Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Берое Стара Загора

Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Берое Стара Загора

 Продължаваме нашата нова рубрика за легендарните европодвизи на отбори от провинцията с един от тимовете в нашия футбол с голяма и вярна фенска маса - старозагорския Берое. През годините заралии са имали немалко поводи за радост, а в настоящия материал ще припомним срещите, донесли европейска слава за клуба и страната ни.

Първо участие и европробив: Купа на Уефа 1972/1973

 Първото им евроучастие е през сезон 1972/1973 в турнира за Купата на УЕФА, а техен първи съперник е отреден да е австрийският гранд Аустрия Виена. На 12 септември 1972 година пред препълнения стадион в Стара Загора, заралии премазват именития си съперник (в чийто редици са шест австрийски национални състезатели) със 7:0, а напук на злите езици, които констатират, че победата на родна земя е плод на случайност, и в очевидно протоколния реванш във Виена побеждават с 3:1 и по този начин продължават в следващия етап.

 Там насреща им е един от най-титулуваните унгарски отбори – Хонвед (Будапеща). Първата среща отново е в Стара Загора и в дъждовния следобед на 25 октомври двата тима излизат пред около 30 000 души по трибуните. Маджарите се отбраняват организирано и 45 минути след началния сигнал на главния съдия от СССР резултатът е равен – 0:0. Още в първата атака за втората част обаче Петков открива. Следват ударни десет минути и в 57-та минута Берое вече води с 3:0 след голове на Димитров и Киров. Срещата завършва по този начин и българският тим взима добра преднина.

 За реванша обаче Берое имат сериозни кадрови проблеми, след като двама от ключовите футболисти на заралии отпадат от сметките заради контузии, а до последно под въпрос е и легендата Петко Петков. На 7 ноември в Будапеща Берое изиграва един добър мач тактически, справяйки се с набезите на унгарците. Домакините все пак стигат до попадение, но чак в 90-та минута чрез национала на Унгария Пал. Берое продължава напред с общ резултат 3:1.

 На осминафинала за съперник е отреден ОФК Београд – вицешампион на Югославия. Всички в България са вперили поглед, обърнати към Берое, заради вече отпадналите софийски ЦСКА Септемврийско знаме, Левски и Славия. Първата среща е на 29 ноември 1972 г. в Белград. Много старозагорци са на мача и подкрепят тима, който превъзхожда югославяните през целия двубой. Отборите обаче завършват мача при нулево равенство и оставят развръзката за Стара Загора. Треньорът Лозан Коцев си спомня: “Направихме добър и интересен мач. Нападателите ни обаче пропуснаха две отлични голови възможности. Все пак вкарахме един гол, който румънският съдия Петричану отмени погрешно. Ако бяхме повели, убеден съм, че изходът от реванша в Стара Загора щеше да бъде съвсем друг.”

 В мразовития 13 декември 1972 г. Близо 26 000 души под Аязмото тръпнат в очакване и жадуват класиране за четвъртфинал и вероятно среща с английските Ливърпул и Тотнъм, или западногерманските Кайзерслаутерн и Борусия (Мьонхенгладбах), които са още в турнира. Надеждата за това се засилва още повече, след като Киров открива резултата в 43-та минута от дузпа – 1:0 за Берое. Второто полувреме обаче е кошмарно. Играта на отбора не върви и така желаният втори гол не пада. Това мобилизира югославяните, които организират изключително опасни контри. При две от тях резервата Зец успява да преодолее Олимпиев с голове в 70-та и 78-та минути. Четири минути преди края Сантрач слага точка на спора с нов гол за ОФК Београд – 1:3. Болезнена загуба, но изключително силно първо представяне на Берое в Европа.

Сезон 1973/1974: ново достойно представяне

 След като в предния шампионат Берое дебютира в евротурнирите, през настоящия сезон тимът отново играе в Европа. Този път в турнира Купа на носителите на купи, след като предишния сезон е финалист за Купата на съветската армия. Така през кампанията Берое отново съчетава участие на три фронта. Любопитно е, че това вероятно е най-парадоксалният сезон в историята на клуба, а може би и в световен мащаб. Изпадането е един истински парадокс в световния футбол, тъй като едва ли има друг случай, в който отбор изпада с положителна голова разлика, трети по резултатност за сезона, спечелил рекордните победи в първенството, излъчил голмайстор на шампионата и четвърфиналист от европейски футболен турнир от този сезон! Липсата на основните играчи се оказва фатално. Малшансът също. Берое губи изключително много точки в последните минути и дори секунди, от 8 отсъдени дузпи в своя полза реализира едва три, фатални индивидуални грешки в решителния моменти. Всичко това няма как да не доведе нещата до немислимото изпадане.

