Финалът за Ф.А Къп през 1965-та година ще остане в историята освен с триумфа на Ливърпул над Лийдс с 2:1 след продължения, но и с факта, че в състава на Лийдс е първият чернокож футболист, взел участие във финалния мач на най-стария футболен турнир в света. Именно в настоящата статия ще разкажа за живота и кариерата на южноафриканеца Албърт Йоханесон. Едно изключително талантливо крило, чийто живот впослествие ще завърши трагично.
Ранни години и сблъсък с горчивата действителност на "апартейда" в ЮАР
Албърт Луис Йоханесон е роден на 13 март 1940г, в южноафриканското градче Герминстън. Детството му преминава под знака на "апартейда". Расизма, насилието и униженията над чернокожото население там е било едно болезнено ежедневие, а в съзнанието на малкия Албърт един инцидент ще се загнезди завинаги.
Един ден, когато е на не повече от шест години, играе с приятели на улицата, когато автомобил спира до него и бяло момче на същата възраст се показва от колата и се изплюва в лицето на Йоханесон. Той не помръдва. Момчето се изсмива и отново се изплюва. След това шофьорът се протяга и удря Йоханесон зад врата с бастуна си. Приятелите му съумяват да избягат, а мъжът слиза от колата.
Йоханесон обаче не може да избяга, тъй като от болката е паднал на земята. Мъжът го рита, след което се качва в колата и отпрашва. Разбираем е фактът, че повлиян от подобни инциденти в неговото обкръжение, Йоханесон е бил изплашен до смърт.
В интерес на истината, като момче, футболът далеч не е сред любимите му неща. Обичал бягането и свободата, която му дава. Имал е талант и е побеждавал приятелите си без проблеми. В тийнейджърските си години приятел му казва, че може да бъде дори още по-бърз, ако подобри техниката си.
Албърт приема съвета му и с ентусиазъм започва да се упражнява със стари топки за тенис. Прекарва много часове в тренировки в опити да задържи и да контролира топките, рита ги и бяга с тях, като не след дълго местните се събират да го гледат и да залагат помежду си дали ще може да направи различни трикове.
В пореден ден, упражнявайки се, при него идва мъж от местния отбор. Били с човек по-малко и той го поканил за заместник. Йоханесон не бил играл футбол от дълго време и притеснен в началото отказва, заради неприятни спомени от предишни мачове, които изникват в съзнанието му, когато е бил ритан и нагрубяван на игрището, най-вече заради цвета на кожата му, но впоследствие склонява.
Без футболни обувки, той играе бос. Във въпросния мач той реализира гол и асистенция, след което е изнесен от терена в ръцете на съотборниците си. Атлетиката моментално бива оставена на заден план и футболът се превръща в тийнейджърската му страст. От местния отбор се мести да играе за училището за цветнокожи, след което и за аматьорския отбор на града.
Точно там е забелязан от учителя Барни Гафни, който казва на Йоханесон, че скаути от Нюкасъл идват да го наблюдават и именно той ходатайства за тримесечен пробен период в Лийдс през януари 1961 г.
Първи стъпки в английския футбол
Тук някъде се оказва, че нещата не стоят по начина, по който Йоханесон очаква, когато идва в Англия през януари 1961 година. Преди пристигането си, той вижда страната като място, където ще може да изживее мечтата си, където ще спечели достатъчно пари, за да издържа своето семейство и където може да избяга от расизма в Южна Африка. Именно в последното е ключът.
Трябва да отбележим, че неговите първи дни в Лийдс са безкрайно трудни. Лек сняг покрива терена, а младият африканец бива подложен на "най-доброто" от бруталните влизания на опитните защитници по време на тренировката. Въпреки това, щом веднъж успява да покаже своята техника и скорост, впечатлява всички, включително и мениджъра Дон Реви.
На 5 април 1961 г. се превръща в първото попълнение на новоназначения мениджър, след което ще покори и целия град.
Джони Джайлс, който се присъединява към "пауните" две години след него, ще каже :
„Бях чувал за него, но никога не го бях виждал как играе. Играеше по лявото крило, много бърз, с добър контрол, добър голмайстор. Беше фантастичен“.
