В поредната част от рубриката ни за изчезнали български клубове, ще ви срещнем с един безвъзвратно забравен отбор, който обаче също е ставал шампион на страната и е един от основоположниците на спорта в морската ни столица, която от своя страна днес не се радва на най-успешните си години във футболно отношение.
Създаване
Спортен клуб „Тича“ е основан на 3 март 1913г. според някои източници, а според други на 24 май 1914г., когато “Река Тича” се обединява със „Спортист“. Цветовете на отбора са червено и бяло, но първите екипи на тима са бели с черна вратовръзка. Чак след години отборът приема хоризонталното червено-бяло райе, с което са запомнени варненци.
Тича
Отборът е преименуван на Тича през 1919г., когато и един от футболистите на отбора – Никола Ницов, първи превежда футболния правилник от английски на български език. Първите години от същствуването на ”тичанци” не могат да се запомнят с кой знае какво, защото отборът рядко е канен на турнири където и да е и все още не съществува българският шампионат.
Всичко това започва да се променя през 20те години. През 1923г. печели неофициалната севернобългарска лига, а през 1925г. отборът е поканен на много силния великденски турнир за Купата на Букурещ. Представянето на тима шокира всички, след като на полуфинала с 4:3 биват елиминирани домакините от Трикольор (Букурещ), а на финала побеждават с класическото 3:0 друг фаворит за трофея - Спортул.
Успехи
Третото десетилетие на ХХ век е златно за отбора от Варна, като дори на база успехите му тогава можем абсолютно да го определим като гранд на тогавашната футболна карта на България. Почти няма година, в която “тичанци” да не печелят някакъв трофей.
Градската купа на Варна е спечелена цели 5 пъти, а шампионатът на варненската спортна област 3 пъти.
Най-големият успех на отбора обаче идва в края на 30те.. След загубените два поредни финала, през 1935г. от Спортклуб и през 1936г. от Славия, щастието най-накрая идва при варненци и през 1938г. и те триумфират с шампионската титла на България. Тогава шампионатът на страната се състои от 10 отбора, играейки всеки срещу всеки на разменено гостуване. Тича води борба до последно със своя градски съперник Владислав (Варна) и в крайна сметка завършва шампионата с три точки преднина.
Последната година от десетилетието, също е много силна за варненци, които до самия край защитават шампионската си титла, но я губят за сметка на Славия, а те финишират трети, само на точка след белите и с равен актив с градския съперник Владислав.
Обединението
След промените в България от 9 септември, футболът променя съществуването си и всичко зависи от партийните деятели, които през 1945г., без някаква основателна причина, обединяват тогавашните два най-силни варненски отбора Тича и Владислав под името ”Тича-Владислав 45”, което на практика създава настоящия Черно море.
Г-н Иванов, заглавието на статията ви е меко казано обидно - да не кажем дискриминационно - спрямо стотиците хиляди привърженици на Черно море (Варна). Никъде в материала не се говори за изчезване, а просто за обединение, което е доста по-различно като понятие, и излиза, че заглавието на статията няма нищо общо със съдържанието й. Силно се надявам, че тази неточност - колкото и сериозна да е - е просто недоглеждане или необмислена грешка, а не е плод на тенденциозен опит да се омаскари гордостта на многобройните фенове на варненския отбор. Определно харесвам сайта ви и редовно чета доста любопитните ви статии, но след тази откровено груба обида, не бих си правил труда да го посещавам повече.
Отговори 6 0