В книгата си “Давид и Голият” американският автор Малкълм Гладуел изразява тезата си, че в случаите, в които аутсайдерите печелят (в спорт, бизнес или война), това се случва защото те не само, че компенсират за недостатъците си, ами също така ги превръщат и в най-голямата си сила. В тази статия ще опитаме да обосновем хипотезата, че именно заради вродените проблеми, които тровят големия Лионел Меси в детството му, той се е превърнал във футболното божество, което е почитано от милиони днес.
На почти всеки футболен фен е известна трогващата историята малкия Лео и болестта, която можеше да убие кариерата му преди тя дори да е започнала. Бързо търсене в Google за Дефицит на растежен хормон (ДРХ) и името на аржентинеца показва редица заглавия, които в устрема си да грабнат читателя, обявяват как именно това неприятно заболяване е можело да спре легендата на Лионел още в нейния зародиш. Ние не оспорваме този факт, но според нас това не е цялата истина и е изключително вероятно Меси да е успял да постигне футболното си майсторство благодарение именно на този свой недостатък. Към него добавяме и друг проблем, който го трови дори и днес - в ранна детска възраст аржентинецът е диагностициран със Синдрома на Аспергер. Разбира се, по-надолу в тази статия ще вникнем и в тази случка, но за да обясним аргuмента си по-добре, бихме желали първо да ви разкажем историята на Дейвид Бойес.
Дейвид Бойес: адвокатът, който не може да чете
Най-вероятно не сте чували за г-н Бойес и неговите грандиозни успехи. Може би името ви е познато, ако се подвизавате в правните среди, тъй като Дейвид е един от най-търсените и най-успешни адвокати в света. Фирмата, на която той е главен председател, се казва “Бойес, Шилър и Флекснър” и за миналата година е регистрирала приходи от над $400 000 000, което я прави една от най-големите в света. В дългата си кариера Дейвид е бил замесен в редица високо профилни дела като “САЩ срещу Microsoft”, “Пери срещу Шварценегер” и “IBM срещу САЩ”.
А благодарение на огромните богатства, натрупвани в това време, той живее в имение с площ от почти 3000 кв. м., намиращо се по средата на терен с размер от 10 акра. Това е един от многото му имоти, а голяма част от свободното си време, адвокатът обича да прекарва на личната си яхта.
На база на всички тези успехи, може би ще ви е трудно да повярвате, че Дейвид има сериозен проблем, който би трябвало да е пагубен за всеки амбициозен юрист. Той е изключително несръчен в четенето на думи и се е научил да чете (макар и нескопосано) чак в трети клас, две години и половина след съучениците си. Това се дължи на факта, че той е роден с дислексия.
Съществуват много определения за това какво е дислексия. Най-просто можем да кажем, че дислексията е специфично нарушение на способността за учене, в резултат на което за някои хора е трудно да придобият умението да четат и да пишат. Противоположно на популярните схващания, това увреждане няма нищо общо с интелигентността на децата, не се дължи на умствено изоставане или проблеми със зрението. Те просто приемат информацията по друг начин. На пръв поглед, това може да ги накара да изглеждат глупави в очите на учители и съученици, което може да ги стресира и сериозно да се отрази на самочувствието им.
Малкият Дейвид обаче се насилва, като в началото започва да “чете” комикси, в които основният метод на предаване на информацията е визуален. От картинките се научава да разбира и контекста на самите думи. По-късно в гимназията, както и в университета, той е далеч по-бавен от съучениците си в четенето на учебници, но за разлика от тях той успява да вникне по-задълбочено в значението на думите, изписани по страниците, тъй като е принуден да ги разбира в контекст на цялостното съдържание, както се е учил от комиксите. Бойес прекарва и много време в офисите на лекторите си, като неуморно ги моли да му разяснят материала, който му е така труден да прочете сам - нещо, което останалите приемат за даденост.
В резултат на всичко това, той развива умение да помни и разбира факти и да възприема много добре вербалната комуникация от други хора. Самия Бойес е със сравнително ограничен речник, но това също се оказва в негова полза.
Благодарение на всички методи, които Дейвид използва за да се бори с дислексията си, той всъщност се превръща не просто в успешен адвокат, а в един от най-добрите. Когато води съдебно дело, той използва простички думи, за да обясни комплексни проблеми - нещо, което му помага да спечели заседателите на своя страна. Също така Бойес е доста добър в това да усеща различните вариации в тона и изказа на свидетелите на пейката, което му помага при кръстосаните разпити, а благодарение на отличната си памет, той може да извика в главата си всеки малък детайл по делото, върху което работи, добавяйки още едно оръжие към вече впечатляващия му адвокатски арсенал.
Както виждате, Дейвид Бойес не просто е успял да превъзмогне дислексията си, а се превърнал в един от най-добрите, благодарение именно на факта, че трябва да се пребори с нея. В интерес на истината това не е толкова рядко срещано събитие. Според две различни проучвания, около 35% от успешните предприемачи в Щатите са с дислекция и около 20% в Обединеното Кралство. Някои от най-богатите хора в света живеят с тази диагноза. Те включват имена като: Ричард Брансън (Състояние: $5 млрд.), Крег Макал (Състояние: $2,5 млрд.), Тед Търнър ($2,2 млрд.) и др. Синовете на Дейвид също са дислектици и също са успешни адвокати.
