Всяка футболна нация, без значение колко е голяма и успешна, има своите футболни символи. Така, както за нас това е носителят на Златната топка за 1994г. Христо Стоичков, или пък както за румънците е Георге Хаджи. Спорът за това кой от двамата е по-велик все още няма своя окончателен отговор във футболните среди по нашите географски ширини.
Разбира се, колкото по-голяма и успешна е една страна, толкова повече са и идолите в този спорт. Едва ли нации нато Англия, Франция или Италия могат еднолично да посочат най-добрия си играч на всички времена. Тъкмо обратното пък е в малките футболни страни. Точно това ще проследим днес - футболистите, станали символи на своите скромни футболните нации.
Фрьоди Беняминсен, Фарьорски острови
Честно казано, нямам представа дали името на този играч се превежда така. Едва ли някой от вас има проблем с това, със сигурност не сте чували този футболист преди. Фрьоди Беняминсен играе за националния отбор на Фарьорските острови в продължение на 18 години. Той дебютира през далечната 1999г. и чак до 2017г. успява да изиграе 94 мача за родината си - първи по този показател. Въпреки, че е дефанзивен полузащитник, той е и на пето място в ранглистата на най-големите голмайстори в историята на островната страна с цели 6 гола (лидерът има 11). Цялата си клубна кариера Беняминсен прекарва по родните терени с изключение на 2004г., когато се мести на най-близкия остров - Исландия. Той може и вече да е на 41 и да не играе за националния отбор от близо 2 години, но продължава да се изявява по футболните терени на Фарьорските острови с екипа на Скала (клуб от местната елитна дивизия).
Йоанис Окас, Кипър
Трудно е да изберем само един от всички легендарни кипърски играчи, но все пак се спираме на рекордьора по участие за националния отбор на островната страна. И не, това не бе ирония, тъй като освен Окас, на "острова на Афродита" е крайно обичан и Михалис Константину - водещият голмайстор на нацията. И двамата имат много сериозни кариери, включително и в реномирани европейски клубове като Олимпиакос. Йоанис Окас дебютира за Кипър през 1997г. в приятелски мач срещу Полша, а първия от 27-те си гола бележи на стадион "Васил Левски" в световна квалификация срещу нашите, загубена с 1:4. Освен лидер по мачове за националния отбор, той е и втори голмайстор на тима (след Константину). В продължение на 14 години е символ и капитан на островитяните. Освен в родния Кипър и Гърция, той има един сезон и в испанския Селта Виго, а освен това е автор и на интересно постижение. В две последователни години бележи откриващия гол на старта на сезона в гръцката лига.
Кахабер Каладзе, Грузия
Може и да няма толкова много мачове колкото лидерите Леван Кобиашвили и Зураб Хазанишвили, нито пък толкова много попадения колкото Шота Арвеладзе, но определено този човек е символът на грузинския футбол. Кахабер, или на галено Каха Каладзе, е може би най-известният грузински играч в историята. Дебютира страшно млад в местния Динамо Тбилиси, а след това хваща окото не на кой да е, а на великия Валерий Лобановски, който го привлича в киевския Динамо и го прави част от онзи състав, всяващ ужас в сърцата на съперниците си в края на 90-те. На 23 години Каладзе вече е играч на Милан, където се задържа цели 9 сезона и печели абсолютно всичко възможно - титли, купи, отличия. През 2006г. е много близо до това да се откаже от гражданството си и да стане украинец, тъй като брат му е отвлечен и Каладзе и семейството му са изнудвани за откуп, а правителството не оказва нужното съдействие. В последствие Каха се отказва от тези си намерения заради "уважението си към грузинския народ". След края на успешната си кариера, той влиза в политиката и първо бе в кабинета като министър на енергетиката, но от 2017г. насам е кмет на столицата Тбилиси.
Александър Хлеб, Беларус
.jpg)
Едва ли може да се намери някой по-известен беларуски футболист от този. Въпреки, че Александър Хлеб не е нито най-резултатният, нито играчът с най-много мачове за националния отбор на страната от бившия Съветски съюз, отборите, за които се е състезавал, са на толкова високо ниво, че нито един друг беларусин не е успявал да се вреди в тях или подобни. В момента 38-годишното крило все още е активен играч и носи екипа на местния Ислач Минск. Той няма гол в официална среща от 2015г. насам, като на няколко месеца сменя клубната си принадлежност, но не е приключил с националния отбор, поне официално. Това означава, че от далечната 2001г. до сега, или в течение на 18 години, той е изиграл 80 мача за Беларус, в които е отбелязал 6 гола. Скромни показатели, особено на фона на това, че е носил екипите на Щутгарт, Арсенал и Барселона. Наричан "Чиракът на магьосника" в Бундеслигата заради изключителната си техника, Хлеб определено е символ на беларуския футбол и най-популярният играч, роден в тази страна.
Виталис Астафиевс, Латвия
Освен символ на скромната прибалтийска република, този човек попада и в много елитен световен кръг от играчи. Той се намира на 6-та позиция по изиграни мачове за националния си отбор в света. Със своите 167 мача за родината, той има колкото легендата на Реал Мадрид и Испания Икер Касияс. Тези му участия са разпрострени в цели 18 години, в които Астафиевс неизменно е бил част от селекцията на Латвия. Многократен шампион в местното клубно първенство, той има и няколко сезона в чужбина - 4 в Англия с екипа на Бристол Роувърс, 2 в Австрия с Аустрия Виена и Адмира Вакер и 1 в Русия с Рубин Казан. Освен дългогодишен национал, Астафиевс е и капитан на латвийците в продължение на 11 години, извежда своите и в трите мача на Евро 2004 - едиственият голям форум, за който прибалтийската страна успява сензационно да се класира. Дори направилият фурор по това време нападател Марис Верпаковскис не е толкова тачен в Латвия колкото този човек.
