Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Марек Дупница

Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Марек Дупница

 След като вече припомнихме славните европодвизи на пловдивския Спартак и Берое, днес ще разгледаме най-силната епоха в историята на Марек. Докато в предишните материали ставаше дума за доста по-големи градове, то днес ще се пренесем в тогавашния Станке Димитров (днес Дупница). В онези години е било цяло събитие отбор от неокръжен град да има свой отбор в "А" РФГ, пък камо ли да стане трети в класирането и да спечели купата на Съветската армия. Пък и гостуванията на стадион "Бончук" никога не били леки...

Сезон 1976/1977. Първо участие и легендарна победа.

 Така през сезон 1976/1977 клубът извоюва бронзовите медали в шампионата и печели правото да играе в Европа. Първи съперник там е унгарският Ференцварош. Планът на дупничани бил да се нанесе удар в първия мач в "Станкето", а на реванша да се затворят в защита със зъби и нокти (както е модерно днес "да паркират буса"). Треньорът на "маджарите" Ерньо Далноки пък довежда на “Бончук” половината национален отбор на Унгария, начело с халфа от световна класа Тибор Нилаши. 14 септември 1977 г. за изненада обаче е един много студен ден. Малка хитринка може би е, че в съблекалнята за гости печка въобще не е запалена, а "любезните" домакини казват “Ще има топла вода да се избаняте след мача”.

 За да не умрат съвсем от студ, унгарците молят поне за чашка коняк. Веднага се поръчва да занесат в съблекалнята на гостите цял кашон от култовия на времето “Плиска”. Ударили по едно за кураж, онези излезли решени да се разправят с Марек. В европейския дебют загрелите унгарци са тотално разбити на терена, а от коняка им остава само горчивият привкус. Легендата на клуба Сашо Паргов къса мрежата след топовен изстрел и така отбелязва първия гол за тима си в Европа, а след него близнаците Иван и Венцислав Петрови правят 3:0! На реванша в Будапеща напълно както е по план, дупничани се бранят като опълченци и губят само с 0:2. Така постигат целта си и продължавт във втория кръг...

 ..а там ги чака не кой и да е, а баварският колос Байерн Мюнхен. За този мач може и ще се разкаже много, защото със сигурност е един от най-великите моменти в историята на българския футбол. Реално това е първото гостуване на Байерн в България, при това на възможно най-екзотичното място. Първият двубой е на олимпийския стадион в Мюнхен и резонно завършва с класически успех на домакините с 3:0. Именно този лесен успех предвещава ваканционното настроение на баварците, които пристигат на 2 ноември в България за един протоколен реванш, за да затвърдят сигурното си продължаване напред в турнира за Купата на УЕФА.

 По онова време за Байерн играят възможно най-силните национали на ФРГ –  стражът Сеп Майер, стоперите Грубер и Шварценбек, Карл-Хайнц Румениге, голмайсторът Герд Мюлер, Ули Хьонес и Клаус Аугенталер, плюс югославският национал Бране Облак.
 Кой ли обаче предполагал, че Сашо Паргов и веселата компания от Дупница могат да направят каквото и да било срещу едни от най-добрите футболисти в света? Преди мача-реванш от Байерн подарили на Марек няколко кашона чисто нови екипи на “Адидас” и футболни обувки последен модел. Когато пратеник на клуба пристига в Станке Димитров, за да огледа стадиона, меко казано остава потресен от олющената съблекалня за гости. Дори тактично запитва : “Вижте, господа, Румениге тук ли ще трябва да се изкъпе?” Е, като не ще, да ходи мръсен” бил отговорът на стопаните.