Меси: малко хлапе, големи мечти
Предполагаме, че мнозина от вас са гледали амбицизоната филмова продукция “Троя” (2004 г.), чиято цел е да разкаже една по-истинска версия на легендата за Троянската войната. Още в началото филмът ни запознава с любопитно дете, което, срещайки най-известния герой от предстоящата война Ахил, не може да се сдържи да не го попита дали митовете около него са верни. Дали е вярно, че той е син на богиня и безсмъртен на бойното поле? Ахил, видимо раздразнен отговаря, че не би му се налагало да носи щит, ако това е така.
По наши наблюдения не малка част от феновете смятат, че магията на Меси просто му е вродена от футболните богове и почти няма значение отборите и обстоятелствата, в които аржентинецът се развива. Той е целунат от съдбата и щеше да е велик каквото и да става. Но ако той беше бог с топка в краката по рождение, едва ли щеше да си налага да тренира от сутрин до вечер, седмица след седмица, години наред.
Факторите за успехите на Меси са много и безспорно фактът, че започва кариерата си в Нюелс Олд Бойс (клубът, който развива и Марадона) и по-късно преминава в “Ла Масия” за да се усъвършенства, играе своята значима роля. Но това, което го отличава от стотиците деца, пристигнали в Барселона за да се учат на футболно майсторство, е, че Лео носи на метафоричните си плещи два сериозни проблема - един физически и един психически и може би, точно като при споменатите по-горе личности, благодарение на тях той се превръща в един от най-великите, ако не е най-великия футболист за всички времена.
Дефицит на растежния хормон е рядка болест, която засяга 1 на всеки 7000 новородени и е свързана с нарушена дейност на хипофизната жлеза, която е отговорна за отделянето на растежен хормон в човешкото тяло. Обикновено младежите, които са засегнати от това състояние, се раждат с нормални размери и болестта не е очевидна за родителите, докато те не достигнат възраст, в която връстниците им започват бързо да добавят сантиметри към височина си, а те си остават дребни. Самият Лео споделя следното:
“Бях дребничък. Винаги ми казваха, че съм най-ниският, както на игрището, така и в училище. Чак като преминах лечението си започнах да достигам нормален ръст.”
ДРХ забавя и пубертета в младежите и се отразява на възможността им да трупат мускулна маса и може да повлияе негативно на развитието и здравината на зъбите и костите. Добрата новина за Лео е, че състоянието е напълно лечимо и методът е сравнително прост, ако не и лесен. Малкият Меси трябва да се инжектира с хормон на растежа в продължение на няколко години, за да може да има шанс за нормален живот. Лечението струва около 1300 евро на месец, които са покрити от работодателя на бащата на младежа. Но след известно време тези плащания спират и Хорхе Меси е принуден да търси други методи, за да плаща инжекциите на сина си.
В същото време Лео, който откакто се помни е обсебен от футбола, започва да впечатлява съотборници и треньори с изявите си с екипа на една от детските формации на Нюелс Олд Бойс, с които той започва да тренира от 6 годишен. Малкият Леонел е със значителен дефицит във физическите си размери и това значи, че той трябва да намери своите методи за да преодолее проблема си.
Лео бързо осъзнава, че никога няма да може да надскача или да надбягва съперниците си. Той усърдно работи върху другите елементи от играта си - техника, дрибъл с топка и точност на удара си. Нискят център на тежестта при него значи, че той е пъргав, умее бързо да сменя посоката на спринта си и има далеч по-добър баланс от съперниците си. Да, Лео е наказан от съдбата с болестта си, но в същото време, благодарение на нея, той превръща слабостите си в силни страни. Един от треньорите му от тези времена, Адриан Кория, споделя същите наблюдения:
“Може би тогава не го осъзнавахме, но да си дребен ти дава голямо преимущество над другите. Контролът ти над топката е по-добър, по-пъргав си и по-бърз от останалите. ”
Нюхът на г-н Кория може би сочи в правилната посока. Нека да погледнем офанзивните играчи, които малко или много са смятани за най-добри за всички времена и техния ръст:
Марадона: 165 см
Гаринча: 169 см
Лео Меси: 170 см
Хави: 170 см
Андрес Иниеста: 171 см
Зико: 171 см
Ференц Пушкаш: 172 см
Пеле: 173 см
Роберто Баджо: 174 см
Еузебио: 175 см
Джордж Бест: 175 см
Герд Мюлер: 176 см
Мишел Платини: 177 см
Алфредо Ди Стефано: 178 см
Йохан Кройф: 180 см
Роналдиньо: 181 см
Роналдо: 183 см
Зинедин Зидан: 185 см
Кристиано Роналдо: 186 см
Марко ван Бастен: 188 см
Цели 15 от тях са с ръст под 180 см. Половината от тях са под 175 см. В добавка към това, нека да погледнем към статистиката от последното Световно през 2018г за средния ръст на играчите по позиция:
Вратари: 188 см
Защитници: 183 см
Халфове: 179 см
Нападатели: 181 см
Средният ръст за полузащитници е бил 179 см, а за нападатели 181 см. Изглежда, че популярното схващане, че нападателите трябва да са здрави като бикове и грамадни като кули малко по малко бива разбито. Но да се върнем към младия Лео.
.jpg)
Неочаквано за мнозина, Меси е най-добрият играч за младежите на Нюелс и дори бележи над 500 гола за тях. Аржентинският клуб е готов да финансира останалата част от лечението на малкия магьосник, но в последствие се отмята от това свое обещание. Ситуацията дава възможност на испанския гранд Барселона да се намеси. "Каталунците" финансират медикаментите, които позволяват на Лео да достигне височина, която е приемлива за средностатистическия мъж, а той им се отплаща с дълга и плодовита кариера.
Втората диагноза на Лео
До тук разбрахме физическите фактори, които превръщат Лео във величие, но историята му няма да е пълна, ако не споменем и психическите “проблеми”, които повлияват на нисичкия магьосник.
Един от прякорите на Меси от детството му е el pequeño mudito (pequeño - малък, mudito - ням). Той произлиза от поведението на мъничкия Лионел в училище и съблекалнята. Меси няма много приятели и рядко говори със съотборниците си. В час моли сучъеници да задават въпроси вместо него на учителите. Някои дори са смятали, че младежът не може да говори. Според слуховете, Лео не е просто срамежлив. Всъщност, той е бил диагностициран със Синдрома на Аспергер, когато е на 8 г. Тук е важно да отбележим, че аржентинецът никога не е коментирал публично тези вести. Все пак е силно вероятно голяма част от гения си, той да дължи на това рядко психично разстройство от аутистичния спектър. За него е характерно, че страдащите изпитват значителни трудности в социалното взаимодействие и невербалното общуване, съпътствани от ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси.
Според Нилтон Витули, член на организация за подпомагане на хора с аутизъм (и бивш футболист и родител на дете аутист), поведението на Лео на и извън терена е характерно за хора, намиращи се в аутистичния спектър:
“Те винаги търсят един модел на поведение и го повтарят до безкрай. Меси винаги има едни и същия движения: почти винаги пада на дясната си страна, дриблира по един и същ начин и всичките му изпълнения на дузпи са сходни. Той може да “предрича“ действията на вратарите когато нахлуе в наказателното поле и може би знае, че ще е отбележи преди това да е станало, защото го е практикувал хиляди пъти.”
Това не е толкова странно, защото аутистите търсят рутината и лесно се обсебват от дадени дейности. А за Лео Меси това означава, че той изпипва всяко свое движение до перфектност. Фактът, че техниката, пасовете и дрибъла му са най-добрите в света не е просто случайност или божи дар.
Според последните проучвания, разстройството не може да бъде излекувано, но човек може да се адаптира към него. Ако погледнем интервюта от младостта на Лео и сега, се вижда разлика в поведението и езика на тялото му. Той е по-уверен от преди и явно е преодолял страха си от социализация с хора. Все пак той си остава един от най-тихите играчи в съблекалнята и предпочита да води отбора с действията си на терена. Ето какво заяви насково новото попълнение на Барса Антоан Гризман за отношенията си "Бълхата":
“Меси не е човек, който говори много. Аз също не съм разговорлив и ми е трудно да си комуникирам с него.”
Въпреки, че Лео не е разговорлив, това не го спира да е един от лидерите в отбора и в основата на всички спечелени трофеи откакто той дебютира за отбора.
Залючение
В крайна сметка дали хипотезата, изразена в началото на тази статия, е вярна? Дали Лионел Меси е постигнал това, което е постигнал, благодарение на физическите и психическите си недостатъци? Правилно ли е въобще да ги наричаме недостатъци, ако те са го тласнали към успеха или това е просто съвпадение? Все пак, като се замислим, той не е единственото дете, което тръгва от Южна Америка и тренира в някои от големите европейски грандове. Стотици деца работят със същите методи, в същите условия и под същите треньори. Странно ли е тогава, че един от тези играчи, който има не едно, а може би две редки заболявания, се превръща и в уникален играч - такъв, който се ражда веднъж на сто години?
Истината е, че трудностите помагат на хората да се превърнат във великани. Има причина човеците, които са напуснали Африка преди около 70 000 години, да са отговорни за възхода на велики империи и хилядите научни постижения, които днес крепят модерното ни общество. Те са срещнали безброй препятствия, които са ги принудили да бъдат креативни и иновативни, тъй като алтернативата е значела сигурна гибел. На практика цялата ни цивилизация, от Римската империя до космическия телескоп “Хъбъл”, дължат съществуването си на трудностите, които ранните хора е трябвало да преодолеят. А какво се е случило с тези, които са решили да останат на горещия континент и да се задоволят с хубавия климат и лова на газели? За всичките тези хилядолетия, те не се направили дори и една стъпка напред. Контактите ни с племена от бушмени показват, че тези хора все още ловуват с лъкове и стрели и живеят в колиби. В същото време нашата цивилизация готви да направи първите си стъпки на друга планета от Слънчевата система.