„Когато се присъедини към Лийдс, другите останаха зяпнали от техниката му. Беше наистина изключителен играч и притежаваше страхотна бързина и сила, беше и великолепен атлет“, пък казва за него Били Бремнър. Джок Стийн, великият мениджър на Селтик, донесъл на "детелините" КЕШ през 1967-ма, се съгласява с Джайлс и Бремнър, но допълва, че Йоханесон не е куражлия и не е достатъчно здрав за големия футбол. Белезите по краката му обаче подсказват съвсем друго.
„В онези дни Албърт беше уникален и смел мъж още с излизането си на терена, нали?“, ще направи коментар не кой и да е, а самият Джордж Бест.
Точно тази смелост той проявява в дебюта си срещу Суонзи, само три дни след като подписва контракта си. Първоначално, Йоханесон чува расистки обиди от противниковата съблекалня, след което и от трибуните. Запалянковците издават маймунски звуци, скачайки нагоре-надолу.
Не се разписва в дебюта си, но прави за смях бековете на „лебедите“ неколкократно. Дори подава на Джак Чарлтън за гола, с който Лийдс се добира до равенството 2:2. След мача не е сигурен дали е уместно да се изкъпе със съотборниците си, но те го събличат и го вкарват под душовете.
Нямало е как да избегне тормоза от феновете в гостуванията в онези години, но публиката на „Елънд Роуд“ го обожавала. „Албърт беше герой за феновете на Лийдс. Те го обичаха“, казва Джайлс.
Пол Еубанк, който е гледал Йоханесон от трибуните и работи, за да запази паметта му, е съгласен: „Баща ми ме водеше на „Елънд Роуд“ през 60-те. Тогава видях Албърт и след това не съм виждал подобна техника. Като изключим баща ми, Албърт беше моят герой. Когато играех футбол като дете по улиците, никога не съм искал да бъда Боби Чарлтън, Джордж Бест или Денис Лоу. Винаги исках да съм Албърт“.
През първия си сезон 1960/61 играе важна роля в оцеляването на Лийдс, но в голяма част от сезона е заменян от Джон Хоуксби. През януари 62-ра реализира първия си гол за отбора. Този сезон Лийдс отново се бори да не изпадне в трета дивизия.
Във важен мач с Уолсол, Лийдс стига до 1:1 с гол на Йоханесон. Две седмици по-късно "пауните" гостуват на Нюкасъл, който тогава е в средата на таблицата. Лийдс стига до победа с 3:0 с гол на Йоханесон, който дава и асистенция.
През 1962/63 тимът на Реви завършва пети, само на четири точки от директна промоция, а Йоханесон играе все по-важна роля в отбора. Но следващият сезон е времето, в което наистина показва на какво е способен.
Вече ключови за влиянието му върху отбора не са само бързината и техниката. Йоханесон започва да вкарва голове и завършва с 15 попадения, като изравнява постижението на клуба за играч с най-много голове за един сезон по онова време. Благодарение на това, Лийдс печели промоция за елита.
През първия си сезон в групата на майсторите Лийдс завършва втори /заради по-лоша голова разлика/ и стига до финала за ФА Къп през 1965г. - за първи път в историята си, а заглавието на запазено издание на Yorksire Evening Post с големи, удебелени букви гласи: „Най-накрая на „Уембли“!“.
Кратък е пътя от "Осанна" до "Разпни го"
Той, както и съотборниците му, прекарват седмица в даване на автографи на привържениците си, заливани от безплатни храна, напитки и комплименти. Абсолютно противоположният полюс от времената, когато е принуждаван да седне на някоя маса в ъгъла, за да не гони клиентите. Денят, в който трябва да спечелят спортната слава за себе си и клуба си наближава, но съдбата решава друго...
Денят е 1 май 1965. Мястото е стадион "Уембли", а играчите са в тунела на митичната арена. Ливърпул е отляво, Лийдс – отдясно. Сред играчите в бяло е Албърт Йоханесон – южноафриканецът, който само след секунди ще сътвори история, като се превръща в първия чернокож футболист, участвал във финал за ФА Къп.
Вместо това, той иска да се върне в съблекалнята, далеч от ругатните и обидните викове по негов адрес. Увереността му е нулева, а тялото му трепери. Прекарва по-голямата част от времето преди мача в тоалетната, повръщайки и опитвайки да се справи с диарията. Умолява Дон Реви да бъде оставен на пейката, но мениджърът на Лийдс отказва. Чакайки да се появи на терена, някой се приближава до него и му казва: „Нямаш никакъв начин с този вид. Феновете ни ще те убият“. Това е трябвало да бъде най-щастливият момент от кариерата му, но расистките обиди от трибуните го смачкват.