 Ден преди мача идва и съдийската тройка, начело с турски рефер. За реванша в града е истински празник. Мачът е в сряда, но предишната неделя била работен ден за целия град, за да може денят на двубоя да бъде почивен.  На 2 ноември 1977 г. автобусът на Байерн пристига 2 часа преди мача, но немците въобще не подозирали за това, което ги очаквало на стадион "Бончук". Първите впечатления им предизвикват мощен културен шок. Дупница в онези години не е чак толкова уютно място, а и във футболно отношение никога не е била гостоприемна и баварците бързо се досещат, че им предстои сериозно изпитание срещу напълно непознат и непредсказуем съперник.

 Тим, който въобще не се съобразява с имената, екипите или физиономиите на противника. Отбор, за който не е важно дали срещу него е местният враг Велбъжд, или един от най-славните клубове в света. Двубоят е от 15 ч., но още преди обяд “Бончук” вече е препълнен от над 30 000 запалянковци. Вали дъжд и като цяло времето е лошо. Германците, начело с Майер, Герд Мюлер, Ули Хьонес, Шварценбек и Румениге, които в кариерите си са виждали какво ли не във футбола, при излизането си да се разтъпчат на терена остават безкрайно впечатлени от препълнените трибуни час и половина преди началото на мача. Дори по клоните на дърветата около стадиона има хора.

 От съседна Югославия идват немалко запалянковци заради Бранко Облак, който е един от първите футболисти от соц-страните, пуснат да играе на запад. Стадионът едва не рухнал от рева на въодушевената публика. Домакините стартират мача толкова силно, че не оставят никакъв шанс на немците да се окопитят. Малко след като по Радио София завършва предаването за нивото на река Дунав в сантиметри се включва пряко в ефир коментаторът от мача в Станке Димитров Тихомир Бенчев. “Драги слушатели, на стадион “Бончук” става истинско чудо! Марек води на Байерн с 2:0!”, реве Бенчев в ефира.

 На терена пък не може да се познае кой отбор е германското страшилище и кои са рендетата от България. Марек подпуква баварците още от началото. Сеп Майер едвам удържа без гол около половин час, но след това капитулира при удара на Иван Петров – 1:0 за Марек. Няма и 5 минути след това Сашо Паргов изстрелва една бомба и прави "Котката" Майер безпомощен – 2:0! До края на полувремето натискът продължава със страшна сила, но развръзката остава за вторите 45 минути. На почивката звездите от Байерн се прибират угрижени, с лоши очаквания след двата нокдауна. Нужен е само още един гол, за да влезе мача в продължения.

 През втората част баварците така и не успяват да се съвземат от мощния шок и атаките към тяхната врата не спират. Кулминацията идва 15 минути преди края, когато двамата близнаци сътворяват отработена комбинация по учебник и ударът на Венцислав с глава се отбива в гредата. Изключителен малшанс, защото ситуацията е отиграна перфектно. Байерн все пак оцелява по чудо, но за Марек остава фактът, че прави своя мач за историята, който ще се помни завинаги. Отборът, който диктува играта в този епичен мач, е българският. Всички на “Бончук” били безкрайно щастливи, защото побеждават отбор от световна класа, който е след серия от 3 поредни титли в КЕШ и е съставен от 5 актуални и един бъдещ световен шампион.

 Германците остават много впечатлени от сърцатата игра на Марек и им прави чест това, което се случва след срещата. Дитмар Крамер дълго стискал ръката на Янко Динков. Сеп Майер пък подарява на колегата си от Марек Стоян Стоянов ръкавиците си, които и до днес стоят в трофейната витрина на клуба. Парите, които получава отборът като премия за успеха, не са внушителни, но като се замислим в онези времена всъщност кой ли е говорил за пари? Дупничани са играели за своята чест и слава. Близнаците Венци и Иван Петрови разказват, че : “Германците играха за по 10 000 марки премия, ние – за по 80 лева”. От Байерн проявяват интерес към тях, но в онзи момент подобен трансфер е немислим.

Сезон 1978/1979. Първи европейски сблъсък на сър Алекс Фъргюсън и то в Дупница.

