Играчи, за които най-вероятно не си спомняте, че са играли за Реал Мадрид

 От много време насам, особено през последните 20 години, Реал Мадрид е синоним на богатство. Ненапразно отборът от испанската столица е по-известен като “кралския клуб”. Нито един период от историята на клуба не може да опише по-добре казаното в горните две изречения от времето на първото председателство на Флорентино Перес (2000 - 2007 г.), известно още като ерата на Галактикос.

 През този период много звезди облякоха екипа на “лос бланкос”, измежду които носители на Златната топка като Зинедин Зидан, Роналдо и Луиш Фиго, а нека не пропускаме и имената на Дейвид Бекъм и Рууд ван Нистелрой.

 Да не забравяме и “второто царство” на Флорентино, започнало през 2009 година, когато в клуба акостираха Кака, Кристиано Роналдо и Гарет Бейл, с рекордни за времето си трансферни суми.

 Сред великите личности и звездни имена, подвизавали се в редиците на испанския клуб, има и лица, които останаха далеч от блясъка и сиянието на Бернабеу. В предишни наши статии ви представихме 10 забравени футболисти на “белия балет” и маладежи, които отборът отритна през годините, затова нека сега отправим поглед и към следващата порция от играчи, за които най-вероятно сте забравили, че са играли за Реал Мадрид.

1. Борха Валеро (2006-07)

Мачове: 2
Настоящ клуб: Интер

 Валеро се присъединява към юношеската формация на Реал Мадрид през 1995 г. Подписва първия си професионален договор с клуба през 2004 г., въпреки че ясно осъзнава колко тежка ще бъде конкуренцията в халфовата линия на отбора.

 Професионалната му кариера в “кралския клуб” обаче никак не е успешна, след като изиграва едва два мача за първия отбор, а повечето му изяви са за дублиращия.

 Испанецът прави име в престоя си във Фиорентина, което му издейства и трансфер в италианския гранд Интер през 2017 г., където се подвизава и до днес.

 Въпреки че помогна на “нерадзурите” да се завърнат в Шампионската лига, през този сезон Борха има записани едва 15 мача във всички турнири и предвид непостоянната му игра и напредналата възраст (35 г.) краят на неговата кариера никак не изглежда далеч.

2. Кристоф Метцелдер (2007-10)

Мачове: 31
Отличия: Ла Лига (2007-08), Суперкупа на Испания (2008)
Настоящ отбор: Приключва кариерата си в ТуС Халтерн през 2014 г.

*Отличията на играчите са за периода, които са прекарали в Реал Мадрид.

 Снажният централен защитник прави силно впечатление с отбора на Борусия Дортмунд в началото на новия век и дори печели повиквателна за националния отбор през 2001 г. С “маншафта” той печели сребърен медал от световното първенство през 2002 г. (Япония и Южна Корея) и бронзов медал от мондиала в Германия през 2006 г.

 Бившият немски национал стига до мечтан трансфер в Реал Мадрид през 2007 г., но след като не успява да се наложи в стартовия състав на “белите”, напуска в посока Бундеслига и се присъединява към Шалке, където изкарва три сезона, а през 2014 г. приключва с футбола.

3. Джереми Нджитап (1999-03)

Мачове: 75
Отличия: Шампионска лига (2000, 2002), Ла Лига (2000-01), Суперкупа на Испания (2001)
Настоящ отбор: Приключва кариерата си в гръцкия АЕЛ през 2011 г.

 Въпреки че професионалната кариера на Джереми го свързва с цели 9 клубни отбора от 6 различни държави, камерунският национал успява да стигне до трансфер на Бернабеу. Там той се превръща в що- годе полезен играч за “белите” като дори успява да вдигне два трофея от най-престижния европейски клубен футболен турнир Шампионската лига.

 Силното представяне в Купата на конфедерациите през 2003 г. кара Челси да плати на Реал 6.9 млн. паунда, за да си осигури услугите на Джереми. Със “сините” камерунецът добавя нови 2 златни медала (2004-05, 2005-06) към витрината си с отличия, въпреки че записва 28 мача общо от двата шампионски сезона.

 Люботипно е, че Джереми е втори в класацията за най-много изиграни срещи с националния отбор на Камерун (118 мача), като дели позицията със Самюел Ето'о. Пред тях двамата е само Ригоберт Сонг с 137 срещи за “непобедимите лъвове”.

4. Емерсон (2006-07)

Мачове: 34
Отличия: Ла Лига (2006-07)
Настоящ отбор: Приключва кариерата си в гръцкия Маями-Дейд през 2016 г.

 В дните от активната си кариера бразилецът Емерсон е считан за полузащитник от световна класа. Както е типично за по-голямата част от бразилските футболисти, той започва професионалната си кариера в родината си, а в Европа става известен за световната сцена от престоите си в Байер Леверкузен и Ювентус.

 След избухването на скандала Калчополи в италианската Сериа А през 2006 г., Емерсон се присъединява към редиците на “белия балет”. За съжаление той не успява да се наложи в Испания и само година по-късно Реал го продава на Милан.

 Към днешна дата Емерсон е част от американския Маями Дейд като играч и част от борда на изпълнителните директори в клуба.

5. Хуанфран (2004-06)

Мачове: 11
Отличия: Ла Лига (2004-06)
Настоящ отбор: Сао Паоло

 Въпреки че Хуанфран е любимец на феновете на Атлетико Мадрид, испанецът започва професионалния си път именно от градския съперник Реал Мадрид. Той бързо осъзнава, че възможностите в “кралския клуб” са ограничени и след кратък период под наем в Еспаньол се присъединява към Осасуна.

