Футболисти, за които не знаехте, че са били съотборници

 Партньорствата във футбола са нещо от витално значение за един отбор. Неслучайно и напоследък започнаха да им се дават различни готини имена: MSN, BBC от Реал, BBC от Юве и т.н. Преди това пък звездно трио в Барса бяха Меси, Шави и Иниеста, които бяха основни и най-важни играчи за тима.

 Всеки знае, че тези футболисти са играли в един отбор. Сега обаче ще ви запознаем с други такива играчи, за които едва ли някой е наясно, че някога са били съотборници. Някои от имената сериозно ще ви изненадат. 

 Започваме:

Ривалдо и Касемиро
 Всеки знае, че големият Ривалдо приключи с футбола в нискоразрядния Моджи Мирим, където беше съотборник със сина си Ривалдиньо. Малцина обаче знаят, че последният елитен клуб, за който световният шампион игра, бе този на Сао Пауло през 2011г. По това време Ривалдо вече бе на 38, дори наближаваше 39, но това не му попречи да вкара 5 гола в 30 мача, включително един страхотен красавец в мрежата на Линензе и да помогне на тима си да финишира на 6-та позиция в Бразилейро Серия "А", както и да достигне емилинационната фаза в турнира Копа Судамерикана. По същото време на "Ещадио Морумби" пък тепърва прохождаше един млад и много обещаващ полузащитник. Неговото име е Карлош Енрике Касемиро, който днес е сочен за един от най-добрите на поста си в целия свят. Двамата играха рамо до рамо, а Касемиро бе едва на 19. Почти 10 години по-късно халфът вече има спечелени 4 Шампионски лиги и може да се каже, че по този показател сериозно е задминал своя бивш звезден съотборник.

Едерсон и Ян Облак
 Представи си да имаш в отбора си двама от най-добрите вратари в света, преди те да са станали двама от най-добрите вратари в света. Точно това се случи през сезон 2012/13 в скромния португалски Рио Аве. Тогава Едерсон бе едва 18-годишен и тепърва търсеше своето място в първия отбор, а с година по-възрастният Облак бе привлечен под наем от гранда Бенфика. Словенецът спечели войната за титулярен избор на вратар и записа цели 31 мача за сезона, докато неговият бразилски колега се ограничи с едва 8. В края на сезона Рио Аве финишира на шесто място в лигата. След това Облак се върна в Бенфика и едва година по-късно бе продаден на Атлетико Мадрид за 16 милиона евро, а кой мислите зае мястото му на "Ещадио да Луш"? Тъкмо Едерсон, привлечен за скромните 500 хиляди евро! Разбира се, едва 2 сезона по-късно, "орлите" го спазариха за 40 милиона и той потегли към Манчестър Сити.

Дейвид Бекъм и Дейвид Мойс
 Едва ли някой някога си е задавал въпроса: Кои точно са символите на Престън Норт Енд за последните 30 години? Оказва се, че шотландецът Дейвид Мойс е един от тях. "Избрания" изкарва в Престън цели 6 сезона между 1993 и 1999г. и дори завършва кариерата си на "Дийпдейл". Разбира се, бившият наставник на Евертън и Манчестър Юнайтед далеч не се слави с изключителните си футболни качества на терена. Той рита за редица нискоразрядни клубове в Англия и Шотландия, а след като окачва бутонките е и мениджър на Норт Енд. През сезон 1994/95 в скромния тим под наем пристига халф от елитния Манчестър Юнайтед. Неговото име е Дейвид Бекъм и той трябва да се обиграва в Трета дивизия. Младежът бележи 2 гола в 5 мача, а през това време той е съотборник тъкмо с Мойс. Шотландецът дори си спомня, че тогавашния наставник на Престън Гари Питърс не е смятал Бекс за подходящ заради скромната му физика. Добра преценка, господин Питърс.

Брад Фридъл и Георге Хаджи
 Железният американски страж е носител на един интересен рекорд от Висшата лига. Той е играчът, стартирал като титуляр в най-голям брой последователни мачове - цели 310 за отборите на Блекбърн, Астън Вила и Тотнъм. Доста преди да започне да се изявява по английските терени обаче, Фридъл започва европейската си кариера в датския Брьондби, а само година по-късно се мести в Турция, където изиграва един сезон за местния Галатасарай. Точно тогава пък край Босфора акостира румънската легенда Георге Хаджи и двамата се засичат в Истанбул за едва няколко седмици. През лятото на 1996г. Фридъл напуска и се завръща в родината си, където подписва с Кълъмбъс Крю, а Хаджи остава в Галатасарай до самия край на кариерата си, помагайки на турците да спечелят и престижната Купа на УЕФА през 2000г.

Едгар Давидс и Вилфред Заха
 Може би малцина помнят, че по-късният етап от кариерата на "Питбула" премина в ниските дивизии на Острова. След като игра с огромен успех за Аякс, Ювентус, Барселона и Интер, Давидс акостира във Висшата лига и подсили тима на Тотнъм когато беше на 32. След това той отново игра за Аякс и уж окончателно приключи с футбола през лятото на 2008г. Само две години по-късно обаче, краката на Давидс го засърбяха и той реши да се завърне на терена. Тъй като беше на 37 и едва ли някой елитен отбор щеше да му дадеш шанс, той подписа с Кристъл Палас. След само 6 мача, в които той бе ползван главно като ляв защитник, холандецът реши да напусне. Сезон 2010/11 пък бе първият за един млад играч, който все още носи екипа на Палас. Това е Вилфред Заха, който изигра едва 1 мач през кампанията, но пък имаше честта да дели една съблекалня с големия Едгар Давидс.