Виковете имат за цел да разконцентрират един от най-опасните играчи на Лийдс и за съжаление успяват. Йоханесон споделя на Пол Харисън за книгата му „Черната плът“: „Когато излизах, чувах само какфония от шумове от трибуните, наподобяващи племената Зулу. Беше отвратително, едва чувах собствените си мисли. Исках да се втурна назад към тунела“.
Известният стадион прави нещата дори по-трудни. По думите на Реви, това е бил „скапан стадион, на който да се играят изискани мачове“. Дава безценен съвет на своето крило да използва бързината си : „Бягай като вятъра и не позволявай на тези звуци от джунглата да ти влияят“.
Но става точно обратното. Йоханесон е разконцентриран и от влизанията на играчите на Ливърпул. По думите на Джайлс, Албърт „не допринесе с нищо. Изигра много, много слаб мач“.
Единственото място, на което се споменава името му, е в стартовите състави. "Мърсисайдци" печелят финала с 2:1 след продължения. След мача Реви се доближава до Йоханесон и му казва: „Албърт, ти изложи себе си и семейството си днес, скри се“.
Много анализатори смятат именно този момент за преломен в кариерата му, а Джайлс е на мнение, че този мач е потвърждение на това, което е очаквал по-рано.
„Албърт бе брилянтен във втора дивизия и спечелихме промоция. Лийдс бе млад отбор... много от нас не бяха играли в елита. Аз бях и Албърт ме попита „как е в първа дивизия?“. Отговорих му: „Страхотно е, когато отидеш на „Олд Трафорд“ или „Анфийлд“ и видиш публиката“. Но Албърт поклати главата си и си спомням, че си помислих „това не е добре“. Мисля, че беше прекалено за него... той не игра добре в първа дивизия“.
Спад в кариерата и трагичната развръзка
След този финал Йоханесон не играе редовно за Лийдс в следващите си четири години в клуба. Пускан е в мачове срещу по-непретенциозни отбори, в някои от които загатва за таланта си. Отбелязва хеттрик срещу Амстердам и Спора Люксембург за Купата на Панаирните градове /турнир между отбори от градове, които са правили бизнес по между си/. Контузиите и алкохолът обаче надделяват. Побеждава го и Еди Грей.
Часове преди мач с Бърнли, Йоханесон се напива сериозно. В един момент от мача лежи в противниковото наказателно поле. Не може да се изправи, а играта около него продължава. Успява обаче да види как Грей взима топката, танцува между отбраната на Бърнли и отбелязва един от паметните голове в историята на Лийдс.
Тогава осъзнава, че кариерата му на „Елънд Роуд“ е приключила. И е прав. Така и не играе повече за Лийдс.
Бракът му се разпада заедно с кариерата му. След 172 мача и 48 гола за Лийдс Юнайтед в продължение на 8 години, подписва с Йорк Сити в четвърта дивизия през 1970г., но две години по-късно, натежал и с все по-сериозни проблеми с алкохола, е изгонен след изиграни 26 мача и само 3 гола. Прибира се в Южна Африка за един сезон, но скоро отново е в Лийдс, където работи всичко, включително и като мияч на чинии в китайски ресторант.
В моментите, когато остава без пари, стига до там, че се преструва на човек, който събира пари, за да се прибере до родния град за погребението на баща си. Много тъжно, защото баща му е починал преди няколко години.
Различни хора се опитват в даден етап да му помогнат, за да съумее да преодолее проблемите си, но Йоханесон прекарва последните си дни в мизерно апартаментче, в което се налива със сайдер и наденици. Едва 55-годишен, умира в апартамента си на 28 септември 1995 година, а тялото му е открито дни по-късно.
На надгробната му плоча личат думи от поема на Мая Анджелоу „Издигам се, издигам се, издигам се“. Светът отдава дължимото на човека, който се издигна от прахта в Южна Африка, започва пътешествието си за футбол без расизъм, утвърждава се като една от първите чернокожи звезди на Албиона и стига до елита, както и до заветния финал за ФА Къп, с което завинаги записа името си в историята на надпреварата.
