Датата 14 февруари е може би една от най-поляризиращите дати не само в България, но и в света. Мейнстриймът обявява тази дата за Свети Валентин, денят на влюбените. В много страни обаче, като например нашата, други празници са на почит - при нас масово се празнува Трифон Зарезан - денят на лозята и виното. Самият празник често се заклеймява като “чужд, католически празник” и като “небългарски”, тъй като основите му се коренят в епископ, който разрешава еднополовите бракове в римската армия.
Всъщност, на 14 февруари всички празнуваме любовта - дори тези, които не празнуват Свети Валентин. Едни празнуват деня със своя любим човек, други пък отбелязват любовта си към алкохола, празнувайки Трифон Зарезан, а трети пък отбелязват любовта си към футбола. Все пак, много често се случва да има европейски мачове около и на 14 февруари, или пък важни сблъсъци от първенствата.
За феновете на загребския Динамо 14 февруари всъщност е повече от специална дата - за тях това е денят на върнатото име, когато Динамо отново стана “Динамо”. На 14 февруари 2000 управителния съвет на тогава “Кроация” решава да върне името на клуба на “Динамо”. Самата история относно връщането на името е изпълнена с тонове превратности, атаки и протести. Но накрая любовта към любимия отбор побеждава.
Предисторията
Всъщност, историята на Динамо започва още през 1911 година, когато е основан отбора ХАШК Граджански. Под това име отбора се подвизава до 1945 година, като бива забранен от югокомунистическата диктатура в Югославия, тъй като отборът бил с усташки връзки, най-вече защото играл предишните сезони в първенството на Независимата хърватска държава, съществувала от 1941 до 1945. И така, месец след забраняването на ХАШК, се установява ФД Динамо, като самият отбор е със същите играчи от ХАШК, заимства дори емблемата от ХАШК, и е непризнато продължение на забранения през 1945г. клуб. Докато “вечният съперник” в лицето на Хайдук се радва на любовта на лидера на Югославия Йосип Броз Тито, както и подкрепата на целия югославски елит, то на загребските “Модри” им се налага да се изправят срещу врагове по всички етажи на властта и всички страни. Най-фрапантен пример за това е сезон 1978/79, когато “пургерите” печелят титлата, но поради неопределени причини тя е отнета и дадена на Хайдук.
Югославия обаче започва да дава сериозни признаци на разпад след смъртта на Тито през 1980г., като етническото и идеологическото напрежение в страната започва да ескалира експоненциално - на 13 май 1990г. се провежда “неслучилият се мач” между Динамо Загреб и Цървена Звезда на загребския “Максимир”, като най-големият акцент от мача е яростното меле, което се случва на стадиона, като често това се смята и за моментът, който започва войната между Югославия и Хърватска.
През 1991 година Хърватска все пак обявява независимост от Югославия и започва четиригодишната "Отечествена война" на Хърватия. Динамо Загреб пък най-накрая получава възможността да си върне старото име - ХАШК Граджански. Разбира се, феновете са доволни - старото име е върнато, въпреки че почти всички смятат, че Динамо не е нищо чуждо и феновете продължават за скандират "Динамо" на всеки мач.
Болните амбиции на Туджман
Въпреки че старото име е върнато, първият президент на Хърватска Франьо Туджман изобщо не е доволен. Той желае този отбор да скъса всички връзки с бившата Югославия. И така, през 1993, ХАШК е преименуван на "Кроация", а като основен довод се посочва силното желание на Туджман да загърби всякакви връзки с комунистическия период. Всичко това е доста иронично на фона на това, че Туджман е бивш генерал от армията на ЮНА и дори е част от първия управителен съвет на белградския Партизан.
Реакцията на феновете е жестока - няколко дни след преименуването на клуба привържениците запалват стадион "Максимир" и по-конкретно ВИП ложата, както и резервната скамейка. Властта обявява това за "удар по държавата" и над 2000 души са привикани по едно или друго време на разпит. Ултрасите на клуба в лицето на Bad Blue Boys, както и мнозинството фенове, застават против новото име на синия отбор, като започват да се появяват редица графити, призиви и дори протести за връщане на името отново на "Динамо". Като символ на тази борба остава легендарен графит със следното послание "Da bi bilo sloboda i demokracija bilo bi Dinamo a ne Croatia"("Ако имаше свобода и демокрация, Динамо щеше да е "Динамо", а не "Кроация").
Интересна е реакцията тогава на Здравко Мамич, който в забраненото шоу "Латиница" от 1993 година застава твърдо зад името "Кроация". Същият започва да говори с водещите фигури сред феновете да приемат новото име или най-малкото да не скандират "Динамо", като започва да работи заедно с президента на клуба Златко Цанюга, който е реално марионетка на Туджман и върл противник на BBB и тези, които искат старото име.