Маурисио Почетино и Роналдиньо
 Кариерата на бившия наставник на Тотнъм главно се свързва с периода му в испанския Еспаньол. Само че Поч имаше и няколкогодишна френска авантюра. Той порита в тима на Бордо, а преди това носи екипа и на столичния Пари Сен Жермен в продължение на две години и половина, записвайки 95 мача за "принцовете". Само няколко месеца след пристигането на Поч на "Парк де Пренс", във френската столица акостира и един млад бразилец, направил страхотно впечатление с екипа на родния си Гремио. По всяка вероятност Роналдиньо Гаучо толкова успешно се вихреше в предни позиции, защото перфектно знаеше, че зад гърба му е тъкмо Почетино и той ще поправи всяка негова грешка. През лятото на 2003г. и двамата напуснаха Париж, като аржентинецът премина в гореспоменатия Бордо, а Рони заблестя на "Камп Ноу". 

Джошуа Кинг и Марко Ройс
 Неангличанинът с най-английското име, който в момента се изявява с екипа на елитния Борнемут, дълго време търси своя пристан. Кинг, норвежец по произход, е юноша на Манчестър Юнайтед, а всички знаят, че малцина получават шанса да носят червената фланелка без да са пращани под наем из цяла Европа. В този случай, Джош трябваше да играе в Престън Норт Енд, а след това да замине и за Германия, където да изкара един сезон в Борусия Мьонхенгладбах. Тъкмо по това време пък там се изявяваше отритнатият от Борусия Дортмунд Марко Ройс. И докато Кинг записа едва 2 мача за първия отбор на "жребчетата", без да се разпише нито веднъж, кампанията за Ройс бе супер-успешна. Той вкара 18 гола в Първа Бундеслига, бе избран за най-добър играч на сезона и след това осъществи трансфер обратно в Дортмунд. В същото време Кинг се завърна в Англия и отново бе пратен под наем, този път в Хъл Сити.

Еден Азар и Пиер-Емерик Обамеянг
 Какво нападение само, а? Явно на Азар му вървеше да има за съотборници силни нападатели. Става въпрос за престоя му в Лил, разбира се. Белгиецът тъкмо дебютираше за "песовете", когато в предни позиции за тях се изявяваше холандската легенда Патрик Клуиверт. Тъмнокожият стрелец реално завърши кариерата си във френския клуб през 2008г., но двамата така и не играха заедно на терена. Два сезона по-късно пък Азар, вече пробиващ в големия футбол и пленяващ погледите на големите грандове, имаше честта да си партнира с Пиер-Емерик Обамеянг. Само че това не бе този Обамеянг, който е един от най-клиничните нападатели в Европа в момента, а тепърва прохождащият и търсещ себе си габонец. Той остана на "Стад Метропол" едва един сезон, в който изигра 13 мача и се разписа 4 пъти, след което се завърна в тима, чиято собственост бе - Милан.

Диего Марадона, Давор Шукер и Диего Симеоне
 Ето на това му се вика велика засечка! Три истински легенди на играта да се съберат не къде да е, а в скромния испански Севиля. Дон Диего записа само един сезон за андалусийците - 1992/93, след като се завърна след 15-месечно наказание заради положителен тест за наркотици. "Божията ръка" определено не бе в добра форма и се разписа само 5 пъти през сезона. В това време на "Рамон Санчес Писхуан" тъкмо бе пристигнал друг аржентинец, млад, но много обещаващ. Симеоне бе на 22 и имаше възможността да дели съблекалнята със своя герой и световен шампион от 1986г. За да е пълна картинката, в същия период в Севиля вече се бе утвърдил хърватският голаджия Давор Шукер, който през въпросната кампания вкара 13 гола в Ла Лига. След края на сезона Марадона напусна, Симеоне изкара още 12 месеца в клуба, след което бе продаден на Атлетико Мадрид, а Шукер се присъедини към Реал Мадрид чак през 1996г.

Христо Стоичков и Раян Нелсън
 МЛС винаги е била пристан за застаряващи звезди. В наши дни там ходят да доиграват кариерите си играчи като Златан Ибрахимович, Франк Лампард, Андреа Пирло, Давид Вийя, Стивън Джерард, Кака, Тиери Анри и т.н. Десетилетия по-рано пък това сториха мегазвездите Йохан Кройф, Пеле и Франц Бекенбауер. Някъде между всички тях, място намери и нашият Христо Стоичков. "Модерния ляв" първо подписа с Чикаго Файър през 2000г., а след това порита няколко мача и за Ди Си Юнайтед. По това време там се изявяваше новозеландският бранител Раян Нелсън. Двамата бяха съотборници за точно един сезон, след което Стоичков окачи бутонките. Нелсън пък се застоя в Ди Си чак до 2005г., когато бе закупен от Блекбърн, като в последствие стана и техен капитан.

Роналдо и Ейдур Гудьонсен
 Малко се знае за кариерата на исландеца преди той да пристигне на "Стамфорд Бридж" и да стане легенда на Челси. След като дебютира във футбола в родния Валур, Гудьонсен е продаден в холандския ПСВ Айндховен през 1994г. Той е едва на 16, но в дебютния си сезон записва 13 мача и вкарва 3 гола, след което получава зверска травма в глезена. Това обаче не е особен проблем за "филипсите", тъй като по това време те разполагат с един невероятен голмайстор, който безжалостно бележи гол след гол. Това е Луиш Назарио де Лима, по-известен като Роналдо. Кариоката прави феноменални два сезона за ПСВ, след което е закупен за рекордна сума от Барселона. Гудьонсен пък се възстановява, но се завръща да играе в родната Исландия с екипа на КР Рейкявик, а едва след това най-сетне преминава на Острова и подписва с Болтън Уондърърс.