Вратарят е самотен ловец. Той е като наемен убиец, изолиран е от целия свят. Абсолютен самотник на вратата. Стражите могат да бъдат оприличени и на клоуните - винаги носят една особена тъга в очите си. Пронизващ поглед, ръкавици и любимият черен каскет на главата. Така може да бъде изобразен и съвършеният портрет на Самурая, на Черния паяк (единият му прякор), на Черната пантера (другият му прякор, заради котешкия му рефлекс). Или просто на Лев Иванович Яшин, първия и засега единствен вратар, носител на ,,Златната топка".
Иноватор между гредите
В средата на 50-те години Лев Яшин е изправен пред съдбоносно решение - дали въобще да се захваща с футбол или не. Той решава да поеме по нелекия път на футболист в СССР и се оказва иноватор на поста си. Лев е първият, който си позволява да напуска рамките на вратата и малкото наказателно поле, че дори и подпомага защитниците ( макар да има сведения, че пръв е българина Апостол Соколов и Лев просто е копирал подхода му). Съветският страж е и от първите, който боксират топката, ако е много трудна за хващане. А може би, най-впечатляващия показател от биографията му е, че той е спасил над 150 дузпи през кариерата си и е постигнал над 270 “чисти” мрежи (според статистиците на ФИФА). По този повод има и една любопитна версия, напомняща по-скоро легенда. На първото европейско през 1960г., което между впрочем СССР печели благодарение основно на Льова, руснаците бият на полуфинала Чехословакия с 3:0. На излизане от парижкия ,,Велодром“ изпусналият дузпа в мача чех Йозеф Войта омърлушен промърморва пред журналистите, че е изпуснал (въобще не улучва вратата), защото Яшин го е хипнотизирал. Много дълго се тиражира тази версия, че Яшин е използвал опита на въздесъщите психолози на КПСС. Между другото години по-късно шахматистът Виктор Корчной се оплаква от същото по време на мачовете му за световната титла с Анатолий Карпов.
Постиженията на Яшин
Освен носител на шампионска титла на Европа, Лев е и олимпийски шампион от 1956 г. в Мелбърн. Играе на цели 4 световни първенства - 1958 г. в Швеция, 1962 г. в Чили, 1966 г. в Англия и 1970 г. в Мексико, където е вече на 41 години. Макар че там е трети вратар и не записва и минута, все пак постижението му е достойно за възхищение. Най-високото му класиране е 4-то място през 1966 г. Избиран е рекордните 16 пъти в списъка на най-добрите съветски футболисти за сезона, 13 от тях на първо място, едно второ и два пъти на трето. В 326 мача във висшата лига на СССР е допуснал само 240 гола. Общо в 207 мача Лев Яшин опазва мрежата си ,,суха' . В негова чест е учреден клуб, носещ името му, в който влизат вратарите с над 100 ,, сухи мрежи'. За уважението и почитта към Льова говори и фактът, че на бенефиса му на 27 май 1971 г. пред знаменателните 103 000 зрители на стадион Динамо в Москва играят легенди като Еузебио, Герд Мюлер, Боби Чарлтън и др. Самият той пък засвидетелства огромното си уважение към нашия Христо Бонев, като присъства на неговия бенефис през 1984 г.
И гениите не са лишени от пороци
За Лев Яшин може да се говори много, няма как вече да го видим на футболния терен с любимия черен екип. Смъртта обаче не подминава и този гений. През целия си живот Лев е страстен пушач. В началото на 80-те от многото травми през футболната му кариера получава тромбофлебит. А заради непрекъснатото пушене кракът му развива гангрена, което налага ампутирането през 1984 г. Лев пак не спира цигарите, гангрената продължава да го разяжда , а през 1990 г., само два дни след като получава званието Герой на социалистическия труд, умира от рак на стомаха.
Много добре представено
Отговори 3 0