Снощното дерби за Купата на Италия между Милан и Ювентус предложи почти всичко, което може да се види на футболния терен. Два гола, червен картон, дузпа, спорни съдийски отсъждания и интрига до самия финал. И двата отбора могат да си извадят много поуки от снощния полуфинал и да се подготвят за още по-стойностен сблъсък в реванша, който им предстои след няколко седмици.
Игровата криза в Ювентус
Всеобщо мнение е, че чисто игрово Ювентус е в най-лошото си състояние от много време насам. И това мнение не се базира на последните няколко неуспешни резултата(загубите от Наполи и Верона), а е от самото начало на сезона, когато “черно-белите” печелеха доста от мачовете си с по един гол разлика и не предоставяха играта, на която са свикнали феновете им. Дори защитата на “Старата госпожа”, не е толкова стабилна, колкото беше, когато Конте и особено Алегри бяха начело, което може би се дължи и на тежките контузии на основния стълб Киелини в самото начало на сезона и приятната изненада Демирал. Ситуацията за клуба в средата на февруари не изглежда толкова безоблачна, колкото беше през изминали сезони, когато почти нямаха сериозна конкуренция за титлата в Италия, сега Интер и Лацио се борят наравно с гранда от Торино за Скудетото. По това времe в предишни години “бианконерите” тогава се концентрираха повече в Шампионска лига, където сега извадиха късмет на жребия, който ги срещна с Лион, които от своя страна ще бъдат без двама от основните си футболисти (Аделайд и Депай), но са достатъчно опасен съперник в турнирни двубой и ако нещата в Ювентус не тръгнат в правилната посока, може би можем да станем свидетели на изненадата на турнира.
Бенасер не е Бакайоко
Алжирският дефанзивен халф дошъл, като най-добър играч на турнира на КАН, със сигурност не се представя слабо в Милан, особено и на фона на общата картина в представянето на някои футболисти на росонерите, но продължава да бъде далеч от класата, която трябва да представлява дефанзивен халф в Милан. Известен израз във футбола е “Кажи ми какъв ти е дефанзивния халф и ще ти кажа какъв ти е отбора” с който много треньори, фенове и специалисти се съгласяват. Празнината която Тимуе Бакайоко остави през лятото е голяма, най-вече предвид формата му от втория полусезон в Милано и може би някои от ръководните фактори в Милан още дълго ще съжаляват за липсата му, която алжиреца трудно ще запълни.
Милан намира верния път
Назначаването и бързото освобождаване на Джампаоло, неуспеха със Спалети и слабото трансферно лято, са само част от причините, които до такава степен вгорчиха есенния полусезон на Милан, че по едно време росонерите се намираха на 3 точки над зоната на изпадащите. Назначеният в разгара на сезона Стефано Пиоли също не започна убедително престоя си начело на “Дявола”, но с идването на Златан Ибрахимович(впоследствие и на опитен защитник като Кяер)нещата се промениха, като двамата с опита си донесоха спокойствие в миланския гранд. Спокойствие, което без резултати нямаше как да се осигури, особено чрез политиката на собствениците от Елиот и генералния директор Иван Газидис, които желаят отбор съставен изцяло от млади играчи. Разбира се тепърва предстоят много трудности на червено-черните, но с възходящата линия, която следват в последните седмици, може би ги очаква силен финален щурм в борбата за евроквотите.
