В днешната програма на летните Олимпийски игри присъстват множество спортове, някои от които е трудно да се повярва, че изобщо са придобили статут на "олимпийски". И докато за атлети от цял свят най-високото призвание, което могат да получат и най-висшето отличие, което могат да спечелят, е златния олимпийски медал, то на футболния турнир в игрите се гледа малко пренебрежително. Може би при липсата на световно първенство, Олимпиадата би била най-силният международен футболен форум, но поне от 80 години насам това не е така.
Връщаме се близо 120 години назад за да проследим историята на футбола на Олимпийските игри. За пръв път набиращата все по-голяма популярност игра се появява на Олимпиадата в Париж през 1900г. Там обаче не участват национални отбори, а клубове. Освен това състезанието е с демонстрационен характер, а в основната схема на турнира има два 3 тима - ФК Ъптън Парк от Великобритания, Клуб Фрациас от Франция и белгийския Отбор на университета в Брюксел. По някаква странна логика, Ъптън Парк грабва златните медали, след като изиграва само един-единствен двубой и побеждава Клуб Франциас с 4:0. Французите от своя страна играят 2 мача, като освен тази загуба нанасят погром с 6:2 над белгийския си опонент, но заради по-лошата си голова разлика остават втори. Мач между Ъптън Парк и Университета в Брюксел не се състои. Схемата на турнира също е шантава - групова фаза с 3 участника, като дори не се изиграват пълният брой срещи. В крайна сметка великобританците се окичват със златото в първия футболен турнир на Олимпийски игри.
Сега обаче нещата стават интересни. Олимпиадата през 1904г. се провежда в Сейнт Луис, Мисури. Участие в нея взимат атлети от едва 10 страни (всъщност 9 + 1 сборен отбор от участници от САЩ, Франция и Куба). По това време футболът все още е в доста ранен стадий на развитие, за да може европейски отбор да си позволи презокеанско пътешествие за да участва на такъв форум. Тъкмо за това в игрите взимат участие два американски отбора - Сейнт Роуз Париш (отбор на едно от католическите училища в Охайо), Крисчън Брадърс Колидж (съставен от ученици от католическо училище в Сейнт Луис) и канадският ФК Галт. И трите тима са от доминантните в северноамериканския футбол, като дори Крисчън Брадърс е тотален хегемон в колежанската лига на Щатите, печелейки титлата 15 поредни пъти. Отборът на Галт пък печели първите 3 издания на Купата на Онтарио - първият футболен турнир в Канада, през 1901, 1902 и 1903г.
Олимпиадата през 1904г. е първата, на която Канада е официално представена. На изданието през 1896г. в Атина северноамериканската страна няма представител, а на тази в Париж има един-единствен канадец, но той се състезава за отбора на САЩ и дори печели златен медал в дисциплината 2500м крос. Оригинално игрите се провеждат в края на август и началото на септември, но футболният турнир се състои два месеца по-късно.
Първоначално се смята, че ще има цели 8 участника в надпреварата. Отборът на Берлин Рейнджърс (става въпрос за канадския град Берлин, по настоящем носещ името Китчънър) обаче решава, че не може да си позволи пътуване до Щатите на стойност 500 долара и се отказва. Друг от потенциалните отбори - Университетът в Торонто пък се отказва непосредствено преди началото на игрите. Той играе две контроли с Галт в Канада и тъй като в едната губи, а в другата завършва наравно, отборът от Торонто решава, че след като не успява да спечели на родна земя е доста малко вероятно да го направи на Олимпиадата и решава да не ходи въобще.
Така само отборът на Галт се появява на игрите. Малцина знаят, че година преди Олимпиадата, тимът прави турне в щата Манитоба, в което от 17 мача постига 16 победи и веднъж завършва наравно при голова разлика 46:2. Съставен от доста опитни играчи, Галт не се затруднява да спечели срещу двата американски представителя. Галт печели със 7:0 срещу Крисчън Брадърс и с 4:0 срещу Сейнт Роуз, завоювайки златните медали в дисциплината. Тимът е подкрепян от 50 верни канадски фена, пропътували разстоянието от Онтарио до Сейнт Луис с влака и платили по $10,70 за билет. Те дори пребоядисват вагона, с който се появяват в Щатите в червено-бели цветове и окачат знамена на всеки прозорец. С тях пътува и кметът на град Галт, Марк Мънди. Надъхвани от тази екзотична публика, канадските играчи получават медалите си на 18 ноември, 1904г., като за това отиват пред офиса Джеймс Съливън - шеф на американския отдел за физическа култура. Той първоначално е смятал да изпрати отличията по пощата, но когато близо 70 души - играчи, треньори, фенове и кметът Мънди нахлуват в офиса му, той веднага дал медалите на победителите. Канадците в типичен свой стил похвалили цялата организация и сговорчивостта на господин Съливан. Отборът на Галт се състои от 14 играчи, сред които, освен канадци, има още двама шотландци и един германец. Щабът пък се състои от 4 души - един мениджър, един треньор и двама директори.
Събитието се състои само шест месеца след учредяването на ФИФА и цели 8 години преди да бъде създадена Канадската футболна асоциация. След този наистина знаков успех на Галт и канадския футбол, никога повече северноамерикански отбор не печели златото в Олимпийските игри. Медалите неизменно отиват в Европа, Южна Америка и дори в Африка. С появата на световното и различните континентални международини първенства, футболът на олимпийските игри губи притегателната си сила. В наши дни отборите дори изпращат младежките си формации, като има ограничение едва трима от играчите да са над 23-годишна възраст. На игрите в Токио през 2021г. ще вземат участие домакините от Япония, Южна Африка, Мексико, Франция, Нова Зеландия, Южна Корея, Хондурас, Румъния, Египет, Испания, Аржентина, Австралия, Бразилия, Германия, Саудитска Арабия и Кот д'Ивоар. За съжаление, канадският тим няма да бъде представен в тази дисциплина, но дори и да се бяха класирали, северноамериканците едва ли щяха отново да са фаворити за медалите.
