За големите отбори от топ първенствата не е никак трудно да съберат на едно място футболисти от световна величина. Те притежават огромни ресурси и представляват голям интерес за подобни играчи. Това предначертава на повечето малки клубове или такива в първенства извън най-голмите да се задоволят с футболисти от по-ниска класа. Само че когато легендите приближат последните дни на кариерите си, немалка част от тях се насочват към нестандартни тимове и дестинации. Причините са две – липса на интерес от големите отбори към тях и добрите финансови условия, които някои клубове по света предлагат. В днешната статия ще ви запознаем с тимовете, които успяха да съберат, макар и в повечето случаи за кратко, легендарни футболисти в залеза на кариерите им или просто култови играчи, които оставиха отпечатък след себе си.
Анжи Махачкала (2011/12)
Няма как руският тим да не е първата ви асоциация за подобен клуб. Неговите златни времена се родиха под управлението на руския милиардер Сюлейман Керимов, който си бе поставил за цел да създаде непобедим отбор от идолизирани играчи. Въпреки че Керимов харчеше в Анжи на воля до 2013 година, той успя да сглоби своя перфектен състав през сезон 2011/12. В отбора можеше да бъде намерена плеяда от звезди, сред които Роберто Карлош, Самуел Ето’о, Юри Жирков, Балаж Джуджак, Олег Шатов, Мубарак Бусуфа, Диего Тардели, Беноа Ангбва, Одил Ахмедов и Кристофър Самба. През същия сезон се подвизаваше и друг играч, който е добре познат у нас – бившият бранител на ЦСКА Жоао Карлош. С подобни играчи е напълно логично да бъде привлечен и сериозен старши треньор, който в случая на Анжи бе бившият наставник на Челси и Реал Мадрид Гуус Хидинк.
Истинско задоволство бе да наблюдаваш играчи от такъв калибър рамо до рамо. Съвсем нормално, привличането им в Русия бе доста скъпо удоволствие – само за 1 трансферен прозорец този нечуван до онзи момент руски клуб похарчи колосалните 88 милиона евро. През миналото лято пък бяха извадени 31 милиона евро, което направи общата сума за трансфери в рамките на 2 години 119 милиона евро. Надали са много отборите по света, които могат да си позволят подобни харчове днес, още по-малко пък през 2011 година.
Противно на всички очаквания обаче, сезонът за Анжи Махачкала бе истинско разочарование. В първата част на сезона „орлите“ едва намериха място в шампионския поток, завършвайки на последната свободна 8-а позиция, а след края на целия сезон тимът завърши на 5-ото място. Това се отрази и в индивидуалните отличия на Анжи – макар че разполагаше с цял арсенал от култови играчи, в отбора на сезона, съставен от 33-ма души, попаднаха единствено Самуел Ето’о и Юри Жирков.
Интересното е, че всъщност най-доброто представяне на Анжи бе през следващия шампионат, когато момчетата на Гуус Хидинк се окичиха с бронзовите медали и стигнаха до осминафиналите на Лига Европа. Тогава Анжи не можеше да разчита на играчи като Роберто Карлош, Кристофър Самба и Беноа Ангбва, но пък с привличането на Вилиан, Ласина Траоре, Емир Спахич и Ласана Диара отборът отново бе заздравен.
Това се оказва и кулминацията в съществуването на Анжи, тъй като през 2013 година клубът реши да предприеме нова политика – налагане изцяло на млади руски играчи. Така бюджетът бе драстично намален, а закупуването на футболни идоли приключи. През 2016 година Сюлейман Керимов в крайна сметка се отказа от футболната си тръпка и продаде Анжи.
Ню Йорк Сити (2016)
През изминалото десетилетие САЩ бе доста атрактивна дестинация за повечето паметни играчи, които отказваха да завършат своите кариери скоропостижно. За Ню Йорк Сити не представлява особена трудност да привлича качествени футболисти, тъй като това е сателитен отбор на Манчестър Сити. Въпреки това, изключително голяма рядкост е да сформираш халфова линия от Франк Лампард и Андреа Пирло, а пред тях Давид Вия да отбелязва гол след гол. Друг популярен играч през същия сезон бе юношата на Атлетик Билбао Андони Ираола. Треньор на тези легенди бе друг още по-запомнящ се играч и тепърва пробиващ треньор – Патрик Виера.
