"Мачът на века"

 Паузата във футбола заради върлуващия коронавирус кара всеки един фен на играта да тъгува. Обикновено тъкмо по това време е най-напрегнатата част от сезона, където се решава общо взето всичко: кой ще е шампион, кой ще изпадне, кой ще е приятната изненада, кой ще направи поредната разочароваща кампания и т.н.

 Това ни дава възможност да се върнем назад във времето, когато футболът се е играел най-вече за да радва хората. Тогава, когато играта е била повече шоу, отколкото бизнес. Тогава, когато футболистите са били оценявани заради качествата им на терена, а не заради модерните им прически и устатите им агенти. 

 Връщаме се в следобеда на 17 юни 1970г. на стадион "Ацтека" в Мексико Сити. Тогава се изиграва един от най-зрелищните и драматични полуфинали в историята на футбола. Противници са отборите на Италия и Западна Германия, а срещата получава прозвището "Мачът на века", защото е изпълнена с обрати и футбол от най-висша класа.

 Мондиалът в Мексико през 1970г. е първото домакинство на тази страна на най-големия футболен форум. Участват 16 отбора, разделени в 4 групи, като първите два отбора от всяка група се класират за четвъртфинал. Нашите също взимат участие в надпреварата, като се падат да играят тъкмо със Западна Германия, Перу и Мароко. Немците са безапелационни и печелят и трите си мача, като надиграват последователно Мароко с 2:1, България с 5:2 и Перу с 3:1 и излизат първи в групата с пълен актив от 6 точки (за победа се печелят 2 точки), а втори се класират перуанците, които на старта правят знаменит обрат срещу нашите от 0:2 до 3:2. На четвъртфинала Маншафта отново участва в класически мач, а опонента е родината не футбола Англия.

 Тук е моментът да вметнем, че двата отбора играят във финала на турнира през 1966г., като "трите лъва" печелят с 4:2 и вдигат първата си и единствена до сега световна титла. Немците успяват да си отмъстят 4 години по-късно и печелят този четвъртфинал с 3:2, като 90 минути не стигат на двата тима да се победят. Налага се да се играят продължения, където Герд Мюлер прострелва вратаря на англичаните Питър Бонети и праща немците на полуфинал.

 Италия от своя страна се пада в група със съставите на Уругвай, Швеция и Израел. След колеблива победа с 1:0 над шведите, играчите на "скуадра адзура" в типичния си стил правят две равенства срещу Уругвай и Израел и се класират с мъка напред. На четвъртфинала италианците мерят сили с крайно мотивирания тим на домакините от Мексико. По програма мачът не се играе на "Ацтека", а на далеч по-скромния откъм размери стадион в Толука, който побира едва 26 851 души. Домакините, лишени от най-силното си оръжие, а именно феноменалната подкрепа на 100 000 бесни мексиканци, губят катастрофално с 1:4 и отпадат. Италия се класира за полуфинала с лекота.

 Този път няма грешка - двубоят е на "Ацтека", като близо 103 000 зрители се стичат да гледат битката между тези два колоса. И в двата отбора личат страхотни имена. "Скуадра адзура" има в редиците си именитите играчи на Интер Джачинто Факети, Сандро Мацола и Роберто Бонинсеня. На върха на атаката е поставен голмайсторът на Каляри Луиджи Рива. На пейката остава една от най-големите легенди на италианския футбол Джани Ривера. Германците също са впечатляващи - пази "Котката от Анцинг" Сеп Майер, а пред него личат имената на Франц Бекенбауер, Берти Фогс, Волфганг Оверат, Уве Зелер и Герд Мюлер.

 Двубоят започва по мечтан начин за Италианците - още в 8-мата минута Бонинсеня нанася страхотен удар с левия кръг извън наказателното поле и Майер е безпомощен. 1:0 за Италия. Мачът преминава с надмощие на немците, но те така и не успяват да вкарат гол. Още по-голям проблем за тях е и фактът, че Бекенбауер се контузва през втората част, но треньорът Хелмут Шон е извършил вече и двете си смени и няма как да го замени. Така "Кайзера" стиска зъби и доиграва срещата с извадено рамо, а лекарите успяват единствено да го превържат.

 Чак в 90-тата минута идва и основната развръзка - левият защитник на Милан Карл-Хайнц Шнерлингер успява да засече центриране от ляво и да изравни. Немският коментатор изригва "Точно Шнерлингер ли?!?", тъй като бранителят няма гол от над 5 години, а за националния отбор не е вкарвал никога! Мачът е пратен в продължения.

 По онова време рядко имаше мач на Германия, в който Герд Мюлер да не се разпише. "Бомбардирът на нацията" отново се показва, след като е проспал първите 90 минути от тази среща. В 94-тата минута Мюлер се възползва от неточна намеса на защитника на Интер Таркизио Бурнич и отблизо преодолява вратаря Албертози. Едва 4 минути по-късно именно Бурнич изравнява, като по този начин се реваншира за грешката си. В самия край на първото продължение, рекордьорът по голове за "скуадра адзура" Луиджи Рива получава пас отляво, преодолява немски защитник и с много точен удар по земя отново матира Майер. И двете асистенции за головете на Италия в продължението са на Джани Ривера.

 След 115 минути игра резултатът е 3:2 за "скуадрата". Мюлер отново успява да вкара в 110-тата минута след като успява да заеме добра позиция при едно центриране и отблизо да отбележи с глава. Човекът, който изпуска "бомбардира", е именно Ривера, което пък кара вратаря Албертози да му се накара сериозно.

 Точно една минута по-късно, още от центъра, "Златното момче" на Милан поема топката и организира светкавична атака. Нападението на Италия е отляво, където се е изнесъл Бонинсеня, който пробива и намира непокрития Ривера около точката за изпълнение на дузпа. Той пък с много точен удар праща Майер в грешния ъгъл и вкарва нов гол - 4:3! Италианците ликуват, а Бекенбауер с превързана ръка вади топката от мрежата и бърза да я занесе в централния кръг.

 До края на мача обаче, германците не успяват да вкарат нов гол и отпадат от надпреварата, а "скуадра адзура" се класира за финала срещу Бразилия. Този знаменит полуфинал е определен за "Мачът на века", а пред стадион "Ацтека" е поставен паметник, на чиято плоча пише: "Стадион "Ацтека" отдава почит на националните отбори на Италия и Германия, които на Световното първенство през 1970г. изиграха "Мачът на века". 17 юни 1970г."