Най-Добрите Десет, Които Никога Не Играят На Световно Първенство

Най-Добрите Десет, Които Никога Не Играят На Световно Първенство

През годините сме ставали свидетели на това как някои велики играчи не могат да блеснат с фланелката на националния си отбор. Понякога те просто имат малшанса да са родени в държава, която няма големи традиции във футбола. Колкото и да са добри и класни, тези хора така и не успяват да играят на най-висшия футболен форум щом се касае до международния футбол - Световното първенство. Днес ще опитаме да открием най-големите отсъстващи от Мондиалите. Това са десетте топ-играча, които никога не се появяват на световни футболни финали.    

 

10) Дънкан Едуардс

 

Започваме с един английски играч, който за съжаление така и не успява да развие потенциала си. Дънкан Едуардс е футболист на Манчестър Юнайтед между 1953 и 1958, а класата му е толкова голяма, че дори великият сър Боби Чарлтън дава обширно интервю за него, сипейки суперлативи с големия чирпак. Роден в Уудсайд, Едуардс се присъединява към академията на "червените дяволи" на 16, а на 17 вече дебютира за първия отбор. По това време той е най-младият играч, появявал се в мач от старата Първа Дивизия, а малко след това е и най-младият футболист, играл за Англия още от времето преди Втората световна война. Въпреки, че професионалната му кариера трае приблизително 5 години, Дънкан Едуардс оставя трайна следа в историята на английския футбол. Той е способен да играе на всяка една позиция, като страхотната му физика му дава прозвищата "Големия Дънк" и "Танка", може да подава и стреля еднакво добре и с двата крака и освен това прави невероятно точни и чисти шпагати. За съжаление Едуардс играе за Англия точно 18 пъти в периода 1955-1958, преди да дойде онази черна за всички фенове на Манчестър Юнайтед дата 6 февруари 1958, когато на връщане от европейски мач, самолетът, който превозва отбора, катастрофира край Мюнхен. Седем от играчите на тима загиват на място, заедно с още трима души от треньорския щаб. Едуардс умира от раните си цели 15 дни по-късно в болницата. Той е едва на 21 и така и не успява да запише участие на Световното първенство, което е само няколко месеца след трагедията.

 

  9) Иан Ръш

Дълги години мустакатият голмайстор е най-резултатният играч в историята на националния отбор на Уелс, преди постижението му да бъде подобрено от Гарет Бейл. Все още обаче той държи този рекорд за тима на Ливърпул. Сър Иан Ръш е роден през 1961, точно три години след като Уелс взима участие за пръв път в своята история на Световно първенство. Още на 19-годишна възраст се присъединява към Ливърпул, където се превръща в истинска звезда. В 369 мача, той вкарва 224 гола, което е една феноменална статистика. С негова помощ Ливърпул се утвърждават като доминантна сила в английския футбол и той вдига 4 пъти титлата в Първа дивизия, 4 пъти Купата на Лигата, 2 пъти Европейската купа, 2 пъти трофея Чарити Шийлд, както и веднъж ФА къп. Всичко това само за 7 години престой на Анфийлд. Страхотните му изяви привличат погледа на най-големите в Европа и той се озовава в Ювентус за рекордните за британските клубове за изходящ трансфер 3,2 милиона паунда. След 12 не особено успешни месеца в Торино, Ръш се завръща в Ливърпул и отново поставя рекорд, този път за най-скъп входящ трансфер в английския футбол - 2,7 милиона. Следват нови 8 сезона и още 139 гола в 329 мача за "мърсисайдци". През 1996 Ръш напуска "червените" и прекратява кариерата си в националния отбор на Уелс, след като дебютира в него през 1980. За негово съжаление в този период "драконите" не успяват нито веднъж да се класират на голям турнир, пропускайки Световните първенства през 1982, 1986, 1990 и 1994, както и европейските през 1984, 1988, 1992 и 1996.    

