Играчи, които няма как да бъдат мразени (част 1)

И за да има паритет в живота, днес ще ви представим десет играча, които няма как да бъдат мразени от масовия футболен запалянко. Колкото и невъзможно да звучи това - ДА, има такива хора! Всъщност, по всяка вероятност вече се досещате за неколцина подобни примера, но ние ще се нагърбим с тежката задача да издирим цели десет такива играчи. Та ето ги и тях:

10) Санти Касорла

Преспокойно испанецът може да бъде включен и в класация за най-ниските футболисти на терена, особено по време на пребиваването му в английската Висша лига. Само че бившият играч на Арсенал не позволява ръстът да му пречи да бъде един от най-класните на поста си и това да му печели повсеместната обич на привържениците на най-великата игра, без значение дали става дума за клубните си участия или за мачовете с националния отбор на Испания. Скромните 168 сантиметра не пречат на Касорла да обича футбола повече от 90% от играчите в момента. Също така той е един от малцината, които могат да играят и с двата крака. В случай, че не сте забелязали, усмивката не слиза от лицето на Касорла докато той прави това, което обича най-много - да играе футбол. Доброто настроение и ведростта му повдигат духа на всички в отбора, за който се състезава, а също така карат съперниците да го уважават и почитат. Касорла е един от примерите за професионализъм - човек, който прави това, което му е казано, забавлявайки се в същото време. За съжаление, тъкмо на нисичкия халф се случи да изкара 2 години извън терена с тежка контузия, но той показа желязната си воля и обичта си към играта и успя да се завърне и макар вече на 34, скоро 35, продължава да играе с невероятно настроение.

9) Андреа Пирло

Ето една интересна корелация, върху която да помислите - през лятото на 2011-та година Милан позволиха на талантливия халф да напусне и да се присъедини към Ювентус със свободен трансфер. За играч, показал невероятна лоялност и класа в продължение на десетилетие с червено-черния екип, ходът на ръководството на "росонерите" е неразгадаем за тифозите. Пирло бе помогнал на Милан да спечели всичко възможно по време на престоя си на "Сан Сиро", а неговото преместване в Торино мигновено донесе Скудетото на "Ювентус Стейдиъм". "Когато Андреа ми каза, че ще се присъедини към нас, първото нещо, което ми мина през главата, беше: "Има Господ!". Играч от неговия ранг и с неговите способности, да не говорим, че дойде без пари - това бе трансферът на века!" казва Джанлуиджи Буфон. Ако трябва да сме честни, Пирло започна да поставя култа около себе си когато си пусна брада. Той винаги е притежавал класа, но в периода му в Юве, Андреа показа на света как перфектно се изпълняват функциите на играч, който хората на Ботуша наричат "Regista". Специалист по статичните положения, майстор в изкуството да подава топката точно на крака на своите съотборници, без значение колко са далече те, Пирло в 30-те си години стана пример за подражание на младата вълна полузащитници. Играл и за трите топ-отбора в Италия и обичан от всички, една от най-сърцераздирателните картини в модерния футбол бе когато камерите го запечатаха да плаче след поражението на финала на Евро 2012 от Испания с 0:4. 

8) Андрес Иниеста

С налагането на световна доминация няма как да не се появят хейтъри и точно това се случи с отбора на Барселона, когато той започна да печели трофей след трофей под ръководството на Пеп Гуардиола. Случайно или не, по същото време националният отбор на Испания също започна да доминира на световната и европейска сцена. Основна част и от двата състава бе халфът Андрес Иниеста. Дребничкият каталунец достигна пика на кариерата си в тези години и бе абсолютно недосегаем по време на мачовете. С топката в крака, Иниеста пръскаше магия по целия терен с ослепителните си отигравания, дрибъл, пасове или просто с начина, по който надхитряше опонентите си когато му се отдадеше възможност. Колко точно обичан е той? Е, фактът, че Андрес посвети световната купа, която спечели, на починалия капитан на градския съперник Еспаньол - Даниел Харке, говори достатъчно. Тениската, която "Целебро" носи по време на най-големия мач в света, в последствие бе подарена на Еспаньол. "Трудно ми е да прежаля тази тениска, но въпреки това смятам, че това е най-доброто място за нея. Аз вкарах гола, но Дани трябва да бъде запомнен." казва Иниеста. Президентът на Еспаньол пък заяви: "Иниеста е велик играч, със сигурност ще бъде помнен с топли чувства от привържениците на Еспаньол, както и от всички по света, когато се оттегли." Е, господин президент, думите Ви са много на място.