Ню Йорк Сити се представи доста добре през този шампионат, тъй като съумя да стигне до 2-ата позиция през редовния сезон, а в плейофите бе отстранен на полуфиналите от ФК Торонто.
Шанхай Порт (2017)
Къде другаде да се сблъскаме с този феномен, ако не в Китай. Поради рестрикции в шампионата, които позволяват регистрацията само на 5-ма чужденци в един състав, е доста трудно да бъдат събрани колоритни състезатели на едно място. Въпреки това, Шанхай Порт успя да го стори през сезон 2017. Всеки един от позволените 5-ма чужденци е добре познат на футболната общественост – култовият полузащитник на Челси и Бразилия Оскар, неподражаемият бразилец Хълк, носителят на 3 титли от Висшата лига и 1 от Шампионска лига Рикардо Карвальо, бившият футболист на Анжи Махачкала Одил Ахмедов и бразилската звезда на китайския футбол Елкесон. За тези играчи през 2017 година бяха похарчени умопомрачителните 123 милиона евро, като огромна част от тях бяха дадени само за Оскар (€60 млн) и Хълк (€56 млн). И тук е запазена тенденцията подобни отбори да се ръководят от реномирани фигури, а в случая това бе португалският специалист Андре Виаш-Боаш. Интересното е, че в същото време той мери сили с Ясен Петров, който по това време е мениджър на Хенан Джануе, а единственият мач между двамата завърши с победа на Виаш-Боаш с 4:1.
През почти цялата 2017 година Шанхай Порт държеше здраво 2-ата позиция в първенството, на която съумя да завърши и след последния кръг. Най-добрите резултати на клуба дойдоха в азиатската Шампионска лига. Там „червените орли“ достигнаха полуфиналната фаза, където бяха елиминирани от бъдещия шампион в надпреварата – японския Урава Ред Даймъндс.
ЛА Галакси (2011)
През последните години в ЛА Галакси задължително присъства поне една бивша звезда от европейския футбол. От Хорхе Кампос до Златан Ибрахимович, в Лос Анджелис винаги е имало концентрация на легенди от миналото. Най-добрият им състав определено е сформиран през 2011 година. В него присъстват суперзвездата на английския футбол Дейвид Бекъм, култовият американец Лендън Донован, нападателят на Астън Вила Хуан Пабло Анхел и ирландският стрелец на Тотнъм Роби Кийн.
Този отбор безпроблемно завърши на 1-ото място в Мейджър лигата, а впоследствие стана шампион на страната, побеждавайки на финала на плейофите Риъл Солт Лейк. В Шампионската лига на Северна Америка пък Дейвид Бекъм и компания преживяха драматично отпадане на четвъртфинал от ФК Торонто с общ резултат 4:3. Въпреки това, постиженията в Лос Анджелис са толкова паметни, че отборът на ЛА Галакси от 2011 година е включен в класацията на МЛС за най-добрите състави от изминалото десетилетие, като попада на 2-ро място в нея.
Ню Йорк Ред Булс (2013)
Още един култов отбор от Ню Йорк, в който присъстват доста повече легендарни имена. На този клуб също не му е трудно да се снабдява с качествени футболисти, тъй като негов собственик е компанията „Ред Бул“, която инвестира немалко пари през тези години в него. Инвестициите достигат връхната си точка през 2013 година, когато на едно място се събераха Тиери Анри, Тим Кейхил, Жуниньо Пернамбукано, Рафа Маркес, Брадли Райт-Филипс и Мат Миазга.
С такъв състав бе напълно нормално Ню Йорк Ред Булс да спечели титлата не само в Източната конференция, но и цялостния шампионат на МЛС. Това бе първото отличие на клуба от такъв калибър, а този успех им изгради репутация на качествен отбор в САЩ.
Фенербахче (2015/16)
Стигаме и до Турция, която също е магнит за остарели паметни играчи по европейските терени. Фенербахче е един от трите най-богати клуба в южната ни съседка, като най-силно успя да го демонстрира именно през сезон 2015/16. Фенербахче имаше шанса не само да се бори за титлата в елита на страната, но и да влезе в групите на Шампионската лига. Именно затова бяха привлечени куп знакови футболисти, сред които магнетичният Робин ван Перси, техничният Луиш Нани, стабилният Симон Кяер, магьосникът на Вердер (Брамен) Диего, опитният Бруно Алвеш, солидният Раул Мейрелеш, бързоногият Лазар Маркович и мощният Муса Соу.
