Преди да ви разкажем историята на Ник Кълкин от град Йорк, бихме искали да се извиним за подвеждащото заглавие. Казваме това, не защото написаното по-горе не е истина, а защото ни бе изключително трудно да преценим колко точно е продължила кариерата на младия вратар в Манчестър Юнайтед. И преди да се опитаме да установим възможно най-точната дължина на неговото игровото време, ще разкажем накратко как се стигна до там, че той въобще да играе за “червените дяволи”.
Мнозина от вас навярно знаят, че един от най-силните трансфери на сър Алекс Фъргюсън като треньор на Манчестър Юнайтед е Питър Шмайхел. Датчаниът е в основата на грандиозните успехи, които клубът има през 90-те и изявите му на вратата на “дяволите” се помнят и до днес. Апогеят на този период е спечелването на требъл от трофеи през 1999г. След края на сезона, Шмайхел напуска Юнайтед, а Фъргюсън е оставен с трудната задача да намери негов заместник.
Това, което следва, е поредица от комични трансфери, които дори великият сър Алекс не може да си обясни и до днес (а сме сигурни, че се е опитвал). И кой е играчът, с който замества най-добрия вратар в света? Марк Боснич! Да, това е човекът, на който Фърги и щабът му решават да гласуват доверие. Боснич обаче се оказва твърде мързелив и несериозен и изиграва малко над 20 мача за сезона. Алтернативата в лицето на Реймънд ван дер Гоу не е много по-добра. По-късно през сезона от ръководството са толкова отчаяни, че панически купуват Масимо Таиби (от ФК Венеция), който пък от своя страна се оказва покъртително бездарен и дори един английски спортен вестник му лепва прякора “Слепия Венецианец”.
И именно тук някъде за първи път феновете на Юнайтед чуват за Ник Кълкин. Ник е талантлив вратар, който пристига от Йорк Сити през 1995г. Разбира се, за него никога не е било планирано да е титуляр в отбора, а по-скоро да изпълнява ролята на трети вратар, в случай че, някаква грандиозна несполука сполети титулярните вратари.
Само че през август 1999 г. звездите се нареждат така, че младежът (едва на 20 г. по това време) да получи своя шанс и да играе за Манчестър Юнайтед. Ситуацията е следната: “червените дяволи” трябва да гостуват на Арсенал на стария им стадион “Хайбъри”. Боснич все още не е във форма за да е титуляр и сър Алекс решава да стартира с Ван Дер Гоу на врата и Кълкин на резервната скамейка.
Мачът е от голямо значение и за двата отбора. Враждата между Фърюгсън и Венгер е в разгара си и всеки сблъсък между тези два съперника в онези години е истинска война от емоции и насилие. Остри влизания, яростни спречквания и непрестанни пререкания са честа гледка и, разбира се, настоящият двубой не е по-различен. Тогава за Арсенал играят и далеч по-корави и заплашителни футболисти в лицето на Патрик Виера, Мартин Киоун и Тони Адамс.
Самият двубой не разочарова зрителите на трибуните и пред телевизорите. Люнгберг дава преднина на лондончани, а Рой Кийн бележи на два пъти за да доведе резултата до 1:2 за гостите. Вторият гол е вкаран в 88-ата минута. “Топчиите” не искат да се примирят със загубата и опитват всичко за да стигнат до изравнително попадение. Така те печелят пряк свободен удар дълбоко в добавеното време от двубоя и изсипаната топка намира Матю Ъпсън, който с глава я праща в ръцете на Ван Дер Гоу. Вратарят спира топката точно преди тя да мине гол линията, но това, което не успява да спре, е летящият към него като товарен влак Мартин Киоун, който изритва кълбото от ръцете му и го удря със зловещо коляно в лицето. Киоун с впечатляващите си 186 см., изпраща стража на Юнайтед в нокаут и в следващите няколко минути лекарите се опитват да го свестят. В последствие, Ван Дер Гоу е изнесен на носилка, а големият момент, който Ник Кълкин очаква търпеливо, най-после пристига.
“Бях толкова щастлив, все едно сме спечелили Световното, когато треньорът се обърна към мен и ми каза ”Ник, подготви се да влезеш в игра!“”, заявява Кълкин в интервю след много години.
Ник се появява на терена в официалния си дебют за Юнайтед и всичко, което трябва да направи, е да изпълни отсъдения наказателен удар от собственото си вратарско поле. Младежът поставя топката и я изритва с все сила в посока вратата на Арсенал. Преди тя да се е приземила дори, главният съдия дава сигнал за край на двубоя и играчите на Юнайтед се поздравяват за победата. С този сигнал приключва и кариерата на младия вратар като футболист на “червените дяволи”. Ето видео от цялото му игрово време за клуба:
И както сами виждате, тук изпитваме затруднение да определим колко точно трае кариерата на Ник за клуба. Ако броим времето, в което той изритва топката, до сигнала на съдията, то тогава дължината е под две секунди. Ние обаче ще сме щедри и ще кажем, че по-скоро ще гледаме момента когато реферът му разшава да заложи топката и да изпълни удара, тъй като все пак часовникът не е спрян и Ник има разрешение да играе с коженото кълбо. По наши сметки това са около 8 секунди. Ако приемем, че наличните минути, в които даден играч има възможност да участва за един сезон във Висшата лига са 3420 (90 по 38), то тогава Ник Кълкин е взел участие в скромните 0.003% минути от сезон 1999/2000 за Манчестър Юнайтед.
След три дни Ван Дер Гоу се завръща на вратата на Юнайтед, а Кълкин повече не играе за отбора. Той е отдаден под наем в следващите сезони и в последствие продаден. За негово нещастие, единственото постижение, с което може да се похвали като играч на Манчестър Юнайтед е, че държи рекорда за най-кратък дебют в историята.
Абсурдността на ситуацията е подсладена и от факта, че когато Ник е привлечен в Юнайтед, от Йорк добавят клауза, че ако Кълкин се появи в игра за “червените дяволи”, те трябва да играят приятелски мач със Сити на техния стадион “Буутъм Кресънт”. Няколкото секунди игрово време активират тази клауза. Двубоят се състои на 29 юли 2000 година и докато Юнайтед си тръгват с победа, Йорк запазват приходите от препълнените трибуни от фенове, дошли да видят звездите на “червените дяволи”.