 

8) Яри Литманен

Безспорно най-великият финландски играч, раждал се някога на територията на северната държава. Юноша на тима на Рейпас Лахти, Литманен дебютира в местното първенство едва 16-годишен, а на 19 си печели трансфер в един от грандовете ХИК Хелзинки. После играе и в МиПа, а през 1992 е закупен в холандския Аякс. Скаутът на холандския тим гледа на живо финала за купата на Финландия между МиПа и ФК Яро, в който Литманен блести и бележи един от головете: "Той беше точния човек за мен". Аякс изпреварва тимове като Барселона, Лийдс и ПСВ Айндховен за да привлече младия голаджия. Силният човек в Амстердам по това време Луис Ван Гаал цялостно не е впечатлен от Литманен, но по съвет на физиотерапевта, той започва да го пуска на мястото на Денис Бергкамп, който така или иначе е в процес на трансфер в Интер. Нещата се получават и финландецът избухва с 36 гола в 39 мача за сезон 1993/94. През следващата кампания Аякс печели и Шампионската лига, както и Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа. Яри Литманен е човекът, за когото говори цяла футболна Европа и през 1999 той напуска в посока Барселона. Това е и началото на края за атакуващия футболист. Той така и не успява да намери формата си и полека-лека залязва. Последвалите периоди в Ливърпул и Аякс не са сполучливи и той се завръща да рита на север. В крайна сметка е национал на Финландия от 1989 до 2010, когато е на 39! Разбира се, Литманен е рекордьор по мачове и голове за скандинавската страна, която никога през цялата си история не се е класирала на голям форум. Дори звезда от калибъра на Яри не успява да промени това след 21 години опити!    

 

7) Ласло Кубала

И докато повечето играчи в този списък не успяват да се появят на Мондиал с някой национален отбор, този човек носи екипите на цели три държави! Ласло Кубала е футболист отвсякъде, като още докато е на 11 играе срещу момчета, по-големи от него с 3 до 5 години и се справя прекрасно. На 17 подписва с Ференцварош, където е съотборник с друг велик унгарец - Сандор Кочиш. Само година по-късно обаче бяга в Чехословакия, за да избегне задължителната военна служба, като се присъединява към Слован Братислава. Моментално дебютира за националния отбор на чехословаците, но тъй като годината е 1946, Световно първенство по това време няма. Когато му се налага да кара казарма и в Чехословакия, той отново се завръща в Унгария, този път за да рита за Вашаш. Получава повиквателна за националния отбор на "маджарите", а годината е 1948. За негово нещастие едва година по-късно, комунистическият режим завладява Унгария и Кубала решава да емигрира, като напуска страната в карусерията на товарен камион. Първо се установява в Италия и рита за Про Патриа. Поканен е да участва в панаирен мач между Торино и Бенфика, но в последния момент се отказва, защото синът му е болен. Това е и изключително важно решение, защото на връщане от Лисабон, самолетът на Гранде Торино катастрофира и целият тим загива. През 1950 той подписва с Барселона, като легендата е, че оригинално е трябвало да стане футболист на Реал Мадрид, но емисари на "каталунците" са го посрещнали първи на летището. Кубала, за когото се твърди че е бил мъртво пиян по време на срещата, така и не разбрал, че подписва с друг клуб. Страхотните му умения карат трета държава да го повика в редиците си и той става испански национал. За негово съжаление по това време "Ла Фурия" не е от водещите тимове в Европа и пропуска първенствата през 1954 и 1958. Забавното в случая е, че испанците са на път да се класират за Мондиала в Швейцария през 1954, но луд регламент ги кара да играят 3 пъти бараж с Турция, а в крайна сметка зрител от публиката тегли чоп кой от двата тима трябва да се класира напред. Кубала се отказва от националния отбор през 1961 и така никога не успява да запише мач на световни футболни финали.

 

