Затегнете здраво коланите (защото иначе глобяват) и се заредете с много провизии за из път, защото ни предстои пътуване почти до времето на динозаврите! В една епоха без мобилни телефони, без Интернет (съответно и без "От засада", което е тъпо) и дори преди Лили Иванова.
Двадесетте години на ХХ в. - време на доста революционни събития в българския спорт, като едно от най-важните се случва на 21 май 1924 г. - прясно основаният национален отбор по футбол изиграва първия си мач. Създаването на представителния ни тим е естествено продължение на основаването на Българската национална спортна федерация, учредена 6 месеца по-рано с цел да подготви състезатели за предстоящите Олимпийски игри. По онова време, както можете да се досетите, у нас не са се "прескачали" специалисти, готови да водят състав на международно равнище, поради което тогавашните Боби-Михайловци се оглеждат за чуждестранен треньор. И го намират в лицето на... 26-годишния играч на "Рапид" (Виена) и действащ австрийски национал Леополд Нич. Той е препоръчан лично от своя наставник на клубно и национално ниво Хуго Майдел, който е едно от дълбоко уважаваните имена в играта по онова време.
Така, на 21 май 1924 г. Нич се оказва в парадоксалната ситуация да води България срещу собствените си съотборници от австрийския национален тим, които хич не се оказват милостиви спрямо избраниците на своя колега и като едни истински отличници ни бият с 6:0 във Виена. От наша страна обаче никой не прави трагедии. Очакванията не са били по-различни от случилото се и за българските спортни деятели е важно, че нашата страна вече е официално представена на международната футболна карта на ниво национални отбори.
А след само седем десетилетия едни доста по-уверени и нахакани наследници на първооснователите ще прелетят над Атлантическия океан, за да могат за всенародно удоволствие да разколачат представителите на утвърдени футболни сили от няколко континента. Но тази история я знаем всички...