7) Давид Де Хеа

Няма по-голям тест за качествата на даден играч от това да бъде закупен на 20-годишна възраст от отбор от друга държава и да бъде поставен като номер 1 под рамката на вратата на защитаващия титлата си клуб, но точно това се случи на Давид Де Хеа. Освен това, сделката бе и рекордна за вратар в цялата Висша лига, а и испанецът трябваше да влезе в обувките на великия Едвин ван дер Сар и то веднага. Без напрежение, нали? Младият Де Хеа бе хвърлен на дълбокото и в началото изглеждаше, че няма да се справи с физическите изисквания на лигата, особено когато му се налагаше да лови високи топки. Той достигна най-ниската точка в кариерата си при загубата от Манчестър Сити с 1:6, а след този двубой бе заменен на вратата от Андрес Линдегард, само за да се завърне заради травма на датския страж. Младият испанец не позволи на критиките да го съсипят, съсредоточи се и работи по-здраво от всички за да се подобри. Грешките му се превърнаха в ценен урок, който го изтласка нагоре до това, което е в момента - един от най-добрите вратари в света. Докато противниковите фенове тайничко го псуват на ум, задето прави спасяване след спасяване срещу техните любимци, те няма как да не се възхищават на майсторските му намеси и с една и с две ръце, че и с крака. Нищо чудно, че тъкмо той наследи Икер Касияс на вратата на испанския национален отбор. "Де Хеа притежава всички качества, за да е най-добрият вратар в света през следващите 10 години." заяви Ван дер Сар веднъж. И ако някой се съмнява в думите на легендарния холандец, може просто да влезе в Ютуб и да си пусне клипче с феноменалните спасявания на Давид Де Хеа.

6) Иско

Кой не харесва аутсайдери? За съжаление на талантливия халф, Иско е аутсайдер в собствения си отбор. Закупен след феноменален сезон с Малага, където вкара 12 гола за сезон 2012/13, той първоначално бе първи избор в състава на "белия балет" и отбеляза прилично количество попадения. За съжаление, на Иско му се наложи да седне на пейката за сметка на играчи като Тони Кроос и Лука Модрич когато Карло Анчелоти пристигна в Реал и смени системата на игра. Благословен с невероятен дрибъл и способността да задържа топката до подходящия момент, в който да подаде, испанецът бе един от ключовите играчи при триумфирането на младежкия национален отбор на "Ла Фурия" със световната купа през 2013г. Феновете на отборите-противници на Реал Мадрид винаги са оставали впечатлени от неговия контрол върху топката и също така са съжалявали, задето той е попаднал в грешния клуб. С философията на "белите" постоянно да купуват звезди за баснословни суми, Иско може би никога няма да получи шанса да разкрие пълния си потенциал в Мадрид, което го прави едно от най-обсъжданите имена през всеки трансферен прозорец, тъй като мнозина офанзивно играещи отбори желаят да го имат в редиците си. Когато влезе в игра, той рядко разочарова. Като се замисли човек, че преди време от Манчестър Юнайтед са отхвърлили възможността да го привлекат, защото "имал прекалено голяма глава"...

5) Давид Силва

Още един испанец, който допълва списъка с полузащитници, които никой не може да мрази. Давид Силва безспорно е един от играчите, които правят разликата за Манчестър Сити в последните 9 години. Той вече бе едно от най-горещите имена в света още докато беше в състава на Валенсия и решението му да премине на "Етихад" доразви невероятната му класа. Това, което прави Силва толкова обичан и уважаван, е способността му да играе еднакво добре на няколко позиции на игрището във финалната третина, както и призванието "господар на завършващия пас". Силва е на второ място по асистенции във Висшата лига за периода 2013-2017 с 42 такива. Той тихично върши задачите си на терена, без да показва някакво отрепетирано и емблематично празнуване когато отбележи гол. Не е от този тип играчи, които да се карат и разправят с противниковите футболисти или със съдията, а вместо това се съсредоточава над играта - да създава шансове за Агуеро и компания. Силва постоянно се движи и е готов да изнамери и най-малката неточност в противниковата защита, за да се възползва от нея и да накаже опонента си. За това не бива да се учудваме, когато легендата на Манчестър Юнайтед Гари Невил, най-големият враг на Сити, нарече Силва "Меси на Висшата лига" по време на шампионската кампания на "гражданите" за сезон 2011/12. 

4) Филип Лам

Може и да не сте фен на Германия и по всяка вероятност мразите факта, че Байерн Мюнхен толкова безжалостно доминира в Бундеслигата, а понякога и в Европа. НО трябва да признаете, че сте се усмихнали когато Филип Лам вдигна световната титла над главата си по време на Мондиала в Бразилия през 2014г. Лесно е да се разбере защо - най-ниският играч в състава бе капитан на най-силния отбор в света. "Магическото джудже" се превърна в същинска институция в "маншафта" и в клубния си Байерн за повече от десетилетие, без значение дали беше ползван като десен защитник или като опорен халф. Да, точно така, високият едва 170 сантиметра играч контролираше средата на терена без никакъв проблем на позиция, която обикновено изисква футболистите да са високи, здрави и мощни. Фактът, че той безпроблемно се прехвърляше от една позиция на друга без да вдига врява е достатъчно доказателство за гъвкавостта му. Докато той беше капитан, Байерн достигна два поредни финала в Шампионската лига, спечели требъл, а на следващия сезон стана шампион на Бундеслигата цели 7 мача преди края. Пеп Гуардиола, който имаше възможността да работи с цяло съзвездие от топ-играчи в Барселона, казва за Лам: "Той беше най-интелигентният играч, който някога съм тренирал. На съвсем различно ниво е."