Джеф Щрасер, Люксембург
Снажният играч се изявяваше във всяка една зона на защитата, както в националния, отбор така и в клубовете му в Бундеслигата. Щрасер започва професионалната си кариера във френския Метц, но през 1999г, е привлечен в немския Кайзерслаутерн от големия Ото Рехагел. Той е всичко, което старият Ото търси - висок, снажен, играещ отлично с глава. След това играе няколко сезона и в Борусия Мьонхенгладбах. В цялата история на люксембургския футбол не е имало човек, който да се състезава в по-силни и известни отбори от Щрасер. Той е на трето място по участия в историята на националния отбор на страната си, но номер 1 и номер 2 едва ли могат да се похвалят с кариери като неговата. Щрасер има 98 мача на сметката си за Люксембург, изиграни в периода 1993-2010. По настоящем той се изявява като треньор, като вече бе начело на бившия си Кайзерслаутерн, а в момента работи в местния Фола Еш.
Илдефонс Лима, Андора
Няма друг играч, който да символизира по такъв начин футбола в малката планинска страна, както този човек. Илдефонс Лима ще навърши 40 години през декември, но все още продължава да носи националната фланелка на родината си, за която вече има цели 125 мача, разпростряни в 22 години от дебюта му през 1997г. Той, като почти всички други национали, играе предимно във ФК Андора, който се подвизава в ниските дивизии на испанската футболна система. Само че освен там, Лима има мачове и за доста по-популярните Лас Палмас и Райо Валекано. Явно всички във фамилията Лима са известни със спортно дълголетие, тъй като братът на Илдефонс - Антони, прекратява кариерата си на 39-годишна възраст, като той също е национал на Андора, а дори има мачове за Еспаньол и Б-отбора на Реал Мадрид. Освен че има най-много мачове за родината си, Илдефонс е и водещ голмайстор с 11 попадения, въпреки че е защитник. Един от головете му пада във вратата на Белгия по време на квалификациите за Евро 2016.
Марио Фрик, Лихтенщайн
Колкото и да търсите, не можете да намерите по-популярен и класен играч от лихтенщайнски произход от този човек. Марио Фрик, един от интересните нападатели в италианския футбол в продължение на десетина години. Въпреки, че е роден в Швейцария, той избира да играе за Лихтенщайн, тъй като не е сигурен дали ще се вреди за националния отбор на "кръстоносците". Оказва се, че качествата му са доста сериозни. След като играе за Базел и Цюрих, той се мести в Италия и достига дори до Серия А с екипите на Верона и Сиена. Освен това на Ботуша се състезава и за Арецо и Тернана. За националния отбор на Лихтенщайн има цели 125 мача, но изостава по този показател от Питър Йеле (132 мача). По голове обаче няма кой да го мине. Неговите 16 гола са с цели 7 повече, отколкото има вторият Франц Бюргмайер. В момента е треньор на тима на Вадуц, а неговият рекорд по голове за националния отбор за сега изглежда непоклатим. Двамата му сина Яник и Ноа също са нападатели и също са национали.
Андрес Опер, Естония
И тук мнозина ще нададат вой - ами Рагнар Клаван? Нека си признаем: никой нямаше ни най-малка представа защо и как Клаван се озова на "Анфийлд", че и изигра 53 мача за два сезона! Разбира се, неговата кариера си е доста интересна, като той дори е шампион на Холандия с тима на АЗ Алкмаар. Опер, от друга страна, е най-резултатният естонски играч на всички времена. Със своите 141 гола на клубно ниво и 38 за националния отбор, той е трикратен футболист номер 1 на прибалтийската страна. Огорчавал е тимове като Швеция, Холандия, Португалия, Белгия, Русия и т.н. На трето място по мачове за Естония (134) след Мартин Райм (157) и Марко Кристал (143). Опер има интересна клубна кариера, минавайки през клубове като Торпедо Москва, Рода, Адо Ден Хааг и датския Ааб. След 19 години с националната фланелка (1995-2014) в момента е помощник-треньор в отбора.
Майкъл Мифсуд, Малта
Когато чуеш словосъчетанието "малтийски футбол", няма как в главата ти да не изскочи тъкмо този човек. Майкъл Мифсуд - играчът с най-много мачове и най-много голове за националния отбор на малката островна страна. На нас, българите, по-познати като имена са ни Чъкс Нвоко и Стефан Джилио, които се подвизаваха по родните терени с екипите на ЦСКА и Локомотив София, но те са много далеч като слава от Мифсуд. Човекът е играл за Кайзерслаутерн в Първа Бундеслига, за Ковънтри и Барнлзи в Чемпиъншип и за редица други отбори. Ритал и за норвежкия Лилестрьом, но, разбира се, най-много голове бележи за родните Слиема Уондърърс, Биркиркара и Валета. До момента има 162 гола в 465 мача на клубно равнище и още 41 гола в 141 мача за националния отбор на Малта, за когото вече играе в продължение на 19 години. На 38, той продълава да къса мрежи по терените на островната държава, но продължава и да е капитан на малтийците. Огорчавал е и нашия национален отбор на 2 пъти, но и двата пъти печелим с по 4:1. Освен това е вкарвал на тимове като Хърватска, Норвегия, Австрия, Гърция и Чехия.