 След 5 сезона, изкарани в Навара, десният бек акостира на Висенте Калдерон (старият стадион на Атлетико Мадрид, днес отборът домакинства на ст. Уанда Метрополитана), където записва и най-добрите си години в кариерата си. С “дюшекчиите” Хуанфран печели два пъти Лига Европа и достига до два финала в Шампионската лига, които, за негово огромно разочарование, губи от градския съперник Реал Мадрид.

 От началото на сезон 2019-20 испанецът защитава цветовете на бразилския колос Сао Пауло.

6. Нури Шахин (2011-14)

Мачове: 10
Отличия: Ла Лига (2011-14)
Настоящ отбор: Ведер Бремен

 След фурора, който Борусия Дортмунд направи в началото на второто десетилетие от века, Нури Шахин е един от многото, които напуснаха “жълто-черните”. Въпреки че турчинът се озова в един от най-големи грандове, а именно Реал Мадрид, той изиграва едва 10 мача за 3 години в клуба.

 Освен многобройните контузии, които го преследват, престоят му на Бернабеу се отличава и с два периода, изкарани под наем респективно в Ливърпул и Борусия Дортмунд.

 Днес Нури се подвизава в Бундеслигата с отбора на Вердер Бремен, където играе сравнително редовно. А любопитен факт за амбициозният полузащитник е, че през април 2018 г. е приет в Бизнес факултета на Харвардския университет.

7. Езекиел Гарай (2008-11)

Мачове: 31
Отличия: Копа Дел Рей (2010-11)
Настоящ отбор: Валенсия

 Езекиел Гарай се договаря с Реал Мадрид през 2008 г., но веднага след като подписва договора си с “лос бланкос” е отдаден под наем обратно на Расинг Сантандер, където изкарва още 1 сезон.

 Това го прави изключително очакван на Бернабеу, но като че ли този ход се оказа прекалено “голяма хапка” за аржентинеца. През последния си сезон с “белия балет” взима участие в едва 8 мача от всички турнири и логично сменя клубната си принадлежност. 

 Следващата дестинация за защитника се оказва Бенфика, след това играе за Зенит Санкт Петербург, а днес се изявява с фланелката на Валенсия.

8. Филипе Луиш (2005-06)

Мачове: 0 (37 за Реал Мадрид Кастиля)
Настоящ отбор: Фламенго

 През 2005 г. 20-годишният Филипе се озовава в уругвайския Рентистас, от който е отдаден под наем в Реал Мадрид за цял сезон. Той взима участие в цели 37 мача за Б отбора на испанския колос и в края на сезона е върнат обратно в Уругвай, защото сумата, която Рентистас иска от Реал Мадрид е прекалено висока за “лос бланкос”.

 След неуспешния престой на Бернабеу, Луиш отново е преотстъпен, този път в клуб от испанската Примера Дивисион - Депортиво ла Коруня. “Супер депо” откупуват правата му в края на кампанията, а силните му изяви със “синьо-белите” му спечелват трансфер в Атлетико Мадрид и както се казва останалото е история.

 Днес 34-годишният бразилец се състезва в родината си, където носи екипа на Фламенго.

9. Уилиан Жозе (2014)

Мачове: 1
Настоящ отбор: Реал Сосиедад

 През 2011 г. Уилиан Жосе се озовава в уругвайския Депортиво Малдонадо. Изключително интересен е фактът, че той е собственост на клуба цели 5 години, но никога не е взел участие в официален двубой за клуба.

 По време на “престоя” си в Уругвай, Уилиан бива отдаден под наем цели шест пъти на шест различни клуба, преди да се присъедини за постоянно към Реал Сосиедад (където играе и в момента) през 2016 г. 

 Един от многото клубове, в които е играл под наем, е именно испанският гранд Реал Мадрид. За съжаление, шестмесечният му наем в “кралския клуб” през 2014 г. приключва с едно-единствено участие, и то като резерва, за първия отбор. До него се стига след хет-трик, които Жозе отбелязва срещу Рекреативо де Уелва за Б отбора.

10. Хавиер Портильо (2001-06)

Мачове: 59
Отличия: Ла Лига (2002–03), Суперкупа на Испания (2003), Шампионска Лига (2001-02), Суперкупа на УЕФА (2002)
Настоящ отбор: Приключва кариерата си в ФК Хераклес през 2015 г.

 Портильо влиза в полезрението на Реал Мадрид още от ранна детска възраст, сочен от много специалисти като бъдещия топ реализатор на клуба. На 12 години той започва тренировки в детската школа на отбора и прекарва цели 7 сезона в различните формации на “кралския клуб”.

 В този период дори успява да подобри клубен рекорд за най-много отбелязани голове, дотогава държан от легендата Раул Гонсалес.

 Професионалният му път с “белия балет” започва през 2002 г. и продължава до началото на 2007 г. Престоят му в първия тим не се развива според очакванията му и испанецът трудно намира своя голов инстинкт, а когато един нападател не бележи достатъчно често всички знаем какво следва.

 Не всеки може да се справи с конкуренцията на Раул Гонсалес, Роналдо и Антонио Касано. Добавяйки към тях и Рууд ван Нистелрой, който акостира на Бернабеу през 2006 г., задачата на Хавиер Портильо става почти невъзможна и той бива продаден на новака Химнастик де Тарагона.