Тайната за успех на един шампионски отбор най-често се корени в резултатно нападение и стабилна отбрана. Понякога атаката може да компенсира за слабата защита и обратното. Всеки случай обаче би било противопоказно головата разлика на един шампион да е отрицателна. Макар и изключително редки, подобни случаи съществуват и днес ще ви разкажем за тях.
Ал-Раян (1983/84)
Катарското елитно първенство през тези години е било доста кратко – 6 отбора са играели по 2 пъти помежду си. Това донякъде оправдава негативната голова разлика на Ал-Раян, които отбелязват 15 попадения и инкасират 18 такива през шампионата (-3). Ако трябва да ги сравним с другите клубове в лигата, те имат третото най-резултатно нападение, но защитата им е основният проблем – тя е споделено втората най-слаба.
Уолтър Ферети (2000/01)
Не, това не е име на южноамерикански актьор с италиански корени. Това е клуб от Никарагуа от първата дивизия, в която правилата са доста объркващи. Първенството е съставено от 10 отбора, които първоначално играят два пъти едни срещу други. Впоследствие се разделят на 2 петици, които също играят на разменено домакинство, а накрая първите 4 в класирането играят полуфинали и финали за определяне на шампиона. В първата фаза от лигата Ферети завършват с повече вкарани голове от допуснати – 30 на 27, което им отредило 5-ата позиция. В мачовете срещу топ 5 те успели да запишат едва 2 победи от 8 срещи с голова разлика 7:17, но въпреки това по някакво чудо успели да се изкачат с едно място, което им дало шанс да се борят за титлата в плейофите. На полуфинал победили с 3:1 Халапа като домакини и направили нулево равенство в реванша. Битката за титлата също се състояла от 2 мача, които завършили без нито едно попадение. Уолтър Ферети грабнали трофея след като победили в изпълнението на дузпи, завършило 5:3 в тяхна полза. По този начин те станали шампиони на Никарагуа с по 10 победи, загуби и равенства в 30 двубоя и голова разлика 40:45 (-5).
Поханг Стийлърс (1986)
Пренасяме се в Южна Корея, където ни очаква носител на първенството с повече загуби, отколкото победи. Този феномен е възможен отново благодарение на странната структура на първенството. В него участват 6 отбора, които играят общо 4 пъти помежду си в рамките на две различни фази. Победителите в края на двата етапа от лигата се изправят един срещу друг в битка за титлата. В първата част от първенството Поханг успяват само с 3 победи да оглавят класирането, а головата им разлика е 9:5. През втората фаза от шампионата южнокорейците постигат 1 победа по-малко, но шестте загуби и голов баланс от 9-18 ги праща на предпоследното място, но въпреки това те вече са си осигурили място на финала. Шампионът е определен от два мача, от които Поханг печелят първия с 1:0 и завършват наравно във втория (1:1). По този начин Стийлърс буквално открадват титлата, тъй като сумарно записват 6 победи, 7 загуби и 9 равенства с голова разлика 20:24 (-4).
Пласа Амадор (2005)
Продължаваме с екзотичните имена и все така неубедителните представяния на шампиони. Подобно на Поханг Стийлърс, през този конкретен сезон панамския Пласа Амадор също става шампион с повече поражения отколкото победи. И тук правилата на първенството са причината за това явление – в рамките на един сезон в Панама се играят два първенства (Апертура и Клаусура), като в края на годината има два шампиона. В тези две първенства първите 4 отбора играят плейофи за определяне на победител. През Апертура 2005 Пласа Амадор завършват редовната част от лигата на 4-о място със съотношение на попаденията 28:19. На полуфиналите взимат минимална победа в общия резултат (1:0), а в решаващия мач за титлата побеждават с 3:1. В следващото първенство за годината – Клаусура, те са най-слабият отбор в лигата с едва 2 успеха от 16 мача, 17 отбелязани попадения и 35 допуснати. Ако трябва да съберем цялостното представяне на Пласа през футболната 2005г., ще стигнем до заключението, че имат 13 победи, 14 загуби и 11 равенства с голова разлика 51:55 (-4).
