Мишел Платини: романтичните години

 Имало едно време едно момче, което се казвало Мишел Платини. То толкова обичало футбола, че понякога се наричало Мишел "Пелеатини". Любовта към топката не е никак случайна. Дядото Франческо - емигрант от Италия, цял живот се гордее, че веднъж гледал "божествения" Джузепе Меаца. Бащата Алдо е преподавател по математика, но и треньор в местния футболен отбор, а майката Ан - бивша баскетболистка.

 Малкият "буржоа", както го описва бащата, е роден на 21 юни 1955 година в Жьоф. Още от детството си се отличава от връстниците си по това, че няма играчки или книжки с цветни картинки, а единствено...футболната топка, която рита по цял ден на улицата, където живее семейството му... Алдо е баща, за какъвто може само да се мечтае. Никога не е разтварял бележника на малкия Мишел и с часове му разказва за Раймон Копа и за Пиантони, който също е от Лотарингия. Колкото до училището, ами то определено не го привлича и непрекъснато бива гонен от часовете по вероучение, което кара Абат Пиерон да каже на родителите му, че от сина им няма да излезе нищо, а шофьорът на училищния автобус често го сваля на улицата заради лудориите му... това е истинско щастие за Мишел, тъй като получава подарено време за футбол.

 На 17 години Платини отива да опита щастието си в любимия отбор Метц. Пропада още на медицинския преглед, на който преценяват, че е прекалено слаб физически, за да стане професионален футболист. Баща му го утешава и го завежда при своя стар приятел Антоан Реден - треньор на АС Нанси. Така Платини облича фланелката на отбора. Никога няма да забрави първата си тренировка, на която разбира, че с нищо не е по-слаб от останалите. А след две седмици плаче от радост - вкарал е два гола на гостуващия Лион. Предложен му е професионален договор с 300 франка заплата. Мишел е истински учуден:
 "Какво? Ще играя футбол и на всичкото отгоре ще ми плащат?!"
Наивност, от която по-късно не остава и следа.

 През 1976 година отбелязва при дебюта си за националния отбор на Франция при равенството 2:2 срещу Чехословакия, като след него той ще вкара още 40 гола в 72 мача и ще се нареди на второ място във голмайсторската листа на "петлите", непосредствено след Тиери Анри. В същата година е и капитан на олимпийския състав на игрите в Монреал, където достига четвъртфинал.

 През 1978 година отбелязва победното попадение за Нанси срещу Ница във финала за френската купа и така печели първия си и единствен трофей с Нанси, а лятото на същата година е на сцената на световното първенство в Аржентина.
 
 Следващата година той реализира първия си трансфер и вече играе в Сент-Етиен, където, според собственото му признание, се научава да побеждава. Със зелената фланелка печели шампионската титла на страната през 1981 година и става звезда от международна величина. Именно от престоя в Сент Етиен е свързан и най-неприятният му спомен като футболист, тъй като след проведено разследване е открито, че клубът е водел т.нар "двойно счетоводство" и са изплащани незаконно крупни суми на редица футболисти... незаконно. След като съдебните процеси се проточват почти четири години, в крайна сметка обвиняемите плащат данъците за получените суми от "мистериозната каса 7" и делото е заведено в архива.

 На световното първенство в Испания през 1982 година Платини е една от звездите и с него надеждите на "петлите" за добро представяне са огромни. И наистина Франция играе изключително силно, но на полуфинала биват спряни от Западна Германия след изпълнение на дузпи, а този мач ще остане в историята като "Кошмарът от Севиля". Така точно след световното идва и трансферът на Мишел в италианския Ювентус, след три години прекарани в Сент Етиен и отбелязани 58 гола в 104 срещи. И въпреки трогателните писма, приканващи го да остане във Франция, нищо не може да спре трансфера и най-силните години пред Платини тепърва предстоят...

 Началото обаче не е особено успешно, след като "тарторите" в отбора не подават ръка на новите Платини и Збигнев Бониек. Започват се стачки заради по-големите им заплати, но този проблем бива бързо разрешен. Въпреки това "междузвездната война" продължава. Раздирана от интриги, "старата госпожа" губи шампионската титла през 1983 година и остава последен шанс - финала за КЕШ в Атина срещу Хамбургер ШФ. Въпреки подкрепата на над 50 000 екзалтирани тифози, Ювентус не успява да победи и получава истински урок по футболен реализъм от свръхмотивираните немци. Разочарованието е огромно, пресата избухва и не е пожалена нито една от звездите на "бианконерите". Малката утеха за Платини е, че печели голмайсторския приз на Серия А и първата си Златна топка.

