На хартия не звучи като най-добрата идея да поемеш футболен отбор, който се счита за враг на клуб, който вече си водил. Повечето мениджъри от този списък бързо разбират, че и на практика това не е най-оптималния пост, който може да заемеш.
Стийв Брус
Брус поема Бирмингам Сити в началото на века и ги извежда до изкачване във Висшата лига. Той успява да ги задържи в елита цели четири сезона, преди да бъде уволнен.
Девет години по-късно той се завръща в Мидландс за да поеме другия отбор от град Бирмингам - Астън Вила. С тях Брус не постига големи успехи и бързо е уволнен.
Брайън Клъф
Един от най-великите мениджъри, които Англия е дала на света води два отбора с известна омраза помежду им - Дарби Каунти и Нотингам Форест. Съперничество между тях се нарича дербито на Ийст Мидландс.
За четири години харизматичният мениджър извежда "овните" от Втора дивизия до титла и европейски футбол. А след кратък престой в Лийдс Юнайтед, той поема Форест с които постига най-големите си успехи като треньор - титла на Англия, две купи на КЕШ и множество други трофеи.
Отмар Хицфелд
Отмар се прочува като добър треньор в Борусия Дортмунд, като прекарва шест невероятни години на "Вествафелен". Освен две титли на Германия, той вдига и Шампионската лига. Всички тези триумфи го правят сертифицирана легенда в очите на феновете.
Но както добре знаете, когато Байерн дойдат за теб, трудно се казва "не". Той сменя лоялността си през 1998 г. и поема баварците. С тях печели общо девет значими трофея и Европейската купа.
Редица италиански мениджъри
Ако следите добре италианския футбол, навярно знаете, че лоялността не е от най-силните страни за играчите. Има немалко случаи на футболисти, които играя за няколко гранда с голяма омраза помежду си (Ювентус, Милан, Интер) и не е странно, че подобни ситуации наблюдаваме и при мениджърите.
Така например Фабио Капело води Милан и Ювентус. С първите той печели четири титли на Италия и Шампионска лига веднъж, а по-късно в кариерата си поема и торинци, където пък завоюва два шампионски медала на страната си (отнети по-късно заради скандала "Калочополи").
Друга легенда на Ювентус също не е напълно лоялен на отбора, с който се проуч. Става дума за Марчело Липи. След силния му период в Торино през 90-те, той застава начело на Интер за един сезон, но нещата не се получават и бързо се завръща в Юве. Едва ли другаде, освен в Италия, можем да станем свидетели на нещо подобно!
Масимилиано Алегри е последният мениджър, който печели Серия "А" с Милан. Това се случва през 2011. Оттогава на Апенините се наблюдава доминация на Ювентус. "Старата госпожа" вдига титлата девет пъти, а за пет от тези триумфа е отговорен именно Алегри, който поема отбора през 2014 г.
Други имена, които можем да споменем са Алберто Дзакерони (Ювентус, Интер и Милан), Маурицио Сари (Ювентус и Наполи), Стефано Пиоли (Интер и Милан), Лучано Спалети (Рома и Наполи) и Антонио Конте (Ювентус и Интер).
Жозе Моуриньо
И за финал ще завършим с Моу - човекът чиято лоялност остава блажено сляпа за вътрешни угризения и терзания. Той работи като преводач в Барселона, но по-късно се издига до асистент, а в по-късен етап от кариерата си поема Реал Мадрид и благодарение на лютия си нрав превръща съперничеството в истински цирк изпълнен с експлозивни скандали и драми.
Също води Челси и Тотнъм (лондонски врагове) и Манчестър Юнайтед, които пък развиха силно съперничество със "сините" от Лондон в последните двадесет години.
В Италия бе мениджър на Интер и Рома.
