Когато Канада бе номер 1 в света

Когато Канада бе номер 1 в света

 В днешната програма на летните Олимпийски игри присъстват множество спортове, някои от които е трудно да се повярва, че изобщо са придобили статут на "олимпийски". И докато за атлети от цял свят най-високото призвание, което могат да получат и най-висшето отличие, което могат да спечелят, е златния олимпийски медал, то на футболния турнир в игрите се гледа малко пренебрежително. Може би при липсата на световно първенство, Олимпиадата би била най-силният международен футболен форум, но поне от 80 години насам това не е така. 


 Връщаме се близо 120 години назад за да проследим историята на футбола на Олимпийските игри. За пръв път набиращата все по-голяма популярност игра се появява на Олимпиадата в Париж през 1900г. Там обаче не участват национални отбори, а клубове. Освен това състезанието е с демонстрационен характер, а в основната схема на турнира има два 3 тима - ФК Ъптън Парк от Великобритания, Клуб Фрациас от Франция и белгийския Отбор на университета в Брюксел. По някаква странна логика, Ъптън Парк грабва златните медали, след като изиграва само един-единствен двубой и побеждава Клуб Франциас с 4:0. Французите от своя страна играят 2 мача, като освен тази загуба нанасят погром с 6:2 над белгийския си опонент, но заради по-лошата си голова разлика остават втори. Мач между Ъптън Парк и Университета в Брюксел не се състои. Схемата на турнира също е шантава - групова фаза с 3 участника, като дори не се изиграват пълният брой срещи. В крайна сметка великобританците се окичват със златото в първия футболен турнир на Олимпийски игри.


 Сега обаче нещата стават интересни. Олимпиадата през 1904г. се провежда в Сейнт Луис, Мисури. Участие в нея взимат атлети от едва 10 страни (всъщност 9 + 1 сборен отбор от участници от САЩ, Франция и Куба). По това време футболът все още е в доста ранен стадий на развитие, за да може европейски отбор да си позволи презокеанско пътешествие за да участва на такъв форум. Тъкмо за това в игрите взимат участие два американски отбора - Сейнт Роуз Париш (отбор на едно от католическите училища в Охайо), Крисчън Брадърс Колидж (съставен от ученици от католическо училище в Сейнт Луис) и канадският ФК Галт. И трите тима са от доминантните в северноамериканския футбол, като дори Крисчън Брадърс е тотален хегемон в колежанската лига на Щатите, печелейки титлата 15 поредни пъти. Отборът на Галт пък печели първите 3 издания на Купата на Онтарио - първият футболен турнир в Канада, през 1901, 1902 и 1903г. 


 Олимпиадата през 1904г. е първата, на която Канада е официално представена. На изданието през 1896г. в Атина северноамериканската страна няма представител, а на тази в Париж има един-единствен канадец, но той се състезава за отбора на САЩ и дори печели златен медал в дисциплината 2500м крос. Оригинално игрите се провеждат в края на август и началото на септември, но футболният турнир се състои два месеца по-късно. 


 Първоначално се смята, че ще има цели 8 участника в надпреварата. Отборът на Берлин Рейнджърс (става въпрос за канадския град Берлин, по настоящем носещ името Китчънър) обаче решава, че не може да си позволи пътуване до Щатите на стойност 500 долара и се отказва. Друг от потенциалните отбори - Университетът в Торонто пък се отказва непосредствено преди началото на игрите. Той играе две контроли с Галт в Канада и тъй като в едната губи, а в другата завършва наравно, отборът от Торонто решава, че след като не успява да спечели на родна земя е доста малко вероятно да го направи на Олимпиадата и решава да не ходи въобще. 


  Така само отборът на Галт се появява на игрите. Малцина знаят, че година преди Олимпиадата, тимът прави турне в щата Манитоба, в което от 17 мача постига 16 победи и веднъж завършва наравно при голова разлика 46:2. Съставен от доста опитни играчи, Галт не се затруднява да спечели срещу двата американски представителя. Галт печели със 7:0 срещу Крисчън Брадърс и с 4:0 срещу Сейнт Роуз, завоювайки златните медали в дисциплината. Тимът е подкрепян от 50 верни канадски фена, пропътували разстоянието от Онтарио до Сейнт Луис с влака и платили по $10,70 за билет. Те дори пребоядисват вагона, с който се появяват в Щатите в червено-бели цветове и окачат знамена на всеки прозорец. С тях пътува и кметът на град Галт, Марк Мънди. Надъхвани от тази екзотична публика, канадските играчи получават медалите си на 18 ноември, 1904г., като за това отиват пред офиса Джеймс Съливън - шеф на американския отдел за физическа култура. Той първоначално е смятал да изпрати отличията по пощата, но когато близо 70 души - играчи, треньори, фенове и кметът Мънди нахлуват в офиса му, той веднага дал медалите на победителите. Канадците в типичен свой стил похвалили цялата организация и сговорчивостта на господин Съливан. Отборът на Галт се състои от 14 играчи, сред които, освен канадци, има още двама шотландци и един германец. Щабът пък се състои от 4 души - един мениджър, един треньор и двама директори.


 Събитието се състои само шест месеца след учредяването на ФИФА и цели 8 години преди да бъде създадена Канадската футболна асоциация. След този наистина знаков успех на Галт и канадския футбол, никога повече северноамерикански отбор не печели златото в Олимпийските игри. Медалите неизменно отиват в Европа, Южна Америка и дори в Африка. С появата на световното и различните континентални международини първенства, футболът на олимпийските игри губи притегателната си сила. В наши дни отборите дори изпращат младежките си формации, като има ограничение едва трима от играчите да са над 23-годишна възраст. На игрите в Токио през 2021г. ще вземат участие домакините от Япония, Южна Африка, Мексико, Франция, Нова Зеландия, Южна Корея, Хондурас, Румъния, Египет, Испания, Аржентина, Австралия, Бразилия, Германия, Саудитска Арабия и Кот д'Ивоар. За съжаление, канадският тим няма да бъде представен в тази дисциплина, но дори и да се бяха класирали, северноамериканците едва ли щяха отново да са фаворити за медалите.
  


Гласували: 11, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

2. Бундеслига си има своят Робърт Левандовски: Симон Тероде
Фалкао: една (не)осъществена мечта
Звездни играчи, за които не знаехте, че са изгърмели с допинг
Как Томас Тухел изкачи футболния Еверест
Най-шокиращите победи на аутсайдери в Шампионската лига
Да обиколиш света за една футболна кариера
Синовете, които избягаха от сянката на легендарните си бащи
Пет сензационни факта за най-емблематичното представяне на Левандовски
Падението на Шалке 04
Малките отбори, които събраха заедно големи играчи
Треньорите, напуснали своите отбори преди да са изиграли официален мач
Повелителите на дузпи на Световни първенства
Неповторимият Жан-Пол Белмондо и връзката му с ПСЖ
Най-срамните (и абсурдни) мачове в историята на футбола
Мачът на живота им: най-големият шок на Световните първенства
Герд Мюлер – Бомбардировачът на нацията
7 футболисти, играли и в двата римски клуба
Първите крачки на Лео Меси по пътя към славата
Най-дългата дузпа в света
Скъпите завръщания на "блудните синове"