Отново е международна пауза и с оглед представянето на националния ни отбор се чувстваме длъжни да Ви разнообразим с интересно четиво. Преди време Ви представихме играчите, които дойдоха твъде рано на Албиона, а в днешната статия ще Ви покажем играчите, които дойдоха в Англия, след като кариерите им бяха преминали зенита си.
Пауло Футре
След пристигането си в Уест Хем, португалското крило отказваше да играе, тъй като му бе дадена фланелка с номер 16, а не неговата любима десетка. Самият мениджър на "чуковете" Хари Реднап разкирва: " Еди Гилам, моят помощник, му даде фланелката с номер 16, но веднага му бе хвърлена в лицето. Пауло дойде при мен и ми се разкрещя: "Марадона играе с номер 10, Пеле - номер 10, Футре също играе с номер 10, не шибаният номер 16.""
Тогавашната "десетка" Джон Монкур преотстъпи фланелката си на португалеца, в замяна на едноседмична почивка в луксозна вила в Алгарве.
Футре дебютира чак след всичките спорове, само за да стане ясно, че контузиите и годините вече са надделяли над него. След едва 9 мача, той отлетя към топлите държави.
Марио Жардел
Жардел вкара феноменалните 269 гола в 275 мача за Порто, Галатасарай и Спортинг, след което се присъедини към Болтън на Сам Алърдайс. Бразилецът обаче беше бледа сянка на себе си, борейки се с депресия, контузии и наркозависимост. Вкара няколко гола за Купата на лигата, но скоро след трансфера си бе разкаран.
Преди няколко години Жардел успя да се провали дори в родната "Ефбет лига", с екипа на Черно море.
Майкон
Майкон не бе същия футболист, след унижението нанесено му от Гарет Бейл, при победата на Тотнъм над Интер с 3:1. Бившият му наставник Роберто Манчини все пак му гласува доверие и го привлече в Манчестър Сити за конкурент на Пабло Сабалета.
Бразилецът бе твърда резерва и дори рядко сядаше на скамейката поради травми. Само след един сезон се завърна в Италия с екипа на Рома.
Диего Лугано
Лугано бе съставна част от състава на Уругвай, който игра 1/2-финал на Световното през 2010 година и спечели Копа Америка на следващата година. Той пристигна в Уест Бромич с репутацията на един от най-качествените южноамерикански бранители, но не успя да се справи с английския футбол.
Тялото му бе твърде старо за интензитета на Премиършип и той изглеждаше като аматьор. Напусна "дроздовете" след само един сезон.
Роберто Манчини
През януари 2001 легендата на Сампдория и Лацио Роберто Манчини замени Рим с Източен Мидландс, присъединявайки се към Лестър на Питър Тейлър. 36-годишният по това време нападател изигра 5 мача, без да се разпише. Все пак, настоящият селекционер на "Скуадра Адзура" успя да повлияе върху кариерата на своя съотборник Роби Савидж, който споделя:
"Когато Роберто мина през вратата на съблекалнята, не можех да повярвам. Бях свикнал да го гледам в италианската Серия А по телевизията. Това да деля една съблекалня с Манчини бе огромна чест за мен. Винаги ще съм му благодарен, че ме запозна с италианската кухня".
Скоро след трансфера, Фиорентина потърси Манчини с оферта да стане старши-треньор и той "окачи бутонките".
Хидетоши Наката
Наката стана известен като брилянтен халф, който дърпаше конците в Перуджа и спечели трофеи с Рома и Парма в края на миналия и началото на този век. Изключително техничен и с убийствен нюх за пасове и голове, Наката подсили Болтън през 2005, когато все още бе на 29 години.
Но нещо се бе променило в японеца. Той вкара веднъж в 21 мача и през следващото лято обяви, че спира с футбола.
Томас Хелмер
Хелмер бе свикнал на успехи с Байерн Мюнхен, но през 1999 година подсили Съндърланд, предпочитайки "черните котки" пред Ливърпул. Треньорът Питър Рийд не беше убеден в качествата на защитника и след само два мача го преотстъпи на Херта. Рийд каза пред медиите, че краката на Хелмер са "изчезнали". Скоро след това, той се отказа от футбола.
Лоран Блан
Блан имаше трудната задача да замести напусналия Манчестър Юнайтед Ям Стам. Французинът пристигна от Интер, но 35-те му години не му позволяваха да покаже някогашните си игри. Юнайтед записа серия от 5 поредни загуби в първенството и ранно отпадане от ФА Къп с Блан в състава.
Въпреки че помогна на "червените дяволи" да спечелят първенството през следващата година, това не заличи болката от раздялата с Яп Стам.
Диего Тристан
Тристан бе водещия голмайстор на Депортиво Ла Коруня, когато тимът разби статуквото в Испания и Европа в началото на новото хилядолетие. Любовта му към нощния живот обаче го прокуди от "Риасор". Последваха трансфери в Майорка и Ливорно, преди Джанфранко Дзола да го вземе в Уест Хем.
Престоят му в Лондон може да се запомни само с едно нещо - фантастичен гол от фаул срещу Стоук Сити.
Прочети още: Играчи, които дойдоха твърде рано в Англия
