Днес световните квалификации ще ни направят свидетели на една доста любопитна среща. Европейският вицешампион Англия ще гостува на едно от най-неприятните за него места в цялата му история - Будапеща. Вероятно знаете, че "трите лъва" изживяват най-ужасното си поражение тъкмо в унгарската столица преди почти 70 години. Става дума за контролата на Англия срещу Унгария на 23 май 1954г., загубена с 1:7.
Малко предистория: тази среща се явява своеобразен реванш за един друг мач между двата тима, игран на "Уембли" няколко месеца по-рано - през ноември 1953г. Тогава унгарците отново печелят с внушителното 6:3, което хвърля в амок цялата футболна общественост на Острова. До преди тази среща Англия е загубила само веднъж като домакин - от Република Ирландия през 1949г. Футболната асоциация е в шок: до този ден те смятат, че след като играта е измислена от англичаните, то техните играчи превъзхождат физически и тактически всички останали в света. Това е и причината Англия да не се появява на първите няколко Мондиала - ФА високомерно подминава тези турнири, тъй като "трите лъва" няма какво да доказват. Треньорските съвети, идващи от Европа, също биват игнорирани, като и националният отбор, и повечето клубни отбори на Острова играят с остарялата схема WM, която представлява: трима централни бранители, пред тях двама вътрешни халф бека, пред тях двама вътрешни нападатели и отпред тризъбец с флангови нападатели и един централен. Старши треньорът на Англия - Уолтър Уинтърботъм няма опит във воденето на отбор преди назначението си на поста, но от него се очаква да измисли стратегия и да наложи стандарти в английския футбол, които и клубните отбори да спазват. Освен това той няма думата при определяне на групата за даден мач, комитет към ФА избира играчите по негово осмотрение.
В същото време Унгария играе с тактика, измислена от спортния министър Густав Себеш. Бивш футболист на редица местни отбори през 20-те и 30-те, освен ръководната длъжност в парламента, той е и старши треньор на националния отбор, което му дава пълната свобода да разработва каквито си иска начини на игра. Иновациите, които Себеш налага, много приличат на Тоталния футбол на Микелс, само че се използват 10-15 години по-рано. Нападението е раздвижено, като за пръв път се въвежда нападател от втора позиция. Унгарците спазват строги режими, като преди международен мач се подлагат на дълги и безбройни тренировки. Освен това почти целият отбор се състезава в местния Хонвед (отбора на унгарската армия) и играчите се познават прекрасно, като всеки знае в какво е добър другият. Преди тази среща Унгария няма загуба от 3 години и половина, като през това време е спечелила златните медали на Олимпийските игри в Хелзинки през 1952г.
Мачът се играе на 25 Ноември 1953г. пред близо 105 000 зрители на "Уембли". В състава на Англия личат имената на сър Стенли Матюс, Били Райт, както и на Алф Рамзи. Унгарците пък разполагат с Пушкаш, Кочиш, Сибор и Хидекути (именно този е нападателят от втора позиция, за когото споменахме). Точно Хидекути открива още в първата минута, но англичаните отговарят бързо и изравняват. Преди да е изминал половин час игра, "маджарите" вече водят с 4:1 след нов гол на Хидекути и два на Пушкаш. Англия е в шок. Такова нещо никога не се е случвало и англичаните успяват да върнат едва един гол преди почивката. И докато сто и пет хилядната публика очаква да има коренна промяна в представянето на "трите лъва" след подновяването на играта, нищо такова не се случва. Божик и отново Хидекути вкарват бързи голове за да докарат резултата до 2:6, а голът от дузпа на Алф Рамзи след час игра оформя крайното 3:6. През последните 30 минути унгарците просто държат топката и не дават на своите съперници да играят с нея. След последния съдийски сигнал статистиката е стряскаща - гостите са стреляли към вратата на Гил Мерик цели 35 пъти, докато момчетата на Уинтерботъм са отправили едва 5 удара.
Рамзи е бесен и се отказва от националния отбор. Той е малко по-различен тип играч и този "конски" футбол, който англичаните практикуват, го побърква! "Четири от головете им паднаха от извън наказателното поле. Не трябваше да губим!" казва той след мача. Нестандартно мислещ ум като този на Рамзи отказва да приеме истината - че Англия е тотално премазана и надиграна от преливащата и наситена с много пасове игра на унгарците. Така на 23 май 1954г. е насрочена среща-реванш, тъй като от ФА си мислят, че тази загуба е плод на случайност. В същото време, някои от по-компетентните и интелигентни футболни хора на Острова разбират, че играта на Англия трябва да се промени и адаптира към футбола, който се играе извън Острова. Мат Бъзби, Дон Реви и Бил Никълсън започват да експериментират с нови тактики в клубните си отбори и това им носи успех. Не така обаче смята Уолтър Уинтерботъм и той отново излиза с любимото си WM на мача в Будапеща.
Срещата се играе пред 92 000 зрители на "Непщадион" (по настоящем "Ференц Пушкаш Стейдиъм") в унгарската столица. Петима от футболистите на Англия, играли в първия мач, никога повече не получават повиквателни за националния отбор и са заменени от дебютанти. Унгария излиза с нова тактика, различна от тази в Лондон, като Себеш отново е опитал няколко иновации. Пушкаш и Кочиш водят атаката, а авторът на хет-трик от мача на "Уембли" Нандор Хидекути оперира зад тях. Мачът е повторение на предната среща - "маджарите" отново доминират на терена и не оставят никакъв шанс на надутите си съперници. Още до почивката Лантош, Пушкаш и Кочиш вкарват по един гол, а след подновяването на играта резултатът стига до 6:0 след едва 63 минути футбол! Тактиката на Уинтерботъм е унищожена от бързия и комбинативен футбол на унгарците и Англия едва се добира до почетен гол, дело на Айвър Бродис, а Пушкаш има последната дума, оформяйки крайното 7:1. Този резултат и до ден днешен е най-тежката загуба на английския национален отбор в цялата му история.
Тези два мача бият тревога във ФА и хората в асоциацията осъзнават нещо: Англия изобщо не е доминантна сила в световния футбол, а стилът на игра на "трите лъва" е много демоде. И докато след първата среща футболните управници на Острова замазват очите на зрителите с думи като "късмет" и "случайност", този път няма как това оправдание да мине. Промените са наложителни и все повече английски мениджъри започват да се увличат по унгарския футбол. Още с формирането на турнира за Европейската купа (КЕШ), Мат Бъзби настоява английските клубове да се включат в надпреварата, въпреки несъгласието на ФА. Дон Реви пък, който още е активен играч по време на гореспоменатите два мача, се влюбва в играта на Хидекути и променя позицията си от централен нападател на това, което прави унгарецът. Бил Никълсън също прилага видяното в неговия Тотнъм и "шпорите" стават първият английски тим, който постига дубъл (титла в първенството + купата на ФА). Все пак ръководството на английската футболна асоциация търпи Уолтър Уинтерботъм чак до 1963г., когато той е "преместен" на друга позиция, а мястото му е заето от същия този Алф Рамзи, който прилага успешно унгарските тактики в клубния си Ипсуич и постига наистина невероятни неща (за справка, книгата Аутсайдери част 1).
