Играчи, мразени от феновете на собствените им отбори

 Задължение на всеки футболен фен е да подкрепя любимия си отбор, без значение в какво състояние се намира той, кой е треньор, какви играчи се подвизават в него и т.н. Е, за съжаление не винаги това се получава. 

 Понякога футболистите правят така, че дори собствените им фенове да ги мразят. Дали с представянето си на терена, дали с нещо, което казват или нещо, което публикуват в социалните мрежи. Ето и няколко топ примера за играчи, които влязоха във война с привържениците на отборите, в които играят.

Шарл Итанж
 Помните ли камерунския страж с френски корени, който в продължение на 3 години беше резервен вратар на Ливърпул? Не? И с право! Шарл Итанж впечатли с изявите си във френския Ланс, заради което бе закупен от мърсисайдския клуб, горе-долу по едно и също време с Николай Михайлов. Той бе гласен за резерва на абсолютния титуляр Пепе Рейна и известно време вършеше прекрасно задълженията си да седи на пейката и да не прави нищо. Тогава обаче се стигна до една от най-големите идиотии, които някой някога е вършил. През месец април 2009г. се отбелязваше 20-годишнината от инцидента на "Хилзбъро", при който загинаха 96 верни привърженици на Ливърпул. На традиционната възпоменателна церемония, Итанж бе уловен от камерите да се смее и да се държи тотално неподходящо като за такова тъжно събитие. Освен че това му спечели повсеместната омраза на всички фенове на мърсисайдци, той бе дисциплинарно наказан от клуба и изваден от състава, а през лятото и отпратен от "Анфийлд", записвайки общо 7 мача за 2 години и то в различните турнири за купи в Англия и нито един във Висшата лига.

Джолеон Лескът
 Бившият вече бранител бе един от най-солидните на Острова в началото на новия век. Той изигра някои наистина фантастични мачове и бе капитан на Евертън, а след това игра и за Манчестър Сити, както и за националния отбор на Англия, дори и на Световното първенство в Южна Африка през 2010г. На по-късен етап от кариерата си обаче, Лескът позагуби доверието на топ-мениджърите и трябваше да се премести в по-скромни клубове. Така през сезон 2015/16 той подсили Астън Вила. Бирмингамци обаче направиха апокалиптична кампания и бяха на път да изпаднат от Висшата лига за пръв път от над 20 години. Наред с някои изцепки на терена, Лескът сам се закопа след един мач срещу Ливърпул през февруари. "Виланите" загубиха с катастрофалното 0:6, което бе и най-голямата им загуба от 81 години насам. Само два часа след края на мача, бранителят качи в официалния си Twitter акаунт своя снимка в луксозния му и скъпарски Мерцедес. Това вбеси всички фенове на бирмингамския клуб, които приеха този жест като размахан среден пръст в лицето, въпреки твърденията на Лескът, че снимката се е качила сама, докато телефонът бил в джоба му. Когато Вила все пак изпадна рано-рано през сезона, Джолеон заяви, че "камък е паднал от плещите му", което също изобщо не го направи по-обичан на "Вила Парк".

Гарет Бейл
 Да се чуди човек как може играч, който е спечелил 4 пъти Шампионскага лига за 6 сезона, като в два от случаите е бил ключов за успеха на своите, да се превърне в толкова недолюбван от феновете на Реал Мадрид. След като се утвърди като един от най-добрите играчи във Висшата лига, Бейл премина в испанската столица с рекорден трансфер. Още в дебютния му сезон, той помогна на "белите" най-сетне да вдигнат Десетата, която те чакаха над 10 години, още повече че на финала победиха градския съперник Атлетико Мадрид. Всички помним и финала в Киев през 2018г., когато уелсецът вкара гола на сезона с красив ножичен удар минута след като се бе появил като резерва, а след това отказа Ливърпул и с гол от далечна дистанция. След това обаче, Бейл успя да слезе в конфликт с треньора Зинедин Зидан, който реши на всяка цена да го разкара от състава си. Когато уелсецът отказа да бъде даден под наем в Китай, привържениците на Реал толкова го намразиха, че атакуваха колата му и започнаха да скандират по негов адрес "desegradencio", което в буквален превод означава "неблагодарник". Главната причина Бейл да е все още играч на "белия балет" е колосалната му заплата от 600 000 евро на седмица, която той продължава да прибира, въпреки че почти не играе, но пък все още не може да се намери друг клуб, съгласен да плаща такава сума на уелското крило.