Сезон 2015/16 може да бъде считан за успешен за Фенербахче, въпреки че не успя да спечели първенството на Турция. „Фенерите“ останаха подгласници на шампиона Бешикташ. Истинските им постижения дойдоха на европейската сцена – турският клуб не се класира в Шампионската лига, но направи похвално представяне в Лига Европа. Фенербахче завърши на 2-ата позиция в своята група, като изпревари безспорния фаворит Аякс, както и Селтик. На 16-финалите ван Перси и компания се справиха с Локомотив (Москва) с общ резултат 3:1, но отпаднаха в следващия кръг на надпреварата от португалския Брага.
Зенит (2014/15)
За разлика от своите съперници Анжи Махачкала, Зенит очевидно е дългосрочен проект, който съумява да привлече редица паметни играчи. Техният най-силен период, що се отнася до индивидуалности в състава, несъмнено е през сезон 2014/15. За разлика от повечето отбори в класацията, в Зенит покупките ставаха постепенно. Именно затова кулминацията дойде чак след 7-мата година на сериозни сделки на трансферния пазар. В този времеви диапазон бяха похарчени над 290 милиона евро, а накрая в Санкт Петербург имаше звезди като руската перла на Арсенал Андрей Аршавин, здарвият бразилец Хълк, дефанзивният халф на Манчестър Сити Хави Гарсия, бившият национал на Италия Доменико Кришито, стаблиният бранител на Бенфика Езикел Гарай, руският стрелец Александър Кержаков, венецуелският любимец на Рафа Бенитес Саломон Рондон, дългогодишният опорен полузащитник на Белгия Аксел Витсел и легендарният руски страж Вячеслав Малафеев. А с треньор като Андре Виаш-Боаш, успехите са гарантирани.
Зенит без грам трудности спечели титлата в елита на Русия със 7 точки преднина пред сребърния медалист ЦСКА (Москва). Всъщност „лъвовете“ не бяха на 1-ото място само в първия кръг от шампионата, а в останалите 29 мача неизменно стояха на върха. В евротурнирите също се представиха на ниво – в своята група в Шампионската лига завършиха на 3-а позиция зад френския Монако и немския Байер (Леверкузен). В елиминационната фаза на Лига Европа пък руснаците елиминираха ПСВ (Айндховен) и Торино, преди да отпаднат на четвъртфинала от бъдещия носител на купата Севиля.
Галатасарай (2013/14)
Завършваме с още един турски клуб, който е добре познат на възрастните футболни звезди. Галатасарай също е от заможните клубове в Турция и има репутация на атрактивен отбор за приключване на кариерата, най-малкото заради фанатичната си публика. Един от най-добрите отбори на „жълто-червените“ бе сглобен през 2013/14, когато едно игрище споделяха Дидие Дрогба, Уесли Снайдер, Фелипе Мело, Алекс Телеш, Фернандо Муслера, Хамит Алтинтоп, Нордин Амрабат, Бурак Йълмаз, Емануел Ебуе и Брума. А кой по-подходящ да ръководи такива клутови личности, ако не италианският специалист Роберто Манчини. Всъщност в първия месец от началото на шампионата мениджър на тима бе турската легенда Фатих Терим, но на 25 септември бе уволнен, а 5 дни по-късно Манчини пое кормилото.
Въпреки всички предпоставки за шампионски сезон в Супер Лиг, Галатасарай завърши със сребърните медали и на 9 точки от шампиона Фенербахче. Въпреки това, „фенерите“ бяха изобличени в скандал с уговорени мачове през 2011 година и съответно им бе забранено участието в евротурнирите. Така Галатасарай получи правото да влезе в групите на Шампионската лига, макар и да не завърши на 1-ата позиция. Титлата на Галатасарай през изминалия сезон пък му спечели място в „турнира на богатите“, където се представи достойно. „Жълто-червените“ сътвориха истинска сензация, тъй като отпратиха шампиона на Италия – Ювентус, в Лига Европа, а самите те завършиха на 2-о място зад Реал (Мадрид). Техният европоход завърши на осминафиналите, където бяха отстранени от английския Челси с общ резултат 1:3.
Прочетете също:
