Когато чуете Даниеле де Роси, какво ви изниква в главите? Онзи с чорлавата коса, гъстата брада и страшната физиономия, точно този, който ако видите на живо може и да сънувате кошмари. Винаги сериозен, целеустремен, работохолик, който е приел футбола като призвание. Така, както пожарникарят е приел гасенето на пожар, както полицаят е приел да опазва реда, както спасителят е приел да спасява човешки животи. В следващите няколко реда ще разбере, как един "звяр" от "зеления килим" се превръща в човек, но такъв с главно "Ч".
"Миналата сряда Рим тъкмо се пробуждаше, когато Даниеле вече се трудеше здраво на тренировка. Той бе единственият футболист в базата на Рома, дошъл толкова рано сутрин. За същия ден във Флоренция бе насрочено погребението на негов близък приятел, 92-годишният бивш администратор на националния отбор Пиетро Ломбарди. Де Роси просто нямаше как да пропусне траурната церемония, затова и бе станал толкова рано да тренира. Веднага след заниманието халфът взе душ, прибра екипа си в сака, излезе от базата и потегли на път.
Ломбарди бе не просто сътрудник в „скуадра адзура“. Двамата станаха изключително близки по време на световното първенство през 2006 година в Германия, точно когато Даниеле получи червен картон и отнесе наказание за 4 мача за удара си с лакът срещу американеца Брайън Макбрайд. Именно администраторът му помогна да не превърти от напрежението, което се беше стоварило върху него. Разказваше му истории от младостта си, споделяше му за ужаса на войната. Благодарение на тази терапия, Де Роси излезе във финала срещу Франция и дори вкара при изпълнението на дузпите. Заедно с Даниеле за погребението във Флоренция отпътува и златният му медал от онази паметна вечер в Берлин. Администраторите не получават отличия от световните първенства, а асът на Рома винаги е смятал това за адски несправедливо и неправилно решение - според него всички членове на екипа заслужават награда. Докато се сбогуваше с мъдрия си приятел, той извади медала от джоба си и го положи в ковчега. Да, точно така! Най - важният и ценен медал в цялата му кариера, можете ли да повярвате !!!
Повечето хора вероятно въобще не са чували за Пиетро Ломбарди . И в това няма нищо учудващо - той никога не е попадал в центъра на вниманието. Не е играл футбол, а основната му професия е била полицай. Като служител на реда във Флоренция през средата на 80-те години е командирован, да охранява базата в Коверчано, където по традиция се подготвя националният отбор. Отначало изпълнявал задълженията си тихо и скромно - следял за нахални тифози. След това играчите започнали да го поздравяват. Всеки път намирали общи теми за разговор. И скоро Пиетро започнал да им помага за всякакви организационни дреболии. В началото на 90-те за селекционер на Италия бе назначен Ариго Саки, а Ломбарди се озова в административния щаб на отбора. Той трябваше да следи за екипировката, тренировъчния инвентар и да няма липси от склада. Бившият полицай до такава степен бе приет в отбора, че започнаха да го наричат с прякора Spazzolino (четката за зъби). Защо ли ? Пиетро обичал да лъсва бутонките на играчите до пълен блясък, дори и без никой да го молил за това. По време на Мондиал 2006 той бе вече на 80 години. Оперативната работа бе прехвърлена на по-младите и пъргави от него колеги. А Пиетро получи статута на мъдрец, както и правото да разговаря с играчите.
„Благодарение на тях се чувствам млад. Те ме приемат като свой дядо. Световната титла е най-голямата радост в живота ми. Задълженията ми на турнира се изчерпваха с това да проверя, дали всички са си легнали навреме“, споделя администраторът през 2010 г. Докато се усмихва в едно от малкото на брой интервюта, който е давал."
Тази постъпка на футболиста показва, колко ценен човек е бил Пиетро Ломбарди за Даниеле.
