона, Роналдо или Меси, Неймар или Мбапе са най-велики, то в света на футзала има един единствен крал – Алесандро Роса Виейра, или просто Фалкао. В света на футзала, Фалкао е нещо повече от Бог с неговите над 1000 гола на клубно ниво, както и 258 гола в 401 мача за Бразилия. Цялата му кариера преминава в родината му, като изключение са четири мача за Ченай в Индия, както и участие на турнир в Кувейт където играе за...Нотингам Форест. Тази статия обаче не е за неговата кариера в залата, а за огромната му амбиция да играе професионален футбол, която той успява да сбъдне, макар и за кратко.
Фалкао е роден на 8 юни 1977г. в малкото градче Санта Круз до Рио Пардо в щата Сао Пауло. Започва да тренира футбол и футзал паралелно като дете, но избира залата от ранна детска възраст. След като прави име в скромния Гуарапира (50 гола в 47 мача за два сезона), той преминава в Коринтианс през 1992г. В следващите 4 сезона Фалкао бележи 189 гола в 132 мача и се утвърждава като едно от най-големите имена в играта, макар и ненавършил още 20 години. Следват различни периоди в множество отбори, включително Сао Пауло, Рио де Жанейро и Атлетико Минейро. Във всички сезони, в който Фалкао играе, той продължава да бележи, както за клубния си отбор, така и за националния отбор на Бразилия. Но някъде вътре в него остава детската му мечта да играе професионален футбол.
През 2001г. Фалкао е на 23г. и получава покана да тренира с Палмейрас заедно с имена като Родриго Тадей (играл след това за Сиена, Рома и Перуджа), преминалия през Порто и Атлетико Мадрид Паоло Асунсао, както и бъдещия голмайстор на ЦСКА Москва Вагнер Лав. За огромно съжаление обаче, Фалкао успява да изиграе едва 59 минути в контролен мач, тъй като напуска с контузия. Това слага край на идеята му за професионален футбол, но не и край на неговото желание да опита отново.
И това се случва през 2005г., когато е представен заедно с Минейро (бъдещ неуспещен трансфер на Челси) и Жосуе, дефанзивен полузащитник, който след години става шампион на Германия с Волфсбург като ново попълнение на Сао Пауло. Всички погледи обаче са насочени към наставника Емерсон Леао, легенда на Бразилия и един от най-добрите вратари в историята на футбола в страната. Уви, трансферът на Фалкао няма нищо общо с желанието на Леао, а по-скоро с увлечението на президента Марсело Гувея, който лично осъществява сделката.
По това време Фалкао, който се изявява като крило със силен ляв крак, среща една доста сериозна конкуренция в отбор, пълен със звезди. Легендарният Рожерио Сени, бъдещият десен бек на Реал Мадрид Сисиньо, уругваецът Диего Лугано, както и бъдещият голмайстор на Бундеслигата Графите. В един доста дълъг сезон за клуба, Фалкао обаче записва само 2 мача за първенство. Появява се за 8 минути в откриването на сезона срещу Итуано, както и започва от първата минута 3 месеца по-късно срещу Моджи Мирим, но когато първенството е вече решено в полза на неговия отбор. Записва и два мача в ранните етапи на Копа Либертадорес, като се появява отново като резерва. Това остава и единственият професионален сезон в кариерата на Фалкао. И въпреки че не играе, той става шампион на Бразилия, както и носител на Копа Либертадорес. Два трофея, които заемат престижно място в иначе огромната му колекция от над 100 отличия на клубно, национално и индивидуално ниво.