 В Италия се цени единствено резултатът и следващият сезон 1983/84 е най-успешният за Мишел Платини в личен план. Благодарение на него Ювентус печели скудетото, отново печели голмайсторската надпревара в Калчото с 20 гола, печели втората си поредна Златна топка, а като капитан на националния отбор извежда "петлите" до триумф в домакинското Европейско първенство и със свойте 9 гола, отбелязани във всеки един от петте двубоя в надпреварата, печели наградата за голмайстор на шампионата.

 През следващия сезон е спечелена и първата и дълго жадувана Купа на европейските шампиони след победа над Ливърпул и негов победен гол, въпреки че самият мач бива помрачен от трагедията на стадион "Хейзел". Местните вестници изчерпват целия си репертоар от суперлативи и метафори по адрес на Платини : "Извънземният", "Магьосникът", "Кралят на Италия", "Футболният Наполеон"... Спечелва Златната топка за трети пореден и последен път.
 И все пак според собственото му признание най-много се е развълнувал от един огромен транспарант преди мача с полския "Видзев", на който гласяло "Бог съществува. Той създаде Платини!"

 През 1986 година става шампион на Италия за втори път. На световното първенство в Мексико е капитан на "петлите" и е във вихъра си при победата над Бразилия с 2:0 на четвъртфиналите в един от най-добрите мачове на първенството. Историята сякаш се повтори и Франция отново претърпя поражение на полуфинал на световно първенство, и отново след изпълнение на дузпи... и пак от Западна Германия, за което Платини ще каже: "Германците ми навяват ужасно лоши спомени. Те са толкова страшни конкуренти, че трябва да ги смажеш на терена, за да оцелееш поне до дузпите след продълженията". Все пак французите завоюват третото място на мондиала.

 Платини преподписва с Юве след истинска трансферна сага, в която биват намесени куп отбори, сред които са Наполи, Милан и ПСЖ, но сякаш не е себе си и често остава в сянката на съотборниците си. Той е "с крака на терена, и глава в облаците", а почитателите му го познават единствено по това, че носи номер 10 на раираната черно-бяла фланелка. Статистиците изчисляват, че французинът не е реализирал попадение цели 2556 минути, а голът, с който е прекъснал черната си серия, е слаба утеха, тъй като "старата госпожа" отпада от турнира за купата на Италия от втородивизионния тогава Каляри. След този мач тифозите се опитват да линчуват любимците си и само намесата на карабинерите предотвратява физическата саморазправа. Феновете настояват и за прекратяването на договора да Платини, като босът на "торинци" пренебрежително казва, че "той може да играе на ниво още 20 години", но Платини вече подготвя официалното прощално писмо, в което съобщава, че се сбогува с любимата си игра.

 И ето, че на 17 май 1987 година небето над Торино е синьо като индиго. Не спира да вали и въпреки това 30 хиляди тифози са заели местата си на трибуните и през целия мач на Ювентус срещу Бреша, пеят "Марсилезата" в чест на своя кумир Мишел Платини, за когото това е последният 147-ми за Юве и 432 мач в кариерата. Не успява да се разпише и така за официалната статистика срещу головете реализирани от него остават цифрите 68 гола за Юве и общо 224 в иначе много успешната му състезателна визитка.

 На следващия ден италианската и френската преса се сбогуват със своя любимец : "Чао, Мишел. И грация!", "Мишел, ние толкова те обичахме", "Неделите ще бъдат тъжни без теб, Мишел", "Кралят се отказа от трона си. Кралете не ги съдят.", "Вчера история, днес легенда. Мерси, Мишел"....единствено парижкият вечерен всекидневник "Пари соар" не се поддава на емоциите, а само констатира : "Платини постъпи като шведския сфинкс Грета Гарбо. Интелигентна и богата, Гарбо слезе от сцената съвсем млада, с ореола на още неповяхнала слава."
Това бе краят на една славна приказка за едно лудо влюбено във футбола момче, която започва в Лотарингия, в малкото градче Жьоф.