„Животът е маркетинг“ казва гордо Карлош Енрике Рапосо, още известен в бразилските футболни среди като Карлош Кайзер – най-добрият фуболист, който никога не е играл футбол.
Роден в Рио Пардо, но израснал в Рио ди Жанейро, Кайзер е направил кариера по терените на 3 контитента, продължила през 3 десетилетия, но без нито една изиграна среща. Фрапантната история на футболиста-менте започва в Мексико, където е част от отбора на Пуебла още като 16-годишен. Задържа се за няколко месеца, но така и не стъпва на тревата за официален двубой. Без перспектива за развитие в страната на маите, той се връща в родината си, където започва своята уникална схема.
Непоправим плейбой, с голяма уста и много харизма, Кайзер бръзо завързва контакти както с именити футболисти, така и със собствениците на най-култовите заведения по Копакабана, Ипанема и други горещи точки. Благодарение на него много топ играчи от местното първенство не само получават ВИП обслужване във вървежните барове и ресторанти на града, но и се радват на компанията на хубавиците от Рио, за които дори песните на Антониу Жобим не са достатъчни. Това, което „пречи“ на Карлош да играе, са непрестанните му контузии, появяващи се в най-важните моменти – точно преди официален мач или няколко минути след началото на тренировка. Без нужните технологии в лазарета на клубовете по това време, нужни за да потвърдят или отрекат травмите му, докторите са били принудени да му се доверят. Много преди телефоните и интернета да станат част от ежедневието ни, приятелите му, чиито доверие Карлош е спечелил с много безплатно пиене и женски ласки, просто казват на президенти и треньори, че са намерили уникален играч с неоспорими качества. Така той преминава през няколко големи бразилски отбори, като Ботафого и Фламенго, преди да се озове във Франция с втородивизиония Аячо. Идвайки с репутацията на топ талант от бразилското първенство, при представянето си пред феновете, от страх да не бъде разбран що за играч е всъщност, Карлош набързо изритва всички топки към феновете и целува емблемата на отбора. След като се прибира обратно удома, благодарение на приятелството си с известни спортни журналисти, той е посрещнат на родна земя като голмайстора на френския тим, в който е прекарал 8 сезона – а не няколко месеца, с 0 изиграни мача и вкарани голове.
Кайзер дори успява да спечели доверието на Карлош де Андраде – един от най-големите престъпници в Бразилия по това време и собственик на клуба Бангу от Рио ди Жанейро. Докато е на скамейката в двубой за червено-белите, той е изпратен да загрява. Отново опасяващ се да не развали перфектното си резюме, Карлош се сбива с фенове, които по негови думи наричат де Андраде „крадец“. Получава червен картон за действията си, но и удължен договор от страна на шефа. „Аз бях важен за отбора си не с игра, а с думи – сплотявах отбора и носех със себе си добри емоции в съблекалнята“ споделя Кайзер. „Когато треньорът искаше да ме разкара, всички играчи се събираха около него и се опитваха да го разубедят“.
Сред многото приятели на „играча“ са легендите Карлош Алберто Торес, Бебето, Ренато Гаучо. Те така и не го виждат в игра, обаче.