3) Роналдиньо

Само докато прочетете името на поредния играч, невъзможно да бъде мразен, и вече сте се усмихнали. Виждате ли? Просто си помислете за всичките велики неща, които той е направил и начина, по който ги направи. Това е достатъчно за да изпаднете в тих вътрешен възторг. Пуснете си клипче в Ютуб и веднага ще се влюбите в него отново, а ако гледате достатъчно дълго, може и дори да решите да станете на крака и да го аплодирате. Както онзи път, когато най-враждебно настроеният към Барселона стадион в света, "Сантиаго Бернабеу" го направи. Камерата дори улови мустакат чичко с цигара в уста по трибуните, на който му беше увиснало ченето в недоумение какво всъщност се случи. Да гледаш Роналдиньо да играе те прави щастлив и те забавлява. Това може би са и двете думи, които стоят в основата на съществуването на футбола - щастие и забава. Може би повече никога няма да се появи играч като Роналдиньо, който така да се забавлява на терена, главно защото той беше схванал главната идеята - че това е една игра. Бразилската легенда Тостао веднъж каза за него: "Той притежава дрибъла на Ривелиньо, визията на Жерсон, духа на Гаринча, скоростта, уменията и силата на Жаирзиньо и Роналдо, техниката на Зико и креативността на Ромарио." И освен всички тези качества, едно много специфично: караше хората да се усмихват.

2) Паоло Малдини

Интересен парадокс. Едва ли ще се намери човек по света, който да мрази легендарния защитник, освен феновете на собствения му отбор. Но дори и те по всяка вероятност вече са омекнали и тъжат по Паоло на фона на това, което в момента се случва в Милан. Едва ли някой може да забрави факта, че той и другата легенда на "росонерите" Франко Барези са допуснали едва 23 гола в 196 мача, в които са били заедно на терена. След това пък в тандем с Алесандро Костакурта допускат само 15 за целия сезон 1993/94. Кой може да забрави как Паоло търчи по левия фланг напред-назад? Активно участващ в атаките на тима и след това винаги на място, за да покрие зоната си. Висок, атлетичен и елегантен, Малдини играе еднакво добре както в ляво, така и в центъра на защитата. Точните му и навременни намеси вдъхват респект у всички противникови играчи, срещу които се е изявявал. Марк Хатели, бивш нападател на Милан, казва за него: "Помня когато дойде в отбора на 16 години, също като Барези преди него. И двамата бяха орисани да останат лоялни на клуба, лидери и капитани с дълги кариери. Такъв е манталитетът в Милан. Паоло е много добър човек.", а бившият му съотборник Дженаро Гатузо добавя: "Той е истински лидер, никога не повишава глас, никога не крещи на никого, никога не спори, винаги държи положението под контрол. Дори на терена Паоло никога не губи самообладание." За да не е в тежест на клуба, в последните години от кариерата си намаля заплатата си на два пъти доброволно - първо с 30, а след това с още 50%. "Не знам дали е светец, но като нищо може да бъде." - казва пък негов близък приятел. 

1) Роналдо

Ако сте очаквали някой друг да оглави тази класация, по-добре сменяйте спорта. Роналдо можеше всичко! И преди него е имало нападатели, които да отказват съперниците си с брилянтен дрибъл - Еузебио, Джордж Уеа и т.н., но никой никога не го е правил толкова унищожително и същевременно с това вълнуващо. Той не се движеше в линиите между защитата и полузащитата, той се движеше в линиите между самите защитници, без значение дали е с топката в крака или не. Неговите пасове не минаваха през иглени уши, самият той отваряше ушите, от където да провре кълбото. И всичко това с такава скорост, невиждана до този момент. "Когато Роналдо държи топката, той се движи с 2000 мили в час!" казва Зинедин Зидан. Той бе толкова невъзможен за спиране, че дори ако позволиш на противниковия отбор да играе с ръце, той пак ще вкара. Не напразно участва в реклама на Найк, която гласи: "Представи си, че поискаш от Господ да си най-добрия на планетата и той те чуе." Във финала за Купата на УЕФА през 1998г. най-добрият нападател в Серия А - Роналдо, игра срещу най-добрият защитник - Алесандро Неста. След като "Феномена" унищожи бранителя на Лацио, Неста казва: "Това беше най-трудната вечер в целия ми живот." В последствие легендарният защитник е гледал записи от мача многократно, за да види къде е сбъркал в опазването на Роналдо, докато накрая стигнал до следното заключение: "Той просто не може да бъде спрян". Играл за кръвните врагове Милан и Интер, както и Реал Мадрид и Барселона, но нито един привърженик на тези клубове не може да каже лоша дума за него. Роналдо винаги е давал 100% от това, което може, без да се пести, без да казва, че е уморен, без да спира. Тъкмо за това всички толкова много го обичат. Пас към "Феномена" означаваше само едно - шоуто започва!