Изчезналите български клубове: Глория Добрич

Започваме една нова историко-футболна поредица, в която ще ви представяме най-общо казано някои от несъществуващите вече български клубове. Клубове, които поради една или друга причина в момента не съществуват в автентичната си форма. Тези отбори са били преобразувани, сливани или тотално закривани по политически, финансови или други причини.

  Фразата “Народ, който не помни миналото си, няма бъдеще” носи много истина в себе си. На база нея в тези трудни години за българския футбол, няма да правим поредните анализи за състоянието му, а ще погледнем по-детайлно назад в историята му и онова, което сме загубили по някакъв начин.

  В тази първа статия от поредицата ще ви представим един отбор, за който може и много от вас да не са чували, тъй като не е нито първият създаден в България, нито най-успешният. Този клуб обаче се отличава с нещо специално и то е, че неговият наследник се явява единственият носител на купа от чужда страна в България.

Началото

 Спортно дружество  Глория  Венера ЧФР (от  румънски: Societa Sportiva Gloria Venera), по-известен просто като „Глория“.  На български език клубът тогава е известен, като “Слава”. Отборът е създаден през 1925г. в Добрич по време на румънската окупация на града. Южна Добруджа става част от кралство Румъния, чрез Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913г., който удоветворява абсолютно необоснованите претенции на румънците към тази българска територия. Глория е едно от най-успешните т.нар. спортни дружества в града.

 След като румънските власти закриват принудително футболния отбор на българите в гр. Добрич - "Стрела", част от членовете му основават на 16 септември 1925г. ново спортно дружество – СД  „Глория”.  Отборът е трябвало да бъде представителен за града, играейки на стадион ”Базарджик”, или както е българското му име „Дружба”, заради което също са му дадени имоти край Каварна и спортната зала „Сплендит“ в Добрич, в които да развива възможно повече спортове. Цветовете на клуба са като тези на неговия закрит предшественик - черно и бяло. Титулярният екип на отбора е бяла фланелка, черни гащета и черно-бели чорапи, докато резервният е с черна фланелка, бели гащета и преобладаващо бели чорапи.

Първи срещи

 След създаването си Глория печели 10 от своите първи 11 мача. Истината обаче е, че заради бавната администрация, отборът не може да бъде включен в румънското футболно първенство до 1930г. и това са приятелски срещи.

 През първите пет години от съществуването си обаче, отборът играе в регионалното първенство на гр. Добрич, което посвоему също се води неофициално. Глорианци са пълен хегемон там, като единствено през 1928г. не успяват да станат шампиони в областта си, а шампион тогава е основният им съперник – “Вихър”, където през същата 1928г. преминават много футболисти със социалистически убеждения. Все пак през следващата година “Славата” взима реванш и печели безапелационно купата на добричка област.

Първи международни срещи

 Първата международна среща на Глория се провежда на 1 септември 1929г. и е срещу Тича (Варна), като е загубена с 1:2.

 През 1930г. глорианци  разменят визити с Левски, като в първия мач в София, отборът от Добрич се представя много добре, но губи с 1:2 след късен гол. В ответния мач пред собствена публика “Слава” губи с историческото 1:8.

 След първите разочароващи международни мачове, Глория се окопитва и записва и някои престижни резултати, като 2:2 с АС 23 в Добрич, след като няколко години по-рано записва загуба с 1:6 в София. През тази 1933г., когато е и равенството с един от най-силните български отбори АС 23, черно-белите от Добрич побеждават и букурещкия Униря Трикольор с 3:2.

Румъния и 30те

 През третото десетилетие на ХХ век отборът от Добрич вече не е хегемонът от края на 20те години. Все пак печели 3 пъти областното добричко първенство и постига някои престижни резултати в международните си мачове. Титлата е спечелена през 1932г., 1934г. и 1936г. През 1931г. пък Глория губи финалния двубой за Добрич от големия си съперник Вихър с 1:2.

 През 1936г. като шампион на Добрич, Глория, като пълноправен участник в групите на румънското футболно първенство (тогава имащо доста сложен формат), записва 2 победи, равен и загуба в своята група, преди да се откаже от участие поради финансови причини. Интересното е, че историята се повтаря и през следващата година от румънския шампионат, който се оказва последен дотогава заради започването на войната.

 Най-големият успех на отбора, обаче не е нито в добричкия шампионат или румънското първенство, а за Купата на Румъния “Григоре Брезяну” през 1934г. Любопитен факт е това, че за триумфа Глория изглажда различията си с градския конкурент Вихър, като взима някои от най-добрите му футболисти за надпреварата.

 Според една от легендите, на 20 септември 1934г. трофеят, за който Глория ще играе с отбора на Букурещ, остава в румънската столица, тъй като се предполага, че няма как сборният отбор на Букурещ да изпусне купата за сметка на по-скромния си съперник.

След Крайовската спогодба

  През 1940г. областта Южна Добруджа се връща в територията на България, вследствие на Крайовската спогодба. Така от румънското първенство, Глория и останалите отбори от региона попадат в българското. В чест на освобождението на града, на 6 октомври добричките отбори участват в спортен парад в София, където екзарх Стефан официално обявява новите им имена. Глория приема името „Левски“, а техният съперник Вихър е прекръстен на “Цар Борис III”. През 1941г. клубовете от Южна Добруджа са официално включени в българското държавно първенство по футбол. 

 През 1943г. в Добрич и областта се учредява нов регионален турнир – “Купа на генерал Иван Колев”, на името на великия български генерал, смятан за баща на българската конница и спасител на Добруджа.

 В турнира участват четирите съществуващи добрички клуба по това време – “Славия”, “Победа”, “Цар Борис III” и “Левски”. На полуфиналите “Цар Борис III” отстранява “Победа”, а “Левски” се справя със “Славия”. Двата съперника отново се срещат на 6 май 1943г. и черно-белите побеждават бившия “Вихър” с 1:0 и печелят единствения провел се такъв турнир в историята.

 Началото на края

 През същата тази 1943г. глорианци са хегемон в област Добрич, като печелят и шампионата в региона, което им дава правото през следващата година да играят във финалната фаза на българското първенство. Както обаче историята помни през, 1944г. в България се извършва комунистически преврат на 9 септемви и шампионатът не завършва. На Левски предстои да изиграе трета среща с един от най-силните отбори от онова време Шипченски сокол (Варна) след две разменени победи с по 2:1.

 След събитията от 1944г. много неща се променят за черно-белия отбор от Добрич. За кратко е принуден да промени името си на Спартак, като това се случва в началото на 1945г. С това име клубът записва едно второ място в първенството на добричка околия и едно безлично участие за новия турнир за Купата на съветската армия.

  В тези особени за държавата години около деветосептемврийския преврат, на футболната карта, също както и на политическата, настъпват доста промени. Една от тези промени е свързана и с този отбор. За краткото си съществуване СД ”Глория” опитва да развива и много други спортове освен футбола, като колоездене, бокс, тенис, волейбол, баскетбол, лека атлетика, шах и др. Не навсякъде постига големи успехи, но дава забележителен отпечатък, не само върху спортното, но и върху просветното развитие на град Добрич, участвайки в много различни инициативи от културно естество. През 1947г. по ирония на съдбата и под диктовката на социалистическата власт глорианци (тогава като Спартак) се обединяват с основния си конкурент и възвърнал автентичното си име Вихър, за да сформират Добруджа (Добрич) и по този начин да приключи кратката приказка на ”най-успешния български отбор в Румъния”.