Коритиба (1985)
Може би най-популярният подобен шампион като име. За пореден път виновникът за аномалията е безумният формат на бразилското първенство – първа фаза се състои от 4 групи, като те се разпределят в две мини-първенства. Напред продължават 4 клуба – двата тима, които завършват на първо място в мини-първенствата плюс още два, които имат най-много точки сумарно от двете мини-лиги. В първата част от шампионата Коритиба завършват на 8-а позиция, но през второто мини-първенство оглавяват класирането. По този начин те продължават към втората част на турнира, въпреки че общият им брой точки ги поставя на 7-о място. Във втората фаза на състезанието 12 клуба се разпределят в групи по 4 и отново играят 2 пъти помежду си. Коритиба успяват да излязат на челната позиция в своята група, която да им осигури място в третата, и последна, част на бразилския шампионат – плейофи. На полуфиналите те побеждават Атлетико Минейро с общ резултат 1:0, а във финалния сблъсък печелят трофея след равенство в редовното време (1:1) и изпълнение на дузпи. По този начин Коритиба печелят единствената си титла от бразилското първенство – с 12 успеха, 10 загуби, 7 равенства от 29 мача и голова разлика 25:27 (-2). Друг интересен факт е, че от всички 43 клуба в надпреварата, Коритиба имат шестия най-слаб показател що се отнася до среден брой попадения на мач (0.862).
Бонус:
Тук ще ви представим отбори, които все пак успяват да запазят положителен баланс от попадения, но статистически със сигурност не могат да ни убедят в качествата си.
Трабзонспор (1979/80)
Тук поне няма да ни се наложи да обясняваме нагледно правилата на лигата, тъй като са изключително семпли – 16 отбора играят 2 пъти един срещу друг. Шампионът на страната – турският Трабзонспор, грабват трофея със забележителна за тази статия голова разлика от +14. Само че проблемът идва, когато погледнем към броя на вкараните попадения, които са само 25 в рамките на 30 срещи, а инкасираните такива са 11. Това ги прави четвъртият най-ялов отбор в нападение, но за сметка на това те са тимът с най-добрата отбрана. Нещо повече – в края на кампанията Трабзонспор имат повече равенства (15), отколкото победи (12), а пораженията им са само 3.
АИК (1998)
Без никакво съмнение АИК са един от най-странните шампиони чисто статистически. И тук структурата на шведското първенство не предвещава подобни куриози, тъй като е доста опростена - 14 отбора играят на разменено домакинство. Така стигаме до сезон 1998, в който АИК печелят титлата с 25 гола от 26 мача, като това ги прави най-ниско резултатния отбор в цялото първенство, като дори последния в класирането е отбелязал 1 попадение повече. За сметка на това защитата им е най-добрата през сезона, тъй като е допуснала 15 гола, което прави головия баланс +10 и отбелязаните голове следно на мач 0.962. Историите на АИК и Трабзонспор имат още едно сходство – и двата отбора са направили повече ремита отколкото победи. В случая на АИК те печелят 11 срещи, завършват с 13 ремита и са си тръгнали без точки от само 2 двубоя.
Адуана Старс (2009/10)
Завършваме с един безпрецедентен случай по няколко причини. Преди началото на сезон 2009/10 Адуана Старс влизат за пръв път в цялата си история в ганайския елит. Надали някой е очаквал в края на шампионата именно най-новият представител на ганайското първенство да се окичи със златните медали. Начинът, по който тоталният аутсайдер печели трофея, е дори по-необясним. Адуана приключват шампионата, поставяйки абсолютен рекорд като най-ниско продуктивния шампион в нападение с едва 19 попадения от 30 двубоя (0.633 гола средно на мач). Напълно логично те са на последното място по този показател в лигата, както и на първо по най-малко инкасирани попадения (10), което прави головата им разлика +9. Форматът на ганайския елит не може да служи като оправдание за този феномен, тъй като той е напълно адекватен – 16 клуба играят на разменено домакинство. Безспорен факт е обаче, че до ден днешен Адуана Старс са рекордьори в класацията за най-слаб шампион в нападение, като предишният носител на това звание бе именно гореспоменатия Трабзонспор през 1979/80.
Прочетете също:
