Често феновете остават с впечатление, че футболистите не са хора с блестящи умствени способности или с афинитет към изкуството. Оказва се обаче, че доста успешни играчи са с добре развити интереси и извън терена. Тук няма да говорим за вратаря на Реал Мадрид Хулио Иглесиас и за юношата на Глазгоу Рейнджърс Гордън Рамзи, а за добре познати имена от света на футбола, които се оказва, че имат и допир с изкуството.
Може би най-известният пример е Вини Джоунс, който се радва на успешна актьорска кариера. Емблематичният играч на Уимбълдън е участвал в десетки филми, сред които „Да изчезнеш за 60 секунди“, „Х-мен“ и „Балада за Джи Ай Джо“, а през 2002 г. дори издава музикален албум под заглавието „Респект“. Негов колега в „седмото изкуство“ пък е Ерик Кантона. Бившата звезда на Манчестър Юнайтед участва в лентата „Елизабет“ от 1998 г., където си партнира с Кейт Бланшет, както и във „Френски филм“ (2008) и „В търсене на Ерик“ (2009). През 2010 г. дори дебютира на театралната сцена в постановката „Face au Paradis”, като режисьор е неговата съпруга Рашида Бракни. Кралят на футбола Пеле също се изявява като актьор, участвайки във филма „Бягство към победата“ през 1981 г., а феновете на спортната драма помнят шотландския нападател Али МакКойст в ролята на Джаки МакКуилън във филма „Купата“ от 2000 г.
Доста голямо е и участието на футболистите в музиката. Още през 70-те години Кевин Кийгън се изявява като певец, като песента му „Head Over Heels in Love" достига до десето място в музикалните класации в Германия. През 1987 г. Крис Уодъл и Глен Ходъл записват дует под заглавието “Diamond Lights”, а крилото на Ливърпул Джон Барнс рапира в песента на група New Order “World in motion”, записана за Световното първенство в Италия през 1990 г. Може би най-добрият футболист от САЩ Клинт Демпси записва хип-хоп песни под псевдонима Deuce, като песента му „Don’t Tread” е част от кампанията на Nike за Световното първнство през 2006 г. Опит в хип-хопа имат също Ройсън Дренте и подвизавалият се в България Мичел Бурзорг. Може би най-свежата рап звезда в света на футбола е Мемфис Депай, като неговият хит “No Love” има 10 млн гледания в Ютуб, а наскоро холандският национал пусна и ново парче – „Fall back”.
.jpg)
Треньорът на Уест Бромич Славен Билич пък свири на китара в рок групата „Rawbau”. Неговата страст споделя бившият треньор на Левски Славиша Стоянович, който пък има над 100 авторски композиции и е бил на една сцена с групата Big Foot Mama и оперната певица Аленка Готар. Магията на музиката не подминава и Петер Чех. Новоизпеченият спортен директор на Челси има свой канал в Ютуб вече няколко години и записва кавъри на известни рок парчета на барабани. В отделна категория може да впишем и футболистите, станали диджеи. Като такива в момента се подвизават Гайска Мендиета и бившият вратар на руския национален отбор Руслан Нигматулин, а от скоро техен колега зад пулта е и Джибрил Сисе.
Футболният свят има и свои солидни представители в литературата. Треньорът на Нюкасъл Стив Брус е автор на криминална поредица, в която футболният мениджър Стив Барнс разкрива престъпления. В момента бройка от трилогията „Нападател“, „Защитник“ и „Стопер“ струва 200 паунда в e-bay. Негови колеги по перо са Тео Уолкът и Франк Лампард, които имат свои поредици от книги за деца. През 2005 г. Франческо Тоти пък издава две книги с шеги за себе си, като така се включва в благотворителната кампания на UNICEF. България също може да се похвали с писател-футболист. Христо Янев е автор на криминалния роман „Единственият начин“, който излезе през 2016 г. Футболистът на Рубин Казан Евгений Башкиров пък пише поезия и мечтае някой ден да има свой литературен вестник.
Бившият футболист на Улвърхемптън и Съндърланд Джоки Кредък пък се е отдал на професията си на художник. Кредък вече има няколко успешни изложби, а в интервютата си смело заявява:„След 10-15 години все още ще съм художник и тогава хората ще забравят, че въобще съм играл футбол“. Сред действащите футболисти с изобразително изкуство се занимава Ерик Биклави. Халфът на Урал Екатеринбург е наследил таланта от баща си, който също е бил художник, но в момента Ерик е концентриран върху футболната си кариера и рядко публикува свои произведения в социалните мрежи.
Навярно историята познава още много примерни на успешно съчетаване на футбола с изкуството. Гореспоменатите начинания показват, че талантливият човек може да се развие в повече от една професионална сфера без значение какви на пръв поглед странни комбинации от интереси могат да се получат.
