Как България почти отказа Краля на футбола Пеле от… футбол

 Футболната история на България е странен микс от горчиви моменти и такива, изпълнени със сладост и екстаз. Днешната история е някъде по средата на тази скала.

 На Световното първенство в Англия през 1966 г. шампионът Бразилия среща България в първи двубой от груповата фаза. След изиграването на всички срещи от нея, Кралят на футбола Пеле се зарича никога повече да не играе на Световното.

Пътят на българите до мондиала

 В квалификациите за това Световно България е в една група с Белгия и Израел. Нашите сънародници губят в Брюксел с 0:5, но после си връщат за разгрома с 3:0 при домакинството в София. След като се изиграват всички срещи от Група 1 се оказва, че българи и белгийци са с равни точки и ще трябва да се организира един финален двубой на неутрален терен, за да се реши кой от двата тима ще получи билет за Англия.

 Така на 29 декември 1965 година във Флоренция представителите на двете нации излизат за решаващия сблъсък. По онова време съставът на Белгия се води за един от най-качествените в Европа и малцина считат нашите “лъвове” за фаворити.

 Напук на очакванията и благодарение на финеса и уменията на Георги Аспарухов обаче, България триумфира. Нападателят на Левски София се записва с 2 попадения още в първата част и въпреки свирепите атаки на съперника през второто полувреме, победата с 2:1 е постигната. В онзи ден сънародниците ни дори вкарат всичките попадения - Борис Гаганелов без да иска забива топката в собствената си мрежа.

Срещата, която Пеле никога няма да забрави

 През 60-те години България има виртуозни футболисти в състава си, които се помнят и до днес. Георги Аспарухов води нападението, а негов партньор е Динко Дерменджиев. По крилата действат Димитър Якимов и Иван Колев. В центъра са Стоян Китов и Добромир Жечев. Защитният вал е съставен Александър Шаламанов, Иван Вуцов, Димитър Пенев и Гаганелов. На врата е Георги Найденов.

 За предстоящия сблъсък със световния шампион Бразилия обаче, нашите момчета нямат почти никаква информация, която да им помогне да неутрализират тактически именитите си съперници. Александър Шаламанов споделя следното:

 „За бразилците не знаехме нищо, преди да излезем срещу тях на игрището. Само бяхме чели какви футболисти са Гаринча и Пеле. Нямахме никакво разузнаване. Сами се бихме.”

 На Добромир Жечев, се пада нелеката задача да спре най-добрия футболист в света Пеле:

  „Колкото и чудно да изглежда, забележителното при Пеле беше играта му без топка. Стремях се винаги да го бия за първа топка, но той имаше едно лъжливо движение. Тръгва метър-два в една посока и изведнъж се обръща и спринтира на другата. Точно тогава получаваше пас. Винаги имаше вероятност да закъснея, но съумях да играя добре. Очакванията на всички ни бяха да видим неговата брилянтна техника с топката и той я показа на моменти. Но лъжливият му финт бе това, което ме изненада в мача.”

 Треньорът Рудолф Витлачил знае, че Жечев ще е в беда и налага на Иван Вуцов да го подкрепи в битката с играча с номер 10 на "кариоките". За нещастие на бразилеца, изглежда, че това ще е основната схема на балканците. “Ритайте Пеле” става първи тактически приоритет за нашите момчета, а всеки друг игрови план остава пренебрегнат.

 Така на 12 юли 1966 г. на стадион “Гудисън Парк” в град Ливърпул, България излиза срещу могъщата Бразилия. Само че това, което “кариоките” не подозират е, че те са поканени на истинско жертвоприношение, а тяхната голяма звезда Пеле е избраното “агне за заколение”.

 Най-деен е именно Жечев, който приема ролята си на основен пазач на Пеле присърце. Почти всяка топка до бразилската десетка е пресечена, а когато той съумее да я получи, успява да измине едва няколко метра, преди да бъде посечен като елха по Коледа.

 При един от тези пробиви на бразилеца, Жечев го изпуска, но Якимов безкомпромисно се забива в краката на нападателя, подарявайки пряк свободен удар на дъгата на наказателното ни поле. Това се случва в 15-ата минута от двубоя.

 Пеле открива резултата със страхотен шут. Голът разгневява българите още повече и тормозът срещу световните шампиони продължава. Гаринча, който оперира по крилото, има повече пространство за действие и успява да сътвори няколко красиви атаки без да е ритан твърде много, но колегата му Пеле все по-често се озовава проснат на терена.

 Не винаги той получава фаул, а жълтите картони са рядкост. Може би тук е важно да споменем, че реферите и на трите мача на Бразилия са европейци - един германец и двама англичани. Те виждат бразилците, като основен съперник за световната титла на своите си нации и може би не е случайно, че допускат изключително свободна игра срещу тях. На арсенала от спъвания и ритници на “лъвовете” може да завиди и Конър Макгрегър днес.

 Двубоят съвсем реалистично можеше да завърши 0:0 и малката България да измъкне точка от световния шампион, ако нашите момчета не бяха допуснали някои наивни грешки. Те не се свенят да влизат тежко на бразилците на линията на наказателното поле, че дори и в самата пеналтерия, но главният съдия е милостив.

 При пряк свободните удари, българските играчи дори стоят на повече от разрешените в правилника 11 м. Самата стена не е добре построена и има какво да се желае. Българите така и не допускат гол от игра, което показва колко ефективно са свършили работата си в защита. Но не можем да отречем и тяхната безпощадност - за целия двубой балканците извършват общо 20 нарушения. За тях получават едва два жълти картона.

 Пеле е толкова охлузен и наритан, че трябва да пропусне следващия мач срещу Унгария. В третия двубой на “кариоките” срещу Португалия, иберийците изкопират видяното на “Гудисън Парк” и довършват Краля на футбола. А от всички най-свиреп е бек на име Мороиш, който за 1 секунда успява да подсече Пеле два пъти. Десетка е принуден да куца до края на двубоя, тъй като в онези време все още не са разрешени смени. Бразилците отпадат още в групите, а Кралят на футбола се зарича никога повече да не играе на Световни първенства. По-късно той споделя:

 “Когато се завърнах в Бразилия след Световното, сърцето ми просто не искаше да играе футбол. Мачовете от този турнир ми отвориха очите за неспортсменското отношение и слабото съдийство. Англия стана шампион, но според мен те не бяха най-добрият отбор на терена. Футболът спря да бъде изкуство и се превърна във война.”

 Пеле спазва обещанието си цели 2 години, но все пак решава да вземе участие на Световното през 1970г.

 След победата на Бразилия над България, един британски журналист споделя наблюденията си от видяното:

 “Бях поразен от цялостната липсва на спортсменско отношение на терена. Начинът Пеле да бъде спрян очевидно бе да бъде ритан докато краката му се откачат от тялото. Такова поведение е непростимо на мачове от местните галски лиги, а сред професионални играчи от световна класа е просто недопустимо.”

 Ето така България почти отказа Пеле от големия футбол, скъпи читатели. Ако ви липсват причини да се гордеете, че сте българи, смятаме, че днес ви дарихме с още една!