Днес е един от онези дни, които група стари фаталисти са нарочили за най-некъсметлийски в цялата година - петък 13. И докато за едни схващането е, че този ден ще е най-лошият и в него ще се изредят да се случват какви ли не нещастия, други пък тотално отричат неговата символика. Каква е истината? Наистина ли този ден носи лош късмет за цялото население на земята? По-скоро не, но все пак хората обичат да вярват в легенди и предания.
Има един футболист, за когото огромна част от кариерата е петък 13. Това е бившият немски национал Михаел Балак. Да, той е един от най-добрите за времето си и има щастието да играе в някои от най-силните отбори на Стария континент. Да, той е спечелил един куп отличия, както с тимовете си, така и индивидуално. Днес обаче ще се фокусираме върху това, което той реално е пропуснал да спечели.
Балак е роден в малкото градче Гьорлиц, разположено в границите на бившата Източна Германия. Юноша е на тима на Кемницер, с който пробива във футбола. През 1997г. късметът му се усмихва и той, едва 21-годишен, е закупен от новака в Първа Бундеслига Кайзерслаутерн. С екипа на "червените дяволи", той вдига Сребърната салатиера, като историята е по-подробно разказана в книгата ни "Аутсайдери част 1". След това обаче е продаден на прогресивния тогава тим на Байер Леверкузен.
Стигаме до първата огромна порция малшанс за Балак. Предполагам, че всички помните сезон 2001/02, в който "аспирините" шокиращо имаха шанс да запишат требъл, но в крайна сметка завършиха кампанията с празни ръце. Само че преди това Байер отново е на крачка от салатиерата през сезон 1999/00. Тимът от Леверкузен води в класирането кръг преди края с 3 точки пред големия фаворит Байерн Мюнхен. Дори точката срещу средняка Унтерхахинг би донесла титлата на "Байарена". "Аспирините" обаче губят с 0:2 гостуването си, а Балак си вкарва автогол в началото на срещата. Байерн печели своя мач и става шампион заради по-добрата си голова разлика. Прескачаме напред до заветния сезон 2001/02. Байер бе лидер в Бундеслигата до самия край, но загуби салатиерата за сметка на Борусия Дортмунд, загуби финала за Купата на Германия от Шалке 04, а изненадващото достигане до най-големия мач в Европа срещу Реал Мадрид също не донесе трофей на тима. Това роди редица нещастни прякори на тима, сред които "Байер Неверкузен" и т.н. И до ден днешен "аспирините" остават единственият тим, играл във финал на Шампионската лига, който никога не е ставал първенец на страната си.
За да е пълна картинката превъртаме лентата с около месец и половина напред. Балак е част от националния отбор на Германия, който прави сериозен пробив на Световното първенство в Япония и Южна Корея и достига до финалния сблъсък срещу Бразилия. Халфът е с огромен принос за това постижение, тъй като бележи единствените попадения в четвъртфинала и полуфинала, съответно срещу САЩ и сензацията Южна Корея. В мача срещу домакините обаче, Балак получава жълт картон, който го вади от големия финал, а отборът му губи с 0:2 от "кариоките". Общият брой трофеи, които се изплъзват на играча само в рамките на 2 месеца, става 4.
Броени дни след злополучния мач в Йокохама, късметът на Михаел се обръща и той е закупен от немския хегемон Байерн Мюнхен. За 4 години с екипа на "баварците", Балак печели 3 дубъла, след което се мести в Челси. Още в дебютния си сезон там, той отново завършва на втора позиция във Висшата лига, а през следващата кампания "сините" достигат до финала в Шампионската лига. Съперник там е друг английски тим - Манчестър Юнайтед. За всички е известно как се развива финалът в Москва. Балак е титуляр и дори бележи първата дузпа за своя тим, но пък капитанът Джон Тери се подхлъзва при изпълнението на своя удар и пропуска да донесе "Ушатата" на "Стамфорд Бридж". Още веднъж халфът остава с празни ръце, а е бил толкова близо.
Кошмарът за Михаел продължава и на последвалото Европейско първенство в Австрия и Швейцария. Немците отново достигат до финалния сблъсък, след като прескачат група с Хърватска, Австрия и Полша. След това пък успяват да елиминират Португалия и Турция в епични сблъсъци, но във финалния мач във Виена стават жертви на зараждащия се суперотбор на Испания. "Ла Фурия" печели с 1:0 с гол на Фернандо Торес и Балак, този път капитан на "маншафта", отново гледа отстрани как другите се радват.
Той все пак успява да спечели титлата във Висшата лига, както и още няколко трофея в Англия, преди да се завърне на "Байарена" през 2010г. Вече на 34, той е в зенита на кариерата си, но пък "аспирините" имат никак нелош отбор. Водени от легендарния треньор Юп Хайнкес, те са претенденти за титлата, но... отново остават на втора позиция и отново зад великолепния тим на Борусия Дортмунд. Самият Балак получава тежка травма през есента и се завръща чак през месец март, така че приносът му за това добро представяне е минимален. Така или иначе той не успява да спечели трофей с екипа на Байер Леверкузен. Сезон 2011/12 е разочароващ за "аспирините", а след края му Балак слага край на кариерата си на 36 години.
Безспорно немският халф е един от най-добрите играчи, подвизавали се по европейските терени в първите 10 години на новия век. Безспорно той е и един от най-качествените в цялата история на футбола в Германия. Той е в топ 10 на играчите с най-много голове за "маншафта", разписвайки се 42 пъти в 98 мача - невероятно постижение като за полузащитник. Той обаче ще бъде запомнен и като един от най-големите каръци в историята на играта, тъкмо заради гореизброените случки. Може би и номерът, който той носи на гърба си, спомага за този ужасен късмет, който го преследва - номер 13...
