Със сигурност почитателите на футбола по планетата, очакват с нетърпение тези летни месеци през четири години, в които светът е футбол. На тези световни футболни форуми сме били свидетели на всякакви сензации и чудеса от храброст. След като в предишната си статия си позволих да направя своеобразна класация на най-титулуваните балкански футболисти, то днес съм решил да ви запозная или припомня най-големите успехи на балкански държави на световни футболни първенства, подчертавам - по хронологичен ред.
Югославия - 1930 година (полуфинал)
Още на първото световно първенство, организирано в далечен Уругвай, полуостровът ни бива представен и то от две държави - Югославия и Румъния, а като цяло те, французите и белгийците са били единствените, съгласили се да участват от Европа и да пътуват седмици наред с кораб до Южна Америка, като това е единственият Мондиал, преди който не се изиграват квалификации и в интерес на истината организаторите канят и България, но тогавашните ни ръководители преценяват, че не могат (или не искат) да си позволят това пътуване.
Така ако северните ни съседи отпадат още в груповата фаза на надпреварата след победа над Перу и загуба от Уругвай, то "плавите" печелят двата си мача срещу Бразилия (2:1) и Боливия (4:0). Класират се на полуфинал срещу Уругвай, където повеждат още в 4-та минута, но след това биват жестоко ощетени. При резултат 2:1 топка, излязла в аут, бива върната от полицай, стоящ около терена и футболист на "урусите" вкарва коженото кълбо зад Якшич. Това изкарва извън релси югославяните и след края на двубоя, който губят с 1:6, те демонстративно напускат терена и така мач за трето и четвърто място между тях и САЩ (друга интересна сензация на първенството, също загубила с 1:6 другия полуфинал, игран с Аржентина) не се изиграва и ФИФА присъжда трето място на "янките", а за Югославия остава утехата, че е най-добре представилият се европейски отбор на първия Мондиал.
Добро впечатление с изявите си оставят футболистите на белградския БСК Александър Тирнанич-Тирке и Моша Мариянович, както и нападателят на френския Сет - Ивица Бек, а вратарят им Милован Якшич е избран в идеалния отбор на първенството. През 2010-та година този подвиг бе екранизиран от популярния сръбски режисьор Драган Бйелогърлич в двата филма "Montevideo - bog te video" (Монтевидео - Бог да те благослови) и "Montevideo - vidimo se" (Монтевидео - ще се видим), които между другото, препоръчвам.
Югославия - 1962 година (полуфинал)
И отново западните ни съседи с едно изключително поколение достигат полуфинал на световните футболни финали в Чили, само две години след като драматично губят на финала на първото европейско първенство от Съветския съюз. Първенство, което ще остане в летописа и на българския футбол като дебютно и въпреки че не успяваме да запишем победа, постигаме престижно равенство с Англия 0:0 и отбелязваме първото си попадение, дело на Георги Аспарухов - Гунди (като и до днес в някой исторически архиви е отбелязано като попадение на Георги Соколов, който приживе отрича това и отдава заслугата за гола именно на Гунди).
В първа група отборът на Югославия се пада със СССР, Уругвай и Колумбия, като в първия си сблъсък срещу "съветите" те губят с 0:2. В следващия си двубой, за който югославските футболни историци ще определят като един от най-силните в кариерата на лидера на този отбор - Драгослав Шекуларац, получавайки от Л'Екип оценка 11 по десетобалната, надвиват Уругвай с 3:1 след голове на Скоблар, Галич и Йеркович, а Колумбия направо бива отнесена с 5:1 след нови два гола на Милан Галич и Дражан Йеркович, а Войслав Мелич оформя крайния резултат.
На четвъртфиналите "плавите" отстраняват Западна Германия с 1:0 след късен гол на Радакович и продължават към полуфиналите, където отново биват спряни, този път от Чехословакия с 1:3, като за този мач се разказва, че преди него всички от югославския щаб получили голяма сума долари от вдъхновени югославски емигранти, но когато лично президентът Йосип Броз Тито научава това, дава забрана да се вземат тези пари. Дали е истина или не, така или иначе, те губят и малкия финал с домакините от Чили с 0:1 след получен гол в последните минути. Малката утеха за тях е, че Дражан Йеркович е сред шестимата голмайстори, отбелязали по 4 попадения, като другите са бразилците Гаринча и Вава, унгарецът Флориан Алберт, чилиецът Леонел Санчес и руснакът Валентин Иванов.
България - 1994 година (полуфинал)
Стигаме до най-приятната, великата и славна епопея в нашата футболна история и може би последния исторически момент на всеобщо национално обединение за българите, а именно 15-тото световно първенство в САЩ през 1994-та година. След като се промъкваме през иглени уши след драма в последните секунди срещу Франция, която именно ние изместваме и взимаме виза за Мондиала в Щатите, започва приказката или "пиянството на един народ".
В дните преди Мондиала нашият щаб бива съпътстван от противоречиви моменти, може би типично по балкански или български, след скандали, бойкоти, уволнения и връщания след броени дни на селекционера Димитър Пенев, отборът ни е в САЩ, където жребият ни отрежда в група "Д" с дебютантите Гърция и Нигерия, както и световния вицешампион от Италия 90' - Аржентина. В първия ни мач Нигерия побеждава с 3:0, което е прието у нас меко казано с разочарование, а то само за броени дни минава във възторг, след първата ни победа срещу Гърция с 4:0 (Стоичков на два пъти от дузпи, Лечков и Боримиров бележат), а най-голямата изненада се случва след още няколко дни, когато побеждаваме Аржентина с 2:0 (след голове на Христо Стоичков и Наско Сираков), часове след като голямата звезда Диего Армандо Марадона дава положителна допинг проба.
И ето ни на осминафинал, както осем години по-рано и отново срещу Мексико. След редица кадрови проблеми пред "Стратега от Мировяне" все пак повеждаме на мексиканците след дълъг пас към Стоичков и неспасяем шут във вратата на Хорхе Кампос. И след съдийското рамо към "ацтеките" и реализираната дузпа от Гарсия Аспе се стига до равенство в редовното време и продълженията, а на дузпите в герои се превръщат Боби Михайлов, Бончо Генчев, Даниел Боримиров и Йордан Лечков.
На 10 юли 1994-та година обръщаме световния шампион Германия, след като именно немците повеждат с гол от дузпа на Лотар Матеус, но твърдата и непримирима игра на нашите момчета довежда до сензационен обрат след феноменално изпълнение на пряк свободен удар на Стоичков и един плонж на Лечков, останал в историята. За наша жалост този успех е и последната ни победа на световни първенства до ден днешен, като на полуфинала с Италия Роберто Баджо пронизва вратата на Михайлов на два пъти само за няколко минути, а най-спорният момент е когато Жоел Киню не отсъжда 1000-процентова дузпа за България след по-скоро волейболната проява на Костакурта в италианското наказателно поле. Все пак успяваме да върнем едно попадение от дузпа чрез Стоичков през първото полувреме, но силите ни стигат до там и след броени дни губим и малкия финал от Швеция с 0:4.
Утехата ни след това великолепно представяне несъмнено е голмайсторският приз на Христо Стоичков, поделен с руснака Олег Саленко с реализирани 6 попадения и включването на "Камата" и Красимир Балъков в идеалния тим на първенството.
Хърватия - 1998 година (полуфинал)
След като отдадохме заслуженото на подвига от САЩ 94' се пренасяме с четири години напред, където предстоеше нова одисея с балкански привкус, този път от сравнително младата хърватска република. Само седем години след като Хърватия обявява своята независимост от Югославия, тя започва вихрено своя самостоятелен спортен път. Именно във Франция през 1998-ма година "шахматистите" правят своя дебют, като попадат в група с Аржентина, Ямайка и Япония.
