Отборите, спечелили първенството с отрицателна голова разлика

Отборите, спечелили първенството с отрицателна голова разлика

 Тайната за успех на един шампионски отбор най-често се корени в резултатно нападение и стабилна отбрана. Понякога атаката може да компенсира за слабата защита и обратното. Всеки случай обаче би било противопоказно головата разлика на един шампион да е отрицателна. Макар и изключително редки, подобни случаи съществуват и днес ще ви разкажем за тях.

Ал-Раян (1983/84)

 Катарското елитно първенство през тези години е било доста кратко – 6 отбора са играели по 2 пъти помежду си. Това донякъде оправдава негативната голова разлика на Ал-Раян, които отбелязват 15 попадения и инкасират 18 такива през шампионата (-3). Ако трябва да ги сравним с другите клубове в лигата, те имат третото най-резултатно нападение, но защитата им е основният проблем – тя е споделено втората най-слаба.

Уолтър Ферети (2000/01)

 Не, това не е име на южноамерикански актьор с италиански корени. Това е клуб от Никарагуа от първата дивизия, в която правилата са доста объркващи. Първенството е съставено от 10 отбора, които първоначално играят два пъти едни срещу други. Впоследствие се разделят на 2 петици, които също играят на разменено домакинство, а накрая първите 4 в класирането играят полуфинали и финали за определяне на шампиона. В първата фаза от лигата Ферети завършват с повече вкарани голове от допуснати – 30 на 27, което им отредило 5-ата позиция. В мачовете срещу топ 5 те успели да запишат едва 2 победи от 8 срещи с голова разлика 7:17, но въпреки това по някакво чудо успели да се изкачат с едно място, което им дало шанс да се борят за титлата в плейофите. На полуфинал победили с 3:1 Халапа като домакини и направили нулево равенство в реванша. Битката за титлата също се състояла от 2 мача, които завършили без нито едно попадение. Уолтър Ферети грабнали трофея след като победили в изпълнението на дузпи, завършило 5:3 в тяхна полза. По този начин те станали шампиони на Никарагуа с по 10 победи, загуби и равенства в 30 двубоя и голова разлика 40:45 (-5).

Поханг Стийлърс (1986)

 Пренасяме се в Южна Корея, където ни очаква носител на първенството с повече загуби, отколкото победи. Този феномен е възможен отново благодарение на странната структура на първенството. В него участват 6 отбора, които играят общо 4 пъти помежду си в рамките на две различни фази. Победителите в края на двата етапа от лигата се изправят един срещу друг в битка за титлата. В първата част от първенството Поханг успяват само с 3 победи да оглавят класирането, а головата им разлика е 9:5. През втората фаза от шампионата южнокорейците постигат 1 победа по-малко, но шестте загуби и голов баланс от 9-18 ги праща на предпоследното място, но въпреки това те вече са си осигурили място на финала. Шампионът е определен от два мача, от които Поханг печелят първия с 1:0 и завършват наравно във втория (1:1). По този начин Стийлърс буквално открадват титлата, тъй като сумарно записват 6 победи, 7 загуби и 9 равенства с голова разлика 20:24 (-4).

Пласа Амадор (2005)

 Продължаваме с екзотичните имена и все така неубедителните представяния на шампиони. Подобно на Поханг Стийлърс, през този конкретен сезон панамския Пласа Амадор също става шампион с повече поражения отколкото победи. И тук правилата на първенството са причината за това явление – в рамките на един сезон в Панама се играят два първенства (Апертура и Клаусура), като в края на годината има два шампиона. В тези две първенства първите 4 отбора играят плейофи за определяне на победител. През Апертура 2005 Пласа Амадор завършват редовната част от лигата на 4-о място със съотношение на попаденията 28:19. На полуфиналите взимат минимална победа в общия резултат (1:0), а в решаващия мач за титлата побеждават с 3:1. В следващото първенство за годината – Клаусура, те са най-слабият отбор в лигата с едва 2 успеха от 16 мача, 17 отбелязани попадения и 35 допуснати. Ако трябва да съберем цялостното представяне на Пласа през футболната 2005г., ще стигнем до заключението, че имат 13 победи, 14 загуби и 11 равенства с голова разлика 51:55 (-4).

