В края на годината логично идва време за награди. Най-престижната индивидуална си остава "Златната топка". В тазгодишното издание огромни фаворити за нея са Кристиано Роналдо, Лионел Меси и Върджил ван Дайк. "От Засада" ще Ви представи 10-те най-сензационни футболисти, които са попадали във финалния списък за отличието.
10. Адриан Муту
През 2003 година номинацията му изглеждаше напълно резонна. В Парма румънецът се превърна в един от най-добрите нападатели в Европа, а партньорството му с Адриано плашеше всяка отбрана. След трансфера си в Челси, вкара 4 гола в първите 3 мача и се очакваше да е сред най-добрите трансфери в историята на "сините".
Уви, кариерата му тръгна рязко надолу. Муту се провали на тест за наркотици, след което премина през Ювентус и Фиорентина. И двата отбора бяха дълбоко замесени в скандала "Калчополи", което означаше, че името на Муту е свързано повече със скандалите, отколкото с головете му.
9. Невил Саутхол
През сезон 1987/88 Саутхол беше непробиваем на вратата на Евертън. За хората, които не са го наблюдавали, вратарят играеше като последен в защитата, а класата му под рамката бе безспорна. Уелсецът не бе единствения номиниран вратар през 1988 година - в списъка бяха още Мишел Прюдом, Ринат Дасаев и Валтер Дзенга. За нещастие на Саутхол, той получи само един глас, а трофеят отиде за Марко ван Бастен.
8. Дийн Соундърс
Две години след като Питър Шилтън завърши пети в класацията през 1989 година, Дарби излъчи още един изненадващ кандидат, въпреки че отпаднаха от елита след едва пет победи през сезона.
Соундърс бе в компанията на Жан-Пиер Папен, Лотар Матеус и Ван Бастен, след като отбеляза 17 гола през кампанията и счупи трансферния рекорд за британски играч с трансфера си за 2.9 млн. паунда в Ливърпул. Формата на уелсеца след преминаването при "мърсисайдци" му гарантира респектиращото 13-то място в класацията.
7. Дженаро Гатузо
На хартия номинацията на Гатузо през 2006 година не е толкова изненадваща. Той току-що бе спечелил Световното първенство, бе неизменна част от силния състав на Милан, а през следващата година спечели и Шампионска лига за втори път.
Самият той казва, че изобщо не е надарен технически. Прякорът му е "ръмженето", за Бога. Скандалджия, кибритлия и изключително груб играч, Гатузо бе отговорът на Серия А към Денис Уайз.
6. Томас Бролин
Бролин е категоризиран като един от най-слабите играчи, стъпвал във Висшата лига, като дори феновете скандираха по негов адрес: "Кой изяде всички пайове?", след трансфера му в Лийдс през 1995 година. Някогашният строен викинг се отдаде на апетита си, след катастрофалните си отношения с треньорите Хауърд Уилкинсън и Джордж Греъм.
Лесно е да се забрави, че преди да премине на "Елънд роуд", шведът бе изключително техничен полузащитник, който помогна на родината си и на Парма да надминат очакванията през 1994 година. Той бе на косъм от това да влезе в Топ 3 за "Златната топка", като го изпревариха само Христо Стоичков, Роберто Баджо и Паоло Малдини.
5. Джон Йенсен
Йенсен е поредният играч, който впечатли с националната фланелка, но изгуби магията с пристигането си в Англия. Всъщност, мустакатият халф се нуждаеше от цели 98 мача, за да открие головата си сметка за Арсенал. Репликата "бях там, когато Йенсен вкара", стана символ на гордост сред феновете на "артилеристите".
Разбира се, фамозният му гол, за изненадващия шампион Дания във финала на Евро' 92, постави огромни очаквания върху полузащитника. През тази година той бе и номиниран за "Златната топка", печелейки 3 гласа, колкото получи и Паоло Малдини.
4. Хари Кюъл
За разлика от Бролин, кариерата на Кюъл процъфтя в Лийдс. През 2003 година сред кандидатите за подписа му бяха Милан, Барселона и всички водещи клубове на Острова. Две години по-рано, формата му помогна на Лийдс да стигне до 1/2-финал на Шампионска лига и австралиецът получи номинация за "Златната топка", заедно със съотборника си Рио Фърдинанд.
Фърдинанд се превърна в един от най-великите английски бранители, но кариерата на Кюъл тръгна надолу след напускането на Лийдс. Периодът му в Ливърпул бе белязан от контузии и загуба на вяра в собствените качества.
3. Юрий Жирков
Жирков е поредният национал, който игра силно за родината си, но не успя да се наложи след многомилионен трансфер в Англия. Но преди контузиите да провалят кариерата му в Челси, левият халф-бек бе орисан на успехи.
Представянето му за Русия на Евро '08 бе толкова силно, че той бе номиниран за "Златната топка". За негово съжаление, не получи нито един глас.
2. Трифон Иванов
Ако имаше награда за футболист, който прилича на върколак през 90-те, то със сигурност Туньо щеше да е многократен победител. Българинът стана популярен с бакенбардите си, кичето и невчесаните брада и коса. Те дори надминаваха феноменалните му голове от разстояние.
След Евро '96 покойният вече бранител играеше за Рапид Виена и събра толкова гласове за "Златната топка", колкото Луиш Фиго, Руи Коща и Зинедин Зидан взети заедно. Въпреки това не успя да изпревари Матиас Замер в класацията.
1. Траянос Делас
Безспорно Гърция заслужава поздравления за шокиращия успех на Евро '04, но дефанзивната им тактика и груба игра не заслужават индивидуални награди. Четирима гърци бяха номинирани за отличието: капитанът Теодорос Загоракис, вратарят Антониос Никополидис и голмайсторът Ангелос Харистеас. Но включването на Траянос Делас, който бе изключително "дървен" в отиграванията си, бе истински шок. Делас дори завърши в класацията пред играчи като Зидан и Фиго.