6) Казуйоши Мюра

Едва ли има някой, който да не знае кой е този японски футболист. Казуйоши Мюра официално е най-възрастният действащ играч в света, като само преди месец той стана на 52, а през януари поднови договора си с настоящият си тим Йокохама за още 1 година! Изключително спортно дълголетие от страна на този "самурай". Изненадващо, Мюра започва футболната си кариера през 1986 в бразилския Сантош, а след това започва безкрайната му обиколка - Палмейрас, Матсубара, Регатас, 15 Ноември (да, има такъв бразилски клуб), Коритиба и отново Сантош. Всичко това в периода 1986-1990! Чак през 1990, Мюра, 23-годишен, започва да играе футбол в Япония с екипа на Верди Кавазаки. Същата година дебютира и за националния отбор на "самураите". Те пропускат да се класират на Мондиала в САЩ, но Мюра е твърдо решен да играе на Световни футболни финали. Той отбелязва 14 гола в квалификациите за първенството във Франция и все пак Япония се класира. Тогава обаче, изненадващо за мнозина, Казуйоши Мюра не попада сред 23-мата избранници на треньора Такеши Окада. През същата година той напуска страната и подхваща евроодисея с тима на Динамо Загреб. Престоят му там обаче не е особено успешен и той скоропостижно се завръща в Япония, за да подпише с Киото Пърпъл Санга. През 2000 изиграва последния си мач за националния отбор, като статистиката му за "самураите" е 89 мача и 55 гола, като по попадения е на второ място във вечната ранглиста след играчът от 60-те и 70-те Кунишиге Камамото. През 2005 Мюра подписва с отбора на Йокохама, уж за да завърши кариерата си там, но това все още така и не се случва. През 2018 той записва 9 мача за тима, а през настоящата календарна година все още не се е появявал на терена.    

 

5) Раян Гигс

Легендарното крило на Манчестър Юнайтед споделя съдбата на своя сънародник Иан Ръш, макар да играе за националния отбор на Уелс в друг етап от историята му. Раян Гигс, който е юноша на Манчестър Сити, дебютира за градския съперник Юнайтед на 17-годишна възраст. По това време отборите на Ливърпул и Арсенал доминират в английския футбол, но голямата цел на треньора на "червените дяволи" Алекс Фъргюсън е да набута своя клуб измежду тях. Постепенно все повече играчи от школата на тима започват да получават шансове за изява, също както Гигс. Братята Невил, Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Ники Бът пробиват в първия отбор и Юнайтед печели титлата през сезон 1992/93, първа за тима от 26 години! Фъргюсън, чийто стол се клати сериозно в годините преди този триумф, си бетонира място на Олд Трафорд до живот, а Раян Гигс става неговият най-верен слуга. В унисон с кариерата му в Юнайтед (13 титли на Англия, 4 пъти ФА къп, 3 пъти Купата на Лигата, 9 пъти Къмюнити Шийлд, 2 пъти Шампионската лига, Суперкупата на УЕФА, Междуконтиненталната купа, Световното клубно първенство) пък са постиженията му с националния отбор на Уелс. Гигс дебютира за "драконите" през 1991 и изиграва 64 мача, в които бележи 12 гола. През 2007, вече 34-годишен, се отказва от тима. Като футболист той не успява да запише участие на голямо първенство с националната фланелка, но към момента той има шанс да го направи като треньор. През януари 2018, футболната федерация на малката страна го определя за мениджър на А-отбора на Уелс. Под негово ръководство "драконите" са спечелили 3 мача, завършили са на равно веднъж и са загубили 5 пъти.    

4) Джордж Уеа

Ей това, дето се вика, е късмет! Да си толкова талантлив, но да се родиш в една от най-бедните държави в света въобще. Точно такъв е случаят с Джордж Уеа. На всичкото отгоре, родителите му се разделят, когато той е все още бебе и е отгледан от баба си, заедно с още 12 деца. Въпреки това, той получава необходимото образование и преди да започне да играе футбол професионално дори работи като свързочник в либерийската телекомуникационна компания. Първите му клубове са местни, а на 21 за пръв път се мести в чужбина. Само че не в Европа, а в Кот д'Ивоар. След това рита и в Камерун, която в края на 80-те изпраща обилно количество играчи във Франция като бивша колония. Това се случва и с Уеа, който вкарва добро количество голове и се озовава в Монако. Треньорът на "монегаските" Арсен Венгер лично лети до Камерун, за да наблюдава талантливия нападател. По това време Уеа вече е и национал на Либерия. Престоят му в кралството е доста сполучлив, като той е избран за Африкански играч на годината през 1989. През 1992 помага на Монако да достигне финал в турнира КНК и това е достатъчно за да бъде привлечен в заможния тим на ПСЖ. Бърз, атлетичен и с невероятна работна етика, Джордж Уеа убеждава футболните хора, че е един от най-добрите нападатели в света. Той е поставян редом до Роналдо и Ромарио като образец за нападател в модерния футбол през 90-те. Тъкмо заради това е привлечен от италианския Милан през 1995. "Росонерите" все още търсят подходящ заместник на прекратилия кариерата си поради контузия Марко Ван Бастен. Те намират своя мечтан стрелец в лицето на Уеа, който им помага да спечелят Скудетото за 1995/96 и 1998/99. В същото време той се превръща и в първия не-европеец, който печели Златната топка. Това се случва през 1995. До края на кариерата си Уеа играе още в Челси, Манчестър Сити, Олимпик Марсилия и Ал Джазира, а през 2003 се отказва от играта. Поне на клубно ниво! Въпреки всичките му усилия, той така и не успява да играе на Световно първенство. Освен като играч, Уеа помага на националния отбор на Либерия и по всякакъв друг начин, само и само да постигне голямата си цел. Той тренира тима по европейски образец, спонсорира го и дава огромни суми за екипировка и обурудване. Либерия е на крачка да се класира на първенството в Япония и Южна Корея, но една точка разделя тима от голямата мечта.  

 

3) Ерик Кантона

Тук не става въпрос за липса на класа, а за човешка глупост. "Лудият Ерик", както става известен Кантона в родната си Франция, има шансове да играе на световно първенство, но той ги пропуска всичките, благодарение на дивия си нрав и необмислените си действия. Юноша на Оксер, той дебютира на 17 години в Лига 1, но след това кариерата му е прекъсната за 2 години, за да може той да служи в казармата. През 1986, 20-годишен, той все пак се завръща към футбола и дори благодарение на страхотното си представяне печели повиквателна за националния отбор. Тогава обаче Кантона се поддава на нестабилната същност на характера си. Започва да получава наказание след наказание, първо защото забива юмрук в лицето на съотборника си Бруно Мартини, а няколко месеца по-късно е дисквалифициран за 90 дни след като прави кунг-фу влизане срещу играча на Нант Мишел Дер Закарян. През 1988 е отстранен от националния отбор, тъй като нарича треньора на "петлите" Анри Мишел "торба с лайна". Това го кара да пропусне световното първенство в Италия през 1990. За негов късмет, наследникът на Мишел, Мишел Платини, е голям фен на футболните качества на Кантона. Той го връща в отбора и дори го съветва да загърби демоните си, като смени обстановката и се премести в чужбина. Така Ерик се озовава в Лийдс, и помага на тима да спечели титлата във Висшата лига, което му носи трансфер в Манчестър Юнайтед. Изглежда, сякаш най-накрая се намира кой да обуздае нрава на "лудия Ерик" в лицето на Алекс Фъргюсън. Кантона се превръща в огромна звезда и с изключение на онзи инцидент с ритника срещу фен, той се държи сравнително прилично. В същото време обаче, Франция пропуска световното през 1994 след загуба от България в последния мач на Парк де Пренс. Новият треньор на "петлите" Еме Жаке се опитва да засили ролята му в отбора и го прави капитан, но след като Кантона получава 8 месеца наказание (заради онзи инцидент с фена на Кристъл Палас), той спира да го вика в състава, а след това го замества със Зинедин Зидан. През 1997 Кантона се отказва от футбола, едва 31-годишен, а години по-късно признава, че не би го направил, ако все още е бил френски национал и е имал възможност да играе на световното през 1998.

 

2) Алфредо Ди Стефано

Ако някой си мисли, че Реал Мадрид ще допусне някои барселонец да направи нещо, а техен играч не, жестоко се лъже. След като Ласло Кубала не успява да запише участие на световно първенство с екипите на три различни отбора, това прави и легендата на "белите" Алфредо Ди Стефано. Роден в Буенос Айрес през 1926, той е юноша на местния гранд Ривър Плейт. Изгрява за футбола в средата на 40-те и тъй като Южна Америка не е пряко засегната от Втората Световна Война, нищо не налага първенството в Аржентина да бъде спирано. Той става и национал на "гаучосите" през 1947, като взима участие в Южноамериканското първенство (алтернатива на Копа Америка). Бележи 6 гола в 6 мача и изглежда, сякаш ще бъде звездата на аржентинците на предстоящия Мондиал в Бразилия. Само че по онова време отношенията между футболните федерации на двете страни са крайно обтегнати и "гаучосите" отказват участие в първенството. Ди Стефано, разочарован до мозъка на костите, се мести да играе в Колумбия с екипа на местния Мийонариос. Така през 1951 той получава повиквателна и играе за националния отбор на "трикольорите" в 4 срещи, които в последствие не са признати от ФИФА, тъй като по това време Колумбия не е член на световната футболна федерация. В същото време Аржентина отново отказва участие на Мондиала в Швейцария, тъй като не желае да пътува толкова далеч. Така през 1953, Ди Стефано се мести в Испания и подписва с Реал Мадрид, а през 1957 започва кариерата си в националния отбор на иберийците. За негово съжаление "Ла Фурия" се проваля в опита си да се класира на Световното през 1958, а Ди Стефано е вече на 32. Той печели всичко на клубно ниво (8 титли на Испания, Купата на Краля, 5 Европейски Купи, Интерконтиненталната купа), а в личен план получава Златната топка за 1957 и 1959. По всичко изглежда, че Ди Стефано все пак ще играе на първенството през 1962 в Чили, но точно преди началото му получава травма и отпада от състава. Разстроен от тези събития, той се отказва от националния отбор на Испания след 31 мача и 23 гола.    