Може би един от най-култовите моменти в борбата срещу Цанюга и Туджман не са толкова обидните скандирания спрямо двамата на стадиона, колкото един запис от телевизията, който ще остане в историята - малкият Матия Куцек е запитан от Туджман "Матия, на кой отбор си фен?", а малкото дете му отговаря по най-смелия начин "На Динамо!". Туджман с лицемерен смях взима детето в ръцете си и му казва "А знаеш ли, че твоят "Динамо" имаше сръбско име и комунистическа управа. А сега ще бъдеш за "Кроация", която е наследник както на Граджански, така и на този Динамо". Разбира се, отново доста иронично на фона, че през цялото си съществуване клубът е бастион на хърватския национализъм, а самото име идва от елински и означава "сила".
Период на успехи
И така, въпреки редицата проблеми извън терена, на футболното игрище нещата са чудесни - 5 поредни титли от 95/96 до 99/00, 4 купи на Хърватия (93/94, 95/96, 96/97,97/98). В Европа пък клубът постига исторически успехи - победа с 5:0 над сръбския Партизан пред доволния поглед на Франьо Туджман, както и победи над Селтик и Грасхопърс. През сезон 1998/99 "Модрите" най-накрая влизат в групите на Шампионската лига за пръв път. Там малко не им достига да се класират за елиминациите, тъй като завършват втори в група с Олимпиакос, Порто и Аякс, но в класирането на отборите, завършили на второ място, сините не успяват да продължат. През следващия сезон повтарят упражнението, като исторически успех е нулевият хикс с шампиона Манчестър Юнайтед насред "Олд Трафорд", което е и първият мач на "червените дяволи" след великия обрат над Байерн Мюнхен. По това време в отбора играят велики футболисти като Дражен Ладич, Роберт Просинечки, Марк Видука, Игор Цвитанович, както и бъдещи треньори на "Динамо" като Крунослав Юрчич и Дамир Крзнар.
Много скандално впечатление обаче прави явната подкрепа за Кроация от страна на Франьо Туджман и властта в Хърватска. Самият Туджман казва, че "Кроация трябва да представлява Хърватска във футбола". Има немалко случаи за непотвърдени уредени мачове, като едно от най-големите съмнения е за сезон 1998/99, когато се твърди, че Кроация незаслужено печели титлата за сметка на Риека. На 26 май 1999г. Риека е скандално ограбена в решителния мач с Осиек, когато е отсъдена неправилно засада при втория гол на Риека в 90-тата минута, като и до ден днешен се смята, че Туджман и тайните служби са нагласили мача в полза на Кроация.
"Динамо е Динамо!"
На 10 декември 1999г. Франьо Туджман умира. Дългогодишният президент на Хърватия, който повежда страната в нейния път от независимостта през 1991г. през Отечествената война от 1991-1995, та до победата в Книн по време на операция “Буря” през август 1995г. и последвалото икономическо възстановяване на Хърватска, ще остане в историята като една относително спорна личност - бивш генерал от ЮНА, смятан за поддръжник на Усташе, та до човек, който успешно извоюва независимостта на адриатическата страна, но за сметка на това позволи икономическата сила да се преформатира и да отиде в ръцете на няколко души, един от които е Здравко Мамич.
Смъртта на първия президент на Хърватска дава зелена светлина на феновете на Кроация да поискат най-накрая връщане на името. Клубният президент Цанюга реагира изцяло популистки, като обещава референдум за смяна на името. Но всички масово се обръщат срещу него, знаейки колко много е направил срещу феновете на клуба, които не искат натрапеното име “Кроация”. По това време Здравко Мамич отново проявява хитрост и започва да говори срещу Цанюга и покойния президент Туджман, заставайки зад феновете. И така на 14 февруари 2000 година се събира управителният съвет на синия клуб, като трябва да се реши дали името на клуба ще бъде “Динамо” отново. По същото време пред западната трибуна се събират около 15 хиляди фенове на “модрите”, които с яростни скандирания изявяват своето желание отборът отново да се казва “Динамо”. Гласуването пък е повече от убедително - със само един глас против, пургерският клуб отново се казва “Динамо”. Минути след решението, легендата Велимир Заец излиза пред феновете и обявява: Динамо отново е Динамо! Еуфорията е неописуема - 15 хиляди верни фенове на клуба скандират мощно “Динамо е Динамо!”, като празненствата продължават до късна вечер.
След преименуването Динамо има кратък период на отслабване, като през сезон 2004/05 записва срамното 7-мо място в първенството. Но след този слаб сезон Динамо избухва - 10 поредни титли на Хърватска, 5 участия в Шампионската Лига, а през миналия сезон “модрите” достигнаха четвъртфинала в Лига Европа след легендарен обрат над Тотнъм. След три дни загребският клуб играе срещу шесткратния носител на трофея Севиля в плейофната фаза на втория по сила европейски турнир. Дали сините ще направят поредно запомнящо се участие? Предстои да разберем.