В първия си мач те печелят срещу Ямайка с 3:1 след голове на Марио Станич, Роберт Просинечки и Давор Шукер, а седмица по-късно Шукер бележи единственото попадение за победата над Япония, която ги класира напред към осминафиналите. В последния си мач от груповата фаза хърватите губят трудно от Аржентина с 0:1. В последния осминафинален мач, балканското дерби с Румъния е решено пак след гол на Шукер от дузпа в продължението на първата част. На четвъртфинал хърватите срещат европейския шампион от отминалото в Англия две години по-рано първенство - Германия, която ще преживее за второ поредно световно балкански кошмар. Този път немците губят с 0:3, а головете отбелязват Ярни, Влаович и Шукер.
На полуфинала "шахматистите" се изправят срещу домакините от Франция, а Шукер дори открива резултата, само за да може минутка по-късно Тюрам да изравни и малко по-късно с втори гол да прекърши хърватите. В малкия финал все пак балканците печелят битката за третото място срещу Нидерландия с 2:1 след голове на Просинечки и Шукер, който става голмайстор на първенството с шест гола и влиза в идеалния отбор на Мондиала.
Турция - 2002 година (полуфинал)
И в първото азиатско световно първенство имаме полуфиналист от балканите. В Япония и Република Корея по пътя на славата мина Турция, чиято одисея стигна до третото място. След като дебютът й през 1954-та година не бе никак успешен, това турско поколение, предвождано от Шенол Гюнеш, бе решено да постигне нещо голямо. Късметът ги изпрати в група "Ц" със световните вицешампиони Бразилия, Коста Рика и Китай.
В първия си мач срещу Бразилия, турците губят с 1:2, след като повеждат с гол на Хакан Шаш, Роналдо изравнява в началото на втората част, а "селесао" си осигурява победата с късен гол на Ривалдо от дузпа. В следващия мач поделят точките с Коста Рика след равенство 1:1, а в последния мач от груповата фаза побеждават Китай с 3:0 и продължават напред, благодарение на головата си разлика. На осминафинала отстраняват единия домакин Япония след ранен гол на Юмит Давала.
На четвъртфиналите се срещат с друга от сензациите на турнира - Сенегал и в наистина твърд и оспорван мач, турците успяват да пречупят африканския си съперник в 94-та минута след златен гол на Илхан Мансъз. И Турция, като всички балкански отбори, стигали до полуфиналната фаза на турнира, до този момент отпада от бъдещия световен шампион Бразилия след труден за "селесао" успех с 1:0 след гол на Роналдо.
И тук малката утеха за турците е включването на Рюстю Реджбер, Алпай Йозалан и Хасан Шаш в идеалния отбор на първенството.
Хърватия - 2018 година (второ място)
Ето, че несъмнено достигаме до най-голямото балканско постижение на Мондиал. Не само, защото Хърватска е първата балканска страна, успяла да достигне до финал, ами и защото го направи във времена, в които, без да си кривим душата, можем да кажем, че комерсиализацията в любимата ни игра достигна връхната си точка.
Хърватите, поведени от своя капитан Лука Модрич, започнаха в група "Д" с отборите на Аржентина, Нигерия и дебютанта Исландия, като преди началото на първенството едва ли някой ги е вкарвал в предварителните сметки за толкова високо представяне. И в първия мач те надделяха над Нигерия с 2:0, (възползвайки се от грешната стъпка на Аржентина срещу Исландия) след автогол на Етебо и гол на Модрич. Срещу "гаучосите", отборът на Хърватия показа едно невероятно лице и след тотална доминация ги надигра с 3:0, а головете отбелязаха Ребич, Модрич и Ракитич. Побеждавайки Исландия с 2:1, те си осигуриха първото място в групата и така отидоха на осминафинал срещу Дания. След като в първите пет минути на мача, първо Йоргенсен откри в началните секунди на срещата, а в четвъртата минута Манджукич изравни, не видяхме повече попадения нито в редовното време, нито в продълженията и след рулетката на дузпите Хърватия продължи с 3:2.
