Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Спартак Пловдив

 С днешната статия даваме начало на нова рубрика, в която ще разкажем за европодвизите на провинциалните ни отбори в едни доста по-славни времена за българския футбол. Началото ще открием със Спартак Пловдив, който в днешни дни е доста далеч от старата си слава, но въпреки това има история, заслужаваща да се разкаже.

 След като пловдивският Спартак е един от най-силните тимове в страната за периода 1955–1964 (като печели шампионска титла, купа, един път е вицешампион, а два пъти финалист за купата), е дошло момент „гладиаторите“ да усетят вкуса на европейските клубни турнири. До този момент тимът е играл доста международни приятелски срещи, но никога и в официални такива.

Дебют в евротурнирите

 След като може би донякъде изненадващо става шампион през 1963 година и прекъсва серията от девет поредни титли на ЦДНА, през следващия сезон – 1963/1964 Спартак дебютира в Европа в турнира за КЕШ (сега ШЛ). Първи съперник на пловдивчани е албанският Партизани Тирана, като историческата първа среща се играе на 11 септември 1963 година на стадион „Кемал Стафа" в албанската столица пред близо 15 000 зрители. Домакините стигат до успеха с минималното 1:0 след попадение на Колеч Кража в 65-та минута.

 „Гладиаторите“ не допускат изненада в Пловдив. Пред близо 25 000 зрители на стадион „9 септември“ (сега "Пловдив") на 2 октомври 1963 Спартак побеждава с 3:1 и с общ резултат 3:2 продължава в следващия кръг. Цоньо Стойнов открива в 9-та минута, а Христо Дишков в 37-та прави 2:0. Албанците изравняват общия резултат с гол на Панайот Пано в 40-та, но звездата на Спартак Тодор Диев в 67-та минута предрешава крайния изход на срещата за крайното 3:1. Гостите завършват двубоя с 10 човека, след като в последната минута е изгонен Рефик Ресмай.

 Във втория кръг съперник на пловдивчани са ПСВ Айндховен. Първата среща се играе на 13 ноември 1963 година на стадион „9 септември“ пред 30 000 зрители. Двубоят си върви към нулево реми преди в 88-та минута Пиетер Керкхофс да донесе победата на „филипсите“. Този гол за съжаление ще се окаже решаващ в ущърб на спартаклии.

 В реванша пред едва 9 900 зрители на стадион „Филипс“ в Айндховен Спартак изиграва силен двубой, но не успява да реализира попадение и срещата завършва 0:0. Така с гола на чужд терен и с общ резултат от двете срещи 0:1 ПСВ отстранява пловдивчани и продължава към 1/4 финалите, където отпада изненадващо от швейцарския Цюрих.

Турнир за Балканската купа

 В същия сезон 1963/1964 Спартак дебютира и в турнира за Балканската купа. Пловдивчани попадат в група с отборите на гръцкия гранд Олимпиакос Пирея, турския гранд Фенербахче и Раднички Ниш. Фенербахче се отказва от турнира и Спартак изиграва общо 4 срещи, в които се справя безупречно – победа у дома с 5:3 над Олимпиакос, победа с 2:1 в Гърция, две победи и срещу Раднички с 2:0 у дома и 3:2 в Югославия. "Гладиаторите" успяват да спечелят групата си с 8 точки и се класират на финала, където насреща им е румънският гранд Рапид Букурещ. Първата среща в Пловдив завършва наравно 1:1, но в реванша румънците побеждават с 2:0 и така Спартак остава вицешампион в Балканската купа през сезон 1963/1964.

Срещите с Бенфика и Еузебио

 Най-великият момент в европейските клубни турнири по ирония на съдбата е и последният велик момент в историята на Спартак. През сезон 1966/1967 пловдивчани играят в турнира за Купата на панаирните градове (впоследствие Купа на УЕФА и сега Лига Европа). Още във втория кръг (в първия двата отбора почиват) на турнира, пловдивските „гладиатори“ се изправят срещу гранда Бенфика, предвождан от легендата Еузебио. Интересно е да се отбележи, че в предишния сезон софийският Левски играе с Бенфика в КЕШ и ги затруднява, като легендата Георги Аспарухов показва гения си в тези сблъсъци.

 Първата среща между Спартак и Бенфика се играе на 26 октомври 1966 година на стадион „9 септември“ пред близо 40 000 зрители. Легендата Еузебио открива в 14-та минута, но Христо Дишков изравнява в 29-та. Така завършва и двубоят – 1:1, като Спартак пропуска да победи именития си съперник. В реванша на 23 ноември 1966 на стадион „Луш“ в Лисабон пред 45 000 зрители Бенфика побеждава с 3:0 и отстранява пловдивчани след голове на Димитър Димов, който си отбелязва автогол в 17-та минута, Еузебио от дузпа в 51-та и на Жосе Торес малко по-късно в 53-та. Това е и реално последният велик момент в историята на този клуб.

Турнира Интертото

 Доста години по-късно през лятото на 1995 година Спартак се завръща в ЕКТ, като се класира за турнира Интертото и попада в група 12 със съставите на Айнтрахт (Франкфурт), Ираклис Солун, Форвертс (Щайр) и Панежис (Вилнюс).

 В първата среща Спартак губи от представителя на Бундеслигата Айнтрахт у дома с 0:4. При гостуването в Солун на Ираклис пловдивчани правят 0:0, а при домакинството на Панежис е постигната категорична победа с 3:0. В последната си среща пловдивчани губят от победителя в групата Форвертс в Австрия с 0:2. „Гладиаторите“ завършват на 3-то място в групата с 4 точки при голова разлика 3:6, но не успяват да се класират за следващата фаза (само първите два продължават напред). Австрийският Форвертс печели групата с 10 точки, а немският Айнтрахт Франкфурт остава втори с 9.

 В настоящето отборът на Спартак Пловдив се намира на 11 място в Югоизточната трета лига, а новините около клуба са положителни и се говори за реконструкция на клубния стадион "Тодор Диев" и екипът ни пожелава успехи с надежда "гладиаторите" да се завърнат поне в професионалния футбол.