 Нека обаче разгледаме европейското участие на клуба за сезона. В първия кръг Берое излиза срещу непретенциозния люксембургски Фола Еш и разгромява съперника със 7:0 в първия двубой. Интересен факт относно мача с аматьорите от Великото херцогство е, че те остават толкова впечатлени от обстановката под Аязмото и публиката, че предлагат и вторият двубой да се играе в Стара Загора. Реваншът също е спечелен, но този път с 4:1. Беройци продължават напред с общ резултат 11:1.

 В следващия кръг обаче жребият е безмилостен. Съперник е испанският Атлетик, всяващият ужас гранд от баската столица Билбао, който е на 3 място във вечната ранглиста на испанския футбол. “Преди мача бях песимистично настроен, че сме способни да направим нещо срещу такъв отбор" – разказва в книгата “Светът е Берое” тогавашният треньор на тима Иван Танев, в чиято колекция след години ще влезе и скалпът на Ювентус. За да научат повече за съперника, от отбора се свързват с посолството ни в Мадрид, откъдето журналистът Александър Асянчин чрез видеозаписи и точни игрови характеристики на състезателите на Атлетик дава много точна и навременна информация за съперника.

 Имената в състава на противника са респектиращи. С № 1 е Луис-Мигел Ирибар – един от най-великите вратари в света за онова време, който пази и на националния отбор. В състава са още Чечу Рохо, както и знаменитият халф Анхел-Мария Виляр, днес президент на Испанската футболна федерация. Отборът е известен с най-безкомпромисната и касапска защита в Испания, която за съжаление в последствие ще унищожи състезателната кариера на един от нашите асове. Срещу това Иван Танев и хората му имат две оръжия – големият беройски дух на отбора, както и вярната старозагорска публика. На 24 октомври 1973 г. близо 30 000 запалянковци на стадиона под “Аязмото” окрилят футболистите си. Беройци са изведени от капитана си Евгени Янчовски, испанците – от Ирибар.

 Триумфът на Берое в този мач е фантастичен. Отбраната на Атлетик се хвърля да пази голмайстора Петко Петков, за когото са разбрали, че година по-рано е вкарал 5 гола във вратата на Аустрия (Виена) само в един мач. През цялото време той е пазен от двама души, а това пък на свой ред отваря пространства за останалите играчи в зелено, които атакуват отвсякъде и правят безпомощна отбраната от Билбао. В 36-ата минута стадионът е на крака – при една от атаките на Берое Димитър Димитров връзва двама защитници и с техничен удар край Ирибар прави 1:0! След почивката зелената фурия направо помита именития съперник. Десетина минути след началото на второто полувреме Желев прави безпомощен Ирибар за втори път, а към края влезлият като резерва Методи Бончев фиксира крайното 3:0 – най-голямата победа на български срещу испански отбор и до днес.

 Две седмици по-късно е реваншът на стадион "Сан Мамес” в Билбао. Шокът от първия мач в редиците на баските е неописуем и разбираем, но ръководството на Атлетик предприема всички възможни мерки, решено на всяка цена да спечели реванша с резултат, необходим да се класира напред. Мачът бива поверен на унгарския съдия Петри, който през цялото време свири в полза на домакините.

 На всичкото отгоре беройци пристигат в Билбао пребити от път сутринта преди мача. Отборът пътува със самолет до Мадрид, като според програмата оттам трябва да хване полет до Билбао. В ноемврийския следобед обаче над испанската столица се спуска гъста мъгла и полетите са отменени. Налага се да бъде хванат влак, цяла нощ отборът се клатушка и едва призори пристига в града, а обстановката там е невероятна – в Билбао е обявена футболна мобилизация, по градската радиоуредба вървят непрекъснато призиви към населението да идва на стадиона.

 В 19 часа местно време, на 7 ноември 1973 г. реферът Петри извежда отборите, а 11-те футболисти в зелени екипи се изправят срещу 60 000 озверели баски на трибуните на “Сан Мамес” и съперник, готов да бие с цената на всичко. Шефовете на Атлетик са се постарали да преценят всичко, освен едно – че на вратата на Берое е Тодор Кръстев, легендарният вратар на старозагорци, който в този ден изнася най-великия мач в кариерата си.

 “Когато излязохме на терена, стадионът направо изригна като вулкан – спомня си по-късно стражът. – Не е шега работа срещу теб да реват 60 000 души. На всичкото отгоре преди мача в Стара Загора ни бяха проглушили ушите с техния вратар Ирибар, та се бях амбицирал да покажа, че Тодор Кръстев от Берое (Стара Загора) не е по-слаб от него. Сигурността ми се предаде и на моите съотборници. В този мач аз дадох всичко от себе си, на което съм способен.”

