Технически наградата, която е предмет на днешната статия, се връчва за първи път през 2006 г. и нейният първи носител е Лукас Подолски. След въвеждането ѝ ФИФА организира вот на официалния си сайт, за да избере най-добър млад играч (до 21г.) за турнирите, провели се в периода 1958 г. - 2002 г. В днешната статия ще погледнем как се развиха кариерите на всеки от тези футболист и дали тази награда е добра предпоставка за успешна кариера или пък проклятие.
1958: Пеле (Бразилия)
Всеки футболен фен е запознат с историята на Пеле. След Световното през 1958 г. той се превръща в един от най-великите нападатели на времето си и бележи над 700 официални гола и над 1200 неофициални. Също така играе на още три световни първенства и става шампион на две от тях. Въпреки това първият му досег с голямата международна футболна сцена е най-паметният му. Едва на 17 години Пеле се превръща в най-голямата футболна звезда на планетата.
1962: Флориан Алберт (Унгария)
Алберт е една от легендите на своя Ференцварош, а през 1967 г. печели “Златната топка”. Разбира се, в онези години унгарският национален отбор е един от най-силните в света.
През 2007 г. Ференцварош прекръства стадиона си на “Флориан Алберт” в чест на един от най-великите футболисти, носили цветовете на клуба.
1966: Франц Бекенбауер (Германия)
Въпреки че родината му губи финала през 1966 г. Франц е един от най-добрите футболисти на турнира. В хода на кариерата си, той се превръща във водеща фигура за Байерн Мюнхен и Германия. Той печели КЕШ три пъти с баварците и по веднъж Световното и Европейското с екипа на страната си. На индивидуално ниво е отличен със “Златната топка” цели два пъти.
1970: Теофило Кубияс (Перу)
Теофило не е много известен в Европа, но в Южна Америка е смятан за един от легендарните футболисти на 70-те, а в родината си е избран за най-великия футболист на Перу за всички времена. Кубияс играе за Алианца Лима, Базел, Порто и Форт Лауердейл преди да се премести в САЩ, където завършва кариерата си.
Той е едва един от трима играчи, които са вкарали пет или повече гола на две различни Световни първенства. Другите двама са Мирослав Клозе и Томас Мюлер.
1974: Владислав Жмуда (Полша)
Жмуда играе за множество полски клубове, преди да се присъедини към Елас Верона. В Италия той изкарва два слаби сезона вследствие на дългосрочни травми и в крайна сметка завършва кариерата си в непретенциозния Кремонезе. Владислав Жмуда става шампион на Полша три пъти, а след като спира с футбола решава да стане треньор на младежите на родината си.
1978: Антонио Кабрини (Италия)
Кабрини е смятан за един от най-добрите леви бекове на своята генерация и изкарва цялата си активна кариера в Италия. Той започва да се състезава за Кремонезе, след което играе в Аталанта, Ювентус и Болоня.
Кабрини печели Серия “А” цели 6 пъти и по веднъж КЕШ и Световното първенство през 1982 г. Интересен факт за него е, че прякорът му сред феновете е Bell’Antonio (Красавецът Антонио).
1982: Мануел Аморос (Франция)
Аморос носи екипите на Монако, Марсилия и Лион. Той става шампион на Лига 1 четири пъти и по веднъж печели КЕШ и Европейското първенство. През 1986 г. е избран за “Футболист на годината” на Франция.
Аморос всъщност е първият футболист в историята на страната си, който е изгонен за удар с глава срещу съперник. Той прави това на ЕВРО 1984 - цели 22 години преди Зинедин Зидан да налети на Марко Матераци във финала на Световното в Германия.
1986: Енцо Шифо (Белгия)
Шифо е смятан за един от най-обещаващите таланти на своето поколение. В Андерлехт си спечелва прякора “Малкият Пеле”, благодарение на плодородните си изяви като нападател. Той вкарва цели 432 гола за младежките формации на отбора и дотолкова впечатлява с екипа на Белгия, че привлича вниманието на италианския гранд Интер Милано.