Мауро Икарди
 Изключително талантлив нападател, който наистина е трудно да намразиш. И все пак Икарди успя да намери начин да превърне взаимоотношенията си с тифозите на Интер в същински ад. Аржентинецът, който пристигна на "Сан Сиро" от Сампдория, бе обявен за капитан на клуба още докато беше на 22 години. Той е един от играчите, които най-бързо минаха границата от 100 гола в Серия "А", двукратен голмайстор на Калчото и какво ли още не. В същото време обаче, Мауро е известен с това, че недообмисля нещата, които прави извън терена. Всички знаят за случката с Макси Лопес и бившата му жена Уанда Нара, която в момента топли леглото на Икарди. Сезон 2014/15 бе доста разочароващ за Интер. "Нерадзурите" останаха на цели 14 точки от зона Шампионска лига и тифозите поискаха обяснение от играчите, включително и от Мауро, който бе нанизал 22 гола. След поредната загуба, този път от Сасуоло с 1:3, Икарди традиционно хвърли тениската си на феновете, но те му я върнаха, уцелвайки го право в лицето. Това извади и без това изнервения играч извън контрол и той нападна вербално тифозите, критикувайки ги, че не подкрепят отбора както трябва. Освен това той ги предизвика на ръкопашен бой и заплаши да докара от Аржентина 100 главореза, които да ги "убият на място". Да се чуди човек как Икарди изкара още 4 години в Милано, преди да се скара и с ръководството и да бъде преотстъпен на френския ПСЖ.

Гранит Джака
 Най-пресният пример как пътят от "Осанна до разпни го" е доста кратък. Швейцарският национал, който бе и капитан на Арсенал, трябваше да е един от големите лидери на "артилеристите" през тежките времена, които настъпиха за клуба от Северен Лондон. Слабите игри на тима все повече и повече започнаха да лазят по нервите на привържениците, а дори и дългоочакваната смяна на Арсен Венгер с Унай Емери не даде резултат. Джака така или иначе не беше сред най-обичаните играчи на Арсенал заради непостоянните си представяния и грубите грешки, които често допускаше. При новото управление обаче, той бе избран за капитан и лидер от играчите в съблекалнята и мениджъра Емери. Това нямаше необходимия резултат и "топчиите" продължиха с разочароващите представяния, а в унисон с това бе и играта на швейцареца. След поредните му слаби изяви, той бе заменен в мач от Висшата лига срещу Кристъл Палас, а феновете на "Емирейтс" аплодираха смяната му, след което дружно го освиркаха. Той първо запуши демонстративно ушите си, а след това си свали тениската, заявявайки на привържениците, че могат "да го д*хат". Малко след това мениджърът Емери бе уволнен, а новият наставник Микел Артета назначи Пиер-Емерик Обамеянг за нов клубен капитан. Все още не е ясна съдбата на Джака, но той едва ли ще остане в Арсенал след края на сезона, когато и да е той.

БОНУС: Стойко Сакалиев
 Разбира се, "Саката" е далеч от класата на гореизброените футболисти, но в началото на новия век той бе един от най-добрите нападатели в родната "А" група. Юноша на бургаския Нефтохимик, Сакалиев се превърна в истинска звезда на "шейховете" с многото си голове и нестандартните си отигравания. През 2004г. бе обявено, че Стойко ще премине в състава на ЦСКА, за който той многократно бе споделял, че подкрепя от дете. След известно време на "Армията", на нападателя му се наложи да се върне в Бургас за един полусезон, тъй като "червените" не бяха платили на Нефтохимик договорената сума. При завръщането си при зелените, Сакалиев вече бе намразен от всички фенове на Нафтата. Той вкара няколко гола, но вместо поздравления получаваше мощна порция освирквания и псувни. В крайна сметка до сделка се стигна и нападателят отново отиде в ЦСКА. Сакалиев изкара още един период в Нефтохимик, но това беше в залеза на кариерата му.