 Прави невероятен мач, като отбива над 20 удара в очертанията на вратата си. Баските вкарват само един гол, половин час след началния сигнал чрез халфа Ласа, при това от спорно положение за засада. При 1:0 Атлетик внедрява в игра всички нечестни средства, на които испанците са способни. “Не искам да си спомням за този мач – казва по-късно големият голмайстор Петко Петков. – Баските бяха много груби. Контузиха фатално Георги Белчев, удариха лошо и Димитров, но никой от нас не се огъна. Тошо Кръстев бе невероятен, спаси над 10 гола, рядко съм виждал друг вратар да пази по такъв начин.”

 В този мач Берое дава една голяма жертва. Малтретиран безжалостно от защитата на Атлетик е Георги Белчев, който е тежко контузен и на стадион “Сан Мамес”. Всъщност това е неговият последен мач в кариерата. "До този момент ние не бяхме играли на толкова голям стадион и с толкова много публика. Испанците бяха много надъхани и уверени, че ще заличат преднината ни. Започнаха с грубостите още от самото начало и аз излязох от строя още в 17-та минута след много груб фаул, извършен от десния им защитник Иняки Саез. За съжаление получената контузия ме извади не само от мача, но и завинаги. Моите колеги обаче се справиха в Билбао и заслужено продължихме напред." разказа Белчев.

 Класирали се на четвъртфинал в турнира, съперник на Берое е източногерманският Магдебург. Другите отбори в тази фаза на надпреварата са тимове като Милан, Спортинг (Лисабон), Борусия (Мьонхенгладбах) и ПАОК (Солун). В първия двубой Берое е гост в Магдебург. Съперникът е пълен с национали на ГДР. На 6 март 1974 г. Берое излиза пред 25 000 души на „Ернст Грубе“ без част от най-добрите си играчи. Заради заболяване липсва Петко Петков, а освен него извън строя е и Георги Белчев. Евгени Янчовски е прекратил своята кариера през паузата, а Борис Киров също получава контузия по време на срещата. Беройци обаче отново се държат изключително храбро. Домакините побеждават с 2:0, след попадения на Херман в 70-та минута и Мевис три минути по-късно.

 Реваншът в Стара Загора е две седмици по-късно, а кадровите проблеми стават все по-сериозни. Въпреки това заралии успяват да поведат, но малко по-късно Магдебург изравнява резултата и се класира за полуфинал, а малко след това и печели турнира.

Сезон 1979/1980: Победа за историята

 70-те години на миналия век са най-великото десетилетие в евроисторията на футболния отбор от Стара Загора. В последния сезон от декадата Берое участва за втори път в надпреварата КНК. Първият съперник е съставът на Арка (Гдиня, Полша).В състава на съперника са и няколко национали на Полша, начело с нападателите Коринт и Квятковски. Първият мач е в Гдиня на 19 септември 1979 г. пред 22 000 души. Домакините печелят 3:2, но това е сериозен шанс за беройци, които са доказали, че няма невъзможни неща, играят ли пред тяхната публика.

 Реваншът се играе на 3 октомври 1979 г. на ст. „Локомотив“ пред близо 30 000 души. Заралии си свършват работата още през първата част, отбелязвайки два гола чрез Георги Стоянов и Петко Петков. През второто полувреме не оставят шанс на съперника и се класират за осминафиналите с общ резултат 4:3. Жребият за тях на следващия етап обаче е безмилостен, а на пътя им е Ювентус.

 Разликата в класите и на двата отбора е очевидна. В Ювентус на практика е събран почти целият национален отбор на Италия, без изтърпяващия наказание за участие в черно тото Паоло Роси. На вратата е легендарният Дино Дзоф, а отбраната пред него се ръководи от грубиянин № 1 на италианското калчо - Клаудио Джентиле и Марко Кабрини. Халфовата линия изглежда убийствена с Гаетано Ширеа, Франко Каузио и най-голямата млада надежда на Италия Марко Тардели. Атаката на Юве оглавява един от най-големите голмайстори на адзурите за всички времена Роберто Бетега. Същият този отбор става световен шампион три години по-късно на испанския Мондиал. Начело е един от най-големите стратези на италианския футбол Джовани Трапатони.

 Срещу тях треньорът Иван Танев – взел 6 години по-рано скалпа на Атлетик (Билбао) с 3:0 и 0:1 в същия турнир, противопоставя 11 храбреци, за които Европа тепърва ще заговори. На всичкото отгоре точно тогава стадион “Берое” е в ремонт и цялото игрище е разорано. Това налага този мач да е на стадион “Локомотив”, като по спешност за три дни му е построена козирка, която приютява италианските журналисти, дошли на мача. Междувременно в Стара Загора се разразява истинска истерия за билети. Това е прелюдията към мачът, който с право се счита за един от най-големите успехи на българския клубен футбол въобще. В един луд следобед на 24 октомври 1979 г. Берое изиграва най-великия си мач в евротурнирите!