 

1) Джордж Бест

Интересното в случая е, че Северна Ирландия все пак има цели 3 участия на световни футболни финали, първото от което през 1958 в Швеция. Нашият герой обаче е едва 12-годишен по това време и расте с мечтата някой ден да сподели преживяването на своите батковци. Той се присъединява към академията на Манчестър Юнайтед докато е на 15, а на 17 вече дебютира за първия отбор. Скаутът Боб Бишоп, който открива Бест по време на престоя си в Белфаст, пише телеграма на мениджъра на "червените дяволи" Мат Бъзби, която гласи: "Мисля, че ти намерих един гений". През годините Джорджи се показва точно като такъв. Той играе за Манчестър Юнайтед в продължение на 10 сезона, като по време на престоя си на Олд Трафорд печели титлата в Англия, Европейската купа, а също така и най-ценното индивидуално отличие - Зпатната топка за 1968. В същото време той е и национал на Северна Ирландия, но не успява да постигне мечтата си и да играе на Световни футболни финали. Но Бест едва ли някога е скърбял особено за това. В началото на кариерата си на Олд Трафорд е срамежлив тийнейджър, който прекарва свободното си време в залите за билярд, но след като добива популярност се превръща в истински плейбой и започва да води разюзден начин на живот. Крилатите му фрази "Половината си пари дадох за леки жени и алкохол, а другата половина за глупости", "Ако ме питат дали бих предпочел да излъжа четирима и да вкарам гол на Анфийлд или да спя с Мис Свят, бих се затруднил с отговора. За щастие, аз направих и двете, но едното не го сторих пред 50 000 души", "През 1969 се отказах от жените и алкохола. Това бяха най-трудните 20 минути в живота ми!" добиват широка популярност, а и по всяка вероятност са истина. Въпреки проблемите му извън терена и напускането на Манчестър Юнайтед през 1974, Бест продължава да получава повиквателна за националния отбор чак до 1977. Той играе за редица знайни и незнайни отбори, като единствено изявите му в Сан Хосе Ърткуейкс са що-годе постоянни. Тъкмо заради тях селекционерът на националния отбор Били Бингъм обмисля за кратко дали да не го извика за световното в Испания през 1982, но по това време Джордж Бест е на 35 и вече не е същия човек с магия в краката. Така той никога не играе на най-висшия футболен форум в света.


Гласували: 0, рейтинг: 0

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

Мачът, в който отбор умишлено си вкара автогол, за да подобри головата си разлика
10 топ футболисти, които банкрутират
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Най-грубият мач в света
Скандалният Джоуи Бартън и единственото му дерби от "Старата фирма"
Снежното Класико - Най-студеният мач в света
Мачовете, които големите звезди пропускат поради травми
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
От сирак до един от най-могъщите олигарси: Как Роман Абрамович натрупа огромното си богатството
Последната минута - големият враг на българския футбол
Фортуна вместо футбол: Мачове, решени от чоп или монета
Дреболия бави трансфера на Суарес в Юве
Играчите, вкарвали за най-много клубове във Висшата лига
Картел Къп 2020: първото и последно издание на смъртоносния затворнически турнир
Забравените легенди на женския футбол - Ан О'Брайън
Баскът, който шокира модерния футбол
Футболисти, вкарвали и в двата европейски клубни финала
Паралелни таланти: Боян Къркич - геният, който трябваше да задмине Лионел Меси
Треньорите, които властват в турнира Лига Европа