Никой не обича комшиите си, без значение дали става въпрос за съседния апартамент, съседната къща или, честно казано, съседна държава. Ние, българите, сме може би шампиони в мразенето на своите съседи, с всеки от които някога нещо сме делили. Е, това е така и в световен мащаб. Но това, което се случва между Хондурас и Ел Салвадор прехвърля всякакви граници. Двете нации влизат във военен конфликт, останал в историята като "Футболната война". Как се стига до него ли? Тъкмо това ще ви разкажем тук.
Разбира се, силно преувеличено е да се смята, че един футболен мач може да предизвика война. Тази теория е доста раздухана от местните медии, като причините за конфликта са изцяло демографски и икономически. Каква е предисторията: През 60-те години на 20-ти век близо 300 000 салвадорци живеят в пограничните земи на Хондурас, тъй като не притежават земя в Ел Салвадор и живеят в немотия. В търсене на по-добро бъдеще, те минават границата със съседната си страна, която е близо 5 пъти по-голяма и с доста повече свободна земя. В същото време салвадорците са близо с 40% повече от хондурасците като население. Логично, земя за всички няма. Тя се държи от богатите феодали, а за обикновените селяни е силно дефицитна, следователно хората просто няма с какво да се препитават.
В същото време по-голямата част от земите в Хондурас са владение на огромни корпорации. "Обединената плодова компания" например държи 10% от обработваемата земя в страната, като практически елиминира конкуренцията си в бранша. През 1966г. тази компания, заедно с още няколко други създават "Националната федерация на фермерите и животновъдите в Хондурас" и подемат сериозни действия срещу салвадорските преселници. Дори президентът на Хондурас Освалдо Лопес Ареяно е подложен на натиск да защити интересите и правата на местните богати феодали. В следствие на това през 1967г. се осъществява реформа, която променя закона в интерес на хондураското население. Земите, по които незаконно пребивават салвадорци, са иззети и раздадени на местните селяни. По този начин имигрантите от съседната страна са прогонени от Хондурас, без значение, че хиляди от тях имат сключен граждански брак с местни хора, както и такива, които работят в страната абсолютно легално.
В същото време Ел Салвадор се опасява, че ако тези бедни и безимотни хора се завърнат в родината си, ще трябва да се проведе аграрна реформа за оземляването им за сметка на едрите собственици, а освен това вероятността от партизанска война срещу властта е голяма. Медиите допълнително нажежават атмосферата в двете страни и сякаш конфликтът ще избухне всеки момент.
Така стигаме до заветната дата 26 юни 1969г. В унисон с повишаващото се напрежение между Хондурас и Ел Салвадор, съдбата определя тези два тима да играят бараж за класиране на световното първенство в Мексико през 1970г. Победителят се определя в два мача на разменено гостуване. Срещата в Хондурас завършва с победа 1:0 за домакина, но салвадорците печелят реванша в Сан Салвадор (столицата на тази страна) с 3:0. И двата двубоя са съпътствани с насилие по стадионите и по улиците на градовете. По това време правилото за повече голове не е валидно и се играе трети мач на неутрален терен, в случая това е стадион "Ацтека" в Мексико Сити. Няколко дни преди решаващата среща, Ел Салвадор къса всякакви дипломатически отношения с Хондурас под предтекст, че близо 12 000 салвадорци са принудително изселени от съседната страна. От Сан Салвадор дори твърдят, че по време на тези действия, хондураските власти са убивали, репресирали и дори изнасилвали салвадорски граждани. Обвиненията са за извършен геноцид.
Логично, съдбата си знае работата. Решаващият футболен двубой е крайно завързан, като след 90 минути игра резултатът е 2:2. Налага се да се играят продължения. В 101-вата минута едно центриране в наказателното поле на Хондурас е засечено от крилото на салвадорците Маурисио Родригес, носещ прякора "Пипо", в мрежата на съперника. Така Ел Салвадор печели с 3:2, а голмайсторът Родригес казва: "Когато вкарах, веднага си помислих, че не е възможно да ни изравнят, имаше прекалено малко време. Бях сигурен, че ще спечелим!". Само че той не е предполагал до какво ще доведе тази победа. След края на срещата двата тима спортсменски си стискат ръцете и напускат игрището в приятелска прегръдка. Изглежда футболът за пореден път е постигнал своята цел - да помири хората.
Не така стоят обаче нещата в отношенията между двете правителства. Около 2 седмици след този мач, салвадорската армия навлиза в хондураските територии. Войната трае точно 100 часа, от където идва и едно от наименованията й - "Сточасовата война". От салвадорска страна биват мобилизирани 30 000 войника и 1000 пилоти. Хондурасците отговарят с 23 000 души пехота и 600 летци. В резултат на това за тези 100 часа падат убити около 3000 души от двете страни - 900 салвадорци и 2100 хондурасци, включително и множество цивилни граждани. Войната е спряна с прякото посредничество на Организацията на американските държави - обединение на всички 35 независими страни на американския континент, сформирано с цел установяване на мира и справедливостта, поддържане на единството и заздравяване на сътрудничеството помежду им.
Напрежението между двете страни трае цели 11 години, като през този период дипломатическите отношения между тях са практически мъртви. Чак през 1980г. е подписан мирен договор, с което формално се слага край на този конфликт. В крайна сметка отборът на Ел Салвадор се добира до участие на световното първенство през 1970г. след победа във финалния плейоф срещу Хаити с 1:0 с гол в продълженията...