 След като през 1978-ма Марек побеждава ЦСКА в един култов финал за купата на съветската армия и останава в историята с любопитния лаф от тогава, че "за 30-годишнината на ЦСКА пред 30 хиляди зрители, в 30-тата минута след гол на Любен Севдин от 30 метра, Марек взема купата" (ако пропускам нещо или леко бъркам лафа, простете). Също така се разказва и виц как "цялото Станке" отишло на мач без един милиционер и стар дядо, на когото внук му скрива патериците. Та след тази наистина велика победа за втори пореден път Марек играе в Европа.

 Жребият отново е безмилостен и им праща шотландския Абърдийн. Отново на “Бончук” гастролира един наистина знаменит отбор, предвождан от новоназначения мениджър Алекс Фъргюсън. Сприхавият шотландец е обещаващ млад специалист, но бива уволнен от предишния си тим Сейнт Мирън, заради “непочтително ругаене на клубната секретарка”. Това де факто е първият европейски мач за сър Алекс Фъргюсън, който години по-късно ще сътвори невъобразими неща и ще преобърне футболната игра с Манчестър Юнайтед.

 “Нашите български противници могат да бият всекиго у дома. Само преди година там е падал Байерн с 0:2 и Ференцварош с 0:3. Затова трябва да бъдем внимателни”, казва правилно преди мача шотландецът.
 Иначе за самия мач медиите на Албиона пишат следното:  “Гостуването беше истински кошмар. Високите 6 фута близнаци Петрови направо разпиляха отбраната на “Абърдийн”. Някой счупи крака на Уили Гарнър…”, предава Йън Пол, пратеник на вестник “Глазгоу Хералд”.

 Клетникът Гарнър е изнесен на носилка и закаран за гипс в местната болница. По-късно те ще научат, че малко преди световните финали през 1966 г. на същия стадион кракът на Георги Соколов от Левски е строшен на три места с един-единствен удар. Все пак Ярви извежда Абърдийн напред с бърз гол. След почивката обаче Марек се развихря. Близнаците Петрови обръщат резултата до 2:1, преди Харпър да изравни за 2:2. В последната минута обаче 20 000 запалянковци са хвърлени в еуфория – Иван Петров пробива вратаря Лейтън –  3:2 за Марек!

 Алекс Фъргюсън е бесен. На реванша на стадион “Питодри” Фърги слага в съблекалнята на Марек екипа на жертвата от “Бончук” Уили Гарнър, за да накара българите да се засрамят. До почивката тимът на Янко Динков успява да удържи без гол. През второто полувреме Стракън, Ярви и Харпър обаче са точни за 3:0 и Абърдийн продължава напред. Така след шест сблъсъка за историята Марек остава единственият наш представител, които печели всички свои домакинства в Европа.


Гласували: 12, рейтинг: 4.9

Добави коментар

Препоръчано за вас

Подвизите на малките отбори в големия европейски футбол
Най-добрите десет, които никога не играят на Световно първенство
Най-откачените футболни президенти (част 1)
Британците, които опитаха да покорят Серия "А"
Двата мача на Христо Стоичков за Ал Насър
10 треньора, които се завръщат в старите си клубове
От губещ в победител, статистиката е срещу Челси и ПСЖ
10 от най-странните футболни случки и факти, които може би не знаете
Десетте обречени, които все пак намериха пътя напред в ШЛ
Обрат по африкански
Димитър Пенев – футболистът: един от най-великите български играчи
България на Евро 2004: Къде са те сега?
Великите евромачове на българските клубове
Десетте най-посетени мача в историята на Шампионската лига (КЕШ)
Вторият живот на Тиаго Силва
Десет отбора, които правят най-слаба защита на "Ушатата"
Феноменът „Лингард“: футболисти, възродили кариерата си извън елитните клубове
Най-резултатните вратари в историята
От двете страни на барикадата
„Златният“ гол, който остави един футболист без отбор