На четвъртфинал схемата на турнира изправи един срещу друг Хърватия и домакина Русия, която пък предния мач елиминира Испания за шок на "иберииците". И този мач бе решен след 11-метрови наказателни удари, след като в редовното време първо Черишев и Крамарич направиха 1:1, а после в продълженията двата отбора си размениха по още едно попадение чрез Домагой Вида и Фернандес, за да се стигне до дузпите и отново по-здрави се оказаха нервите на "шахматистите".
И ето, че стигаме до шестия полуфинал за балкански представител и втори за Хърватия, а на пътя им бе подмладеният и пълен с потенциал отбор на Англия, който мечтаеше и сякаш усещаше финала на "Лужники", особено след ранното попадение на Кийрън Трипиър в петата минута от пряк свободен удар. Тук обаче "албионците" май си бяха направили сметките без кръчмар - първо Иван Перишич изравни в 68-та минута, а след това в 109-та минута на продълженията Марио Манджукич хвърли в екстаз цяла Хърватия, за да поднесе една наистина голяма сензация. Но това бе за жалост началото на края на тази приказка.
На 15 юли 2018-та година може би всички на Балканския полуостров (без голяма част от сърбите поради исторически причини, в които няма да задълбавам) стискаха палци на малката Хърватия срещу фаворита Франция, която преодоля по пътя към финала Австралия, Перу, Аржентина, Уругвай и Белгия (като само Дания им се опря в груповата фаза и не загуби от "петлите"). Тук обаче в тази битка на Давид и Голиат, по-опитният отбор в лицето на Франция взе своето. Сякаш в този ден нещата просто не вървяха.... първо Манджукич си вкара автогол в 18-та минута и въпреки изравнителното попадение на Перишич десет минути по-късно, последваха три безответни гола на Гризман, Погба и Мбапе. Дори "подаръка" от Лорис към Манджукич за втория гол на Хърватия не стигна за нещо повече, но въпреки това съм убеден, че това постижение едва ли скоро ще може да бъде подобрено или поне повторено от която и да е било балканска нация.
Бонус:
Югославия - 1954 и 1958 година (четвъртфинал)
Отбелязвам тези участия на западните ни съседи, тъй като в груповата фаза през 1954-та в Швейцария те печелят срещу Франция (1:0) и завършват с Бразилия при равен резултат, а хвърления след това жребии им отрежда първо място в групата, но на четвъртфинала те губят от бъдещия световен шампион Западна Германия с 0:2. Четири години по-късно в Швеция те отново побеждават Франция с 3:2 и завършват наравно с Шотландия (1:1) и Парагвай (3:3) и тук на четвъртфинала прекланят глава пред Западна Германия, губейки само с 0:1.
Югославия - 1990 година (четвъртфинал)
Надявам се да не дотегна на уважаемите читатели с Югославия, но това е последното участие на този отбор с успехи и традиции на международното поле под това име, преди разпадането й. Тук не може да има две мнения по въпроса и футболните фенове си спомнят с добро представянията по италианските терени на футболистите, чийто гръбнак след година ще спечели КЕШ с Цървена Звезда. След победи над Колумбия (1:0) и ОАЕ (4:1) в груповата фаза, на осминафинал "плавите" побеждават Испания с 2:1, а на следващия етап губят след изпълнение на дузпи от Аржентина след нулево равенство.
Румъния - 1994 година (четвъртфинал)
Най-големият успех на комшиите ни от север съвпада с нашето полуфинално опиянение именно в САЩ през 1994-та година. Румънците, предвождани от "Карпатския Марадона" - Георге Хаджи и Джика Попеску, побеждават в група "А", Колумбия (3:1) и домакините от САЩ (1:0).
На осминафинал Хаджи и компания довършват започнатото от България и надделяват над обезкървавената без Марадона Аржентина с 3:2. За жалост обаче, биват спряни от шведите след 2:2 в продълженията и 4:5 след изпълнение на дузпи. И до днес футболните фенове се питаха какво ли зрелище щеше да бъде един балкански финал в Пасадена между България и Румъния....