 В дъждовния ден двата отбора излизат на стадион “Локомотив” под мощните овации на над 30 000 запалянковци – нещо нечувано за съоръжение с 15 000 седящи места! Трибуните са претъпкани, част от хората са насядали по пистата. Гостите от Италия са посрещнати с огромен 30-метров транспарант “Бог прощава, Берое – не!” Още от първите минути става ясно, че беройският треньор Иван Танев печели тактически битката с Трапатони. Той поставя железния защитник Теньо Минчев да следи плътно Роберто Бетега. “Рядко може да се намери защитник като този здрав българин, който така добре да пази Бетега”, пише по-късно “Гадзета дело спорт” в коментара си за мача. Танев залага и на един много опасен играч – халфа Стефан Стефанов, когото италианската преса впоследствие ще оприличи на “мустакат казак”.

 Преди почивката атаките на Берое към вратата на противника се редят една след друга. Голът се "пече", веднъж Дзоф едва успява да избие, а втори път силен удар по земя на Теньо Минчев спира в една локва точно на гол линията… Петко Петков очаквано е безмилостно малтретиран от Джентиле, но все пак успява да го надиграе на няколко пъти. Няколко опасни волета на Чапара отдясно всяват паника в защитата на Ювентус. Мачът върви към края си, а италианците вече се радват, че не допускат гол. Мигове по-късно Джентиле изпуска Петков, след което го събаря в наказателното поле. Съдията Ешвайлер от Австрия е категоричен – дузпа за Берое!

 “На място се разбрахме, че аз ще изпълнявам наказателния удар – спомня си Георги Стоянов – Бръснаря. – Странно, срещу мен бе Дино Дзоф, един от най-големите вратари на века, но аз бях уверен, че ще му вкарам гол.” Стадионът изригва, когато Бръснаря забива победното попадение.

 Със завидно самочувствие заралии тръгват за реванша на стадион "Комунале" и с надеждата, че ще успеят да направят чудото отстранявайки колоса на световния футбол Ювентус. В редовното време единствено Гаетано Ширея бележи гол и така мачът е доведен до продължения. Там Ювентус надделява след още две реализирани попадения.

 През следващия сезон Берое участва в турнира за Купата на УЕФА, където отстранява Фенербахче с две победи от по 1:0 и 2:1. В онези години това не е било някаква огромна сензация с оглед много по-високото ниво на българския национален и клубен футбол в сравнение с този на нашите южни съседи. В следващия етап беройци отпадат от югославския Раднички Ниш след 1:1 и загуба с 0:2.

 През сезон 1986/1987 след завоюваната шампионска титла на България, Берое получава правото да представя страната ни в турнира за Купата на Европейските Шампиони (КЕШ). И там късметът им изненерява на жребия, защото за съперник е отреден представителят на Съветския съюз Динамо Киев. Една плеяда съветски национали и звезди, начело с големия Валери Лобановски доста трудно преодолява старозагорския клуб. Престижното равенство 1:1 с киевския гранд е също един от великите резултати в евроисторията на заралии, но все пак те отпадат с общ резултат 1:3.

 В новия век Берое не успява да направи грандиозен евроуспех както в славното си минало, но все пак във визитката им са равенства с Рапид Виена през 2010 година (1:1), Апоел Тел Авив през 2013-та (2:2), датския Брьонби от 2015-та (0:0) и финландския ХИК Хелзинки от следващата година (1:1). Успяват да преодолеят литовския Атлантас и босненския Радник Биелина, но с това се ограничават и европейските изяви на този успешен български клуб.


снимка: beroe.bg


Гласували: 11, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Подвизите на малките отбори в големия европейски футбол
Най-добрите десет, които никога не играят на Световно първенство
Най-откачените футболни президенти (част 1)
Британците, които опитаха да покорят Серия "А"
Двата мача на Христо Стоичков за Ал Насър
10 треньора, които се завръщат в старите си клубове
От губещ в победител, статистиката е срещу Челси и ПСЖ
10 от най-странните футболни случки и факти, които може би не знаете
Десетте обречени, които все пак намериха пътя напред в ШЛ
Обрат по африкански
Димитър Пенев – футболистът: един от най-великите български играчи
България на Евро 2004: Къде са те сега?
Великите евромачове на българските клубове
Десетте най-посетени мача в историята на Шампионската лига (КЕШ)
Вторият живот на Тиаго Силва
Десет отбора, които правят най-слаба защита на "Ушатата"
Феноменът „Лингард“: футболисти, възродили кариерата си извън елитните клубове
Най-резултатните вратари в историята
От двете страни на барикадата
„Златният“ гол, който остави един футболист без отбор