За жалост Енцо не успява да впечатли никого с екипа на “нерадзудите” и е продаден на френския Бордо, където също не е особено успешен.
1990: Роберт Просинечки (Югославия)
Роберт впечатлява с екипите на Динамо Загреб и Цървена Звезда, което води до трансфер в Реал Мадрид. Интересен факт за него е, че по-късно в кариерата си той играе и за Барселона. Просинечки е единственият футболист, който бележи на две различни първенства за две различни страни - Югославия и Хърватия.
1994: Марк Овермарс (Холандия)
Бързоногият играч се налага като един от най-добрите футболисти на Аякс Амстердам в средата на 90-те. Той става три пъти шампон на Холандия и веднъж печели Шампионската лига. След като амстердамският гранд е разграбен от големите европейски клубове Марк се мести в Арсенал, а по-късно в кариерата си играе и за Барселона.
Овермарс развива мускулатурата на краката си благодарение на факта, че израства в семейната ферма на родителите си. Когато е младеж те не разполагат с каквито и да е машини и вместо това връзват количка за сина си и го карат да обикаля нивата, докато те събират картофи и ги стоварват в нея.
1998 Майкъл Оуен (Англия)
Може би най-похабеният талант на миналата генерация. Оуен впечатлява на Световното през 1998 г. с екипа на Англия и дори печели “Златната топка” през 2001 г. докато все още е играч на Ливърпул.
Следва трансфер в Реал Мадрид, където Майкъл трябваше да се превърне в една от перлите в короната на “Галактикос”, но травми и слаба форма му пречат да блесне с екипа на “белите”.
След престоя си в Мадрид Оуен се завръща в Англия, където играе за Нюкясъл, Манчестър Юнайтед и в крайна сметка завършва кариерата си в Стоук Сити. С екипа на “червените дяволи” той печели единствената титла на Висшата лига в кариерата си.
2002: Лендън Донован (САЩ)
Лендън е смятан от мнозина за най-добрия американски футболист на всички времена, но разбира се, скоро може да бъде задминат от Кристиан Пулишич, който бързо се превръща в състезател от световна класа.
Донован е играл за Байер Леверкузен, Сан Хосе, Байерн Мюнхен, Евертън, Л.А. Галакси и мексиканския Леон. С екипа на САЩ той вкарва 57 гола в 157 двубоя и представлява родината си на две Световни първенства - през 2002 и 2010, на които се разписвал 5 пъти.
2006: Лукас Подолски (Германия)
Подолски е продукт на академията на Кьолн, но след това се мести в Байерн Мюнхен за сумата от 10 млн. С Германия той става Световен шампион, а с баварците печели Бундеслигата и Купата на страната си. В кариерата си той играе още за Арсенал, Интер, Галатасарай и Висел Кобе.
2010: Томас Мюлер (Германия)
До този момент Мюлер е играл само за един клуб - Байерн Мюнхен. С Германия той става Световен шампион, а на клубно ниво печели множество трофеи, включително Бундеслигата (седем пъти), Купата на Германия (четири пъти) и Шампионската лига (веднъж). Той държи и рекорда за най-много асистенции в родното си първенство.
2014: Пол Погба (Франция)
Погба напуска Манчестър Юнайтед през 2012 г. в посока Ювентус, където се утвърждава като един от най-добрите млади халфове в света. С отбора от Торино той печели Серия “А” четири пъти и два пъти Купата на Италия.
След всички тези успехи Юнайтед си го връщат за рекордна сума. През 2018г. Пол вдига и Световната титла с екипа на Франция.
2018: Килиан Мбапе
Мбапе вече е смятан за един от най-добрите играчи в световния футбол днес и може би някой ден ще бъде награден със “Златната топка”. Едва на 17 г. той е продаден от Монако на ПСЖ за умопомрачителната сума от 180 млн. евро. За кратката си кариера той вече е спечелил Световното първенство, Лигата (с два различни отбора) и Купата на Франция. Голямата му цел остава триумф в УЕФА Шампионска лига.
