Вече ви разказахме две интересни истории за два отбора, оставили сериозен отпечатък върху развитието на футбола в България. Сега ще продължим тенденцията с историята на един клуб, който за краткото си съществуване дава близо 20 национали на България. Клуб, създаден от младежи и стремящ се да дава начален старт във футболния път на много такива.
Основаване
„ФК`13“ (или „Футбол Клуб 13“) е софийско футболно сдружение, съществувало от октомври 1909 до 3 октомври 1944г. Отборът е основан от 13 ученика от Галатасарайския лицей в Цариград и от там идва интересното му име, за което често се бърка, че идва от година на основаване.
Първи години
Още от началото си отборът имал цели 12 възрастови юношески групи, което за началото на XX век определено било солидно постижение и една добра основа. Интересът към отбора бил голям и защото районът, в който се помещавал клубът, бил доста интензивен. Това била т.нар. “Алигина махала” в София, която днес се явява пространството между бул. Евлоги Георгиев и улиците ген.Паренсов, граф Игнатиев и Любен Каравелов. Отборът е играел мачовете си точно до своя район, а именно на мястото на стадион "Юнак" до сегашния стадион "Васил Левски".
В първите си години отборът добил популярност сред интелигенцията на Царство България, като обединявал симпатиите на дипломати, артисти, военни, юристи, лекари и др. Един от основателите на тима Сава Киров, в чиято чест закратко отборът бива наречен “Савата”, също е български дипломат и политик, като дори за около месец е външен министър на България. Между 1913 и 1920г. е капитан и централен нападател, както и касиер и секретар на клуба.
Успехи
20-те години на XX век са тих период за отбора, който незнайно защо бива наричан “ветераните”. Иронията в прякора е, че тимът е доста концентриран върху това по-скоро да залага на по-млади играчи, дори ученици, давайки им някакъв старт във футбола, което може би печели толкова симпатии у българската интелигенция.
Интересен факт е, че заради представянето си с екипа на ФК 13, Фридрих Клюд става първият натурализиран футболист в националния отбор на България.
Третото десетилетие на века носи на клуба цели четири загубени финала за купа “Улпия Сердика” през 1930г., 1931г., 1935г. и 1937г. Това обаче не кара младежите от клуба да сведат глава и за изненада на мнозина, през 1938г. отборът печели Царската купа на България, което както знаете и от предишните две издания от поредицата е еквивалентът на сегашната Купа на България. На финала “ветераните” трябва да срещнат отбора на Левски Русе, но е присъдена служебна победа за софийския клуб, след като играчите от Русе напускат терена заради редица спорни отсъждания на рефера.
Само две години след първия триумф за Царската купа следва нов такъв. На финала на турнира е сразен пловдивският Спортклуб с 2:1. Тогава във финалния двубой ФК 13 е трябвало да срещне съперника си от пред две години Левски Русе, които печелят полуфиналния мач срещу Спортклуб с 2:0. Заради скандал с организаторите на турнира обаче, русенци отказват да пътуват до София за мача за трофея.
Краят
По подобие на повечето спортни дружества по онова време, ФК13 развива и други спортове. Волейбол, баскетбол, хокей на лед са само част от спортовете, които „ветераните” развивали и където опитвали да налагат колкото е възможно повече младежи. За жалост, отново с решение на новата политическа система в България, този симпатичен клуб с ярък облик и визия бива заличен от футболната и спортна карта на България. А може би този клуб е имало още какво да даде на младежта на нашата страна, като в негово лице юношите и децата имали добър подиум за изява.