Коритиба (1985)

 Може би най-популярният подобен шампион като име. За пореден път виновникът за аномалията е безумният формат на бразилското първенство – първа фаза се състои от 4 групи, като те се разпределят в две мини-първенства. Напред продължават 4 клуба – двата тима, които завършват на първо място в мини-първенствата плюс още два, които имат най-много точки сумарно от двете мини-лиги. В първата част от шампионата Коритиба завършват на 8-а позиция, но през второто мини-първенство оглавяват класирането. По този начин те продължават към втората част на турнира, въпреки че общият им брой точки ги поставя на 7-о място. Във втората фаза на състезанието 12 клуба се разпределят в групи по 4 и отново играят 2 пъти помежду си. Коритиба успяват да излязат на челната позиция в своята група, която да им осигури място в третата, и последна, част на бразилския шампионат – плейофи. На полуфиналите те побеждават Атлетико Минейро с общ резултат 1:0, а във финалния сблъсък печелят трофея след равенство в редовното време (1:1) и изпълнение на дузпи. По този начин Коритиба печелят единствената си титла от бразилското първенство – с 12 успеха, 10 загуби, 7 равенства от 29 мача и голова разлика 25:27 (-2). Друг интересен факт е, че от всички 43 клуба в надпреварата, Коритиба имат шестия най-слаб показател що се отнася до среден брой попадения на мач (0.862).

Бонус:

 Тук ще ви представим отбори, които все пак успяват да запазят положителен баланс от попадения, но статистически със сигурност не могат да ни убедят в качествата си. 

Трабзонспор (1979/80)

 Тук поне няма да ни се наложи да обясняваме нагледно правилата на лигата, тъй като са изключително семпли – 16 отбора играят 2 пъти един срещу друг. Шампионът на страната – турският Трабзонспор, грабват трофея със забележителна за тази статия голова разлика от +14. Само че проблемът идва, когато погледнем към броя на вкараните попадения, които са само 25 в рамките на 30 срещи, а инкасираните такива са 11. Това ги прави четвъртият най-ялов отбор в нападение, но за сметка на това те са тимът с най-добрата отбрана. Нещо повече – в края на кампанията Трабзонспор имат повече равенства (15), отколкото победи (12), а пораженията им са само 3.

АИК (1998)

 Без никакво съмнение АИК са един от най-странните шампиони чисто статистически. И тук структурата на шведското първенство не предвещава подобни куриози, тъй като е доста опростена - 14 отбора играят на разменено домакинство. Така стигаме до сезон 1998, в който АИК печелят титлата с 25 гола от 26 мача, като това ги прави най-ниско резултатния отбор в цялото първенство, като дори последния в класирането е отбелязал 1 попадение повече. За сметка на това защитата им е най-добрата през сезона, тъй като е допуснала 15 гола, което прави головия баланс +10 и отбелязаните голове следно на мач 0.962. Историите на АИК и Трабзонспор имат още едно сходство – и двата отбора са направили повече ремита отколкото победи. В случая на АИК те печелят 11 срещи, завършват с 13 ремита и са си тръгнали без точки от само 2 двубоя.

Адуана Старс (2009/10)

 Завършваме с един безпрецедентен случай по няколко причини. Преди началото на сезон 2009/10 Адуана Старс влизат за пръв път в цялата си история в ганайския елит. Надали някой е очаквал в края на шампионата именно най-новият представител на ганайското първенство да се окичи със златните медали. Начинът, по който тоталният аутсайдер печели трофея, е дори по-необясним. Адуана приключват шампионата, поставяйки абсолютен рекорд като най-ниско продуктивния шампион в нападение с едва 19 попадения от 30 двубоя (0.633 гола средно на мач). Напълно логично те са на последното място по този показател в лигата, както и на първо по най-малко инкасирани попадения (10), което прави головата им разлика +9. Форматът на ганайския елит не може да служи като оправдание за този феномен, тъй като той е напълно адекватен – 16 клуба играят на разменено домакинство. Безспорен факт е обаче, че до ден днешен Адуана Старс са рекордьори в класацията за най-слаб шампион в нападение, като предишният носител на това звание бе именно гореспоменатия Трабзонспор през 1979/80.


  Прочетете също:  


Гласували: 8, рейтинг: 4.4

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Ето как работи таванът на заплатите в австралийската А-лига
Легендарният футболен номад слага край на кариерата си
Нагласен мач или толкова си могат? Преценете сами (видео)
Едуард Менди – непробиваемият вратар, който доскоро не бе желан от никого
Футболист опроверга собствената си смърт чрез социалните мрежи
Бразилски футболист привлече интерес от български клубове с това изпълнение (видео)
Португалците съжаляват, че са назначили Давидс
Ето ги всички шампиони в Европа и техните подгласници
Скромните шампиони в големите европейски финали
Рекордьорите с най-много попадения в топ първенствата за един сезон
Куриоз: Неймар пропусна изключително важна дузпа (видео)
Българите, които спечелиха трофей през сезон 2020-21
Халфът-вратар, който стана Играч на мача (видео)
Контузен халф на Ривър Плейт е принуден да играе като… вратар
Футболистите, които спечелиха трофей, след като напуснаха Тотнъм след 2008г.
Отборът, който доби световна популярност през пандемията
Доминацията на "хлапетата"
Голът, който донесе първа титла на Спортинг от 19 години (видео)
Кой е Айвън Тоуни и защо ще ни е любопитно да го гледаме във Висшата лига
Не всеки може да е Зидан (видео)