Най-мразените отбори в историята

Завръщаме се с поредната интересна статия за любимата игра! И тъй като цялостно повечето материали, които публикуваме, са за тимове, играещи красив футбол, пълни с великолепни играчи, които се превръщат в идоли, днес ще сменим десена. "Лесно е да мразиш, трудно е да обичаш" се пее в една популярна рап-песен от преди двадесетина години. Изглежда, че наистина е така. Но има отбори, които не само не харесваш, а направо ненавиждаш! Чувайки за тях, на клетъчно ниво започва да те тресе омраза, която най-често избива под формата на диария. Всеки един от присъстващите в този списък си има причина, поради която е попаднал тук, както и главен виновник за привличането на хорската ненавист.

Това са десетте най-мразени отбора на всички времена!    

10) Естудиантес, 1968/69

Няма как да има такъв списък без наличието на южноамерикански клуб. Както ще видите, той не е единствен. Изписани са тонове мастило и са счупени не една и две клавиатури в опити да се обясни страстта на латиносите по най-популярната игра. Е, тази история не е по-различна. Пренасяме се в края на 60-те години в Аржентина, където се провежда мач за Интерконтиненталната купа между местния Естудиантес и гостуващия тим на Милан. По онова време този финал се провежда в два мача на разменено гостуване и "росонерите" имат неблагоразумието да победят с 3:0 в срещата на "Сан Сиро". На реванша в Буенос Айрес италианците са посрещнати като извънземни-нашественици. Обстрелват ги с футболни топки, заливат ги с кафе, а дори и ги бодат с карфици при разминаване. Всичко това цели играчите на Милан да се разконцентрират и да загубят. Когато и това не се случва и Джани Ривера попарва Естудиантес в 30-тата минута, аржентинците тотално полудяват. Започват серия от грубости, достойна за холивудски екшън от края на 80-те. Нападателят на гостите Пиерино Прати е пратен в безсъзнание. Вратарят на Естудиантес Алберто Полети първо забива кроше в лицето на Ривера, а след това изритва зверски и Нестор Комбин. Самият Комбин, роден в Буенос Айрес, но емигрирал в Европа, е изнесен на носилка, като в същото време е и арестуван задето е "избягал нелегално" от родината си. След края на срещата Полети се сбива и с феновете, което му носи арест и доживотна забрана да играе футбол. Друг от играчите на домакините Рамон Суарес пък отнася 5 години наказание, задето чупи носа на гореспоменатия Комбин, а този финал за Интерконтиненталната купа едва не предизвиква трета световна война!

Главен виновник: Освалдо Субелдия

Треньорът на Естудиантес наема няколко бивши съдии преди мача, за да могат да покажат на играчите му как да таковат майката на гостите, без да бъдат санкционирани от реферите.    

9) Уругвай, 1986

Някога "урусите" са считани за най-техничните и иновативни играчи на планетата (справка - Аутсайдери част 1). Не така обаче стоят нещата на Мондиала в Мексико през 1986г. Уругвай вади късата клечка при жребия и попада в групата на смъртта с тимовете на Дания, Западна Германия и Шотландия. Треньорът на тима Омар Борас приема нещата твърде присърце и възпитаниците му играят футбол, който наистина прилича на борба за оцеляване. За четири мача, уругвайците си вадят два червени картона, единият от които е най-бързият в историята на световните първенства. Въпреки че не успява да запише победа, южноамериканският тим продължава на четвъртфиналите като един от най-добрите трети отбори. Там обаче отново губи. Самият Омар Борас получава наказание, тъй като след мача срещу Шотландия (уругвайците остават с 10 души още в първата минута на мача) нарича съдията "убиец". Интересното е, че рефер е добре познатият ни Жоел Киню (онзи от полуфинала с Италия през 1994г). Грозният футбол, който Уругвай демонстрира, е остро критикуван дори от местните експерти, като известният спортен журналист Едуардо Галеано избухва: "Ударихме дъното! Футболът ни непрекъснато се движи по ръба на червения картон!"

Главен виновник: Хосе Батиста

Защитникът на "урусите" е изгонен още в първата минута в мача срещу Шотландия заради зверска балтия в краката на Гордън Стракан.    

8) Гърция, 2004

Титлата на "елините" от европейското първенство в Португалия безспорно е един от най-шокиращите моменти в историята на световния футбол. Разбира се, и нея сме описали подобаващо в нашата книга Аутсайдери, но така или иначе фактите са добре познати. Започвайки квалификациите като тотално обречен тим, гърците постепенно вдигат нивото и успяват да се класират за първенството като първи в своята група, включваща още съставите на Испания и Украйна. Съседите вкарват едва 8 гола в 8 мача, но това им стига. Те записват 4 победи с резултат 1:0 и губят два мача с по 0:2. По португалските терени играчите на Ото Рехагел не променят кой знае колко стила си на игра. Сигурни в защита и клинично ефективни в нападение, те показват на останалата част от футболна Европа как се контролират и печелят мачове дори и без да играеш с топката. Единственият отбор с по-малко удари към противниковите врати от Гърция е този на Латвия, а само Португалия са извършили повече нарушения от "елините". В същото време южните ни съседи са и най-декорирания в жълто тим. Това обаче е без значение, защото в края на турнира те се поздравяват с трофея, за неудовлетворение на масовия футболен запалянко.

Главен виновник: Ото Рехагел

Герой в Гърция и враг на естетиката за всички останали, праисторическият стил, който подопечените му демонстрират, карат футболна Европа да се върне в каменната ера.    

7) Западна Германия, 1982

Чували ли сте за "най-ужасния мач в историята на световните първенства"? Не? Е, той се изиграва на 25 юни, 1982г., между отборите на Западна Германия и Австрия. Двубоят е последен в група 2 на Световното първенство в Испания, като преди него ситуацията е следната: немците сензационно губят от бойкия тим на Алжир с 1:2, а след това побеждават Чили с 4:1. Австрийците пък печелят първите си две срещи съответно с 1:0 срещу Чили и 2:0 срещу Алжир. Това им отрежда първо място в групата преди мача с "маншафта". Ден по-рано Алжир побеждава Чили с 3:2 и на "бундестима" му трябва задължителна победа, докато Австрия не трябва да губи с повече от 2 гола разлика. При какъвто и да е друг развой, африканците се класират напред за сметка на някой от европейските тимове. Това, което следва, са най-срамните 90 минути в историята на футбола. След ранен гол в 10-тата минута на Хорст Хрубеш, двата тима спокойно разцъкват топката в собствената си половина и за останалите 80 минути зрителите виждат само един удар по посока която и да е от двете врати, като той е ужасно неточен. След "удобния" резултат, Алжир си заминава за вкъщи, въпреки официалното оплакване към ФИФА, което пуска, но то е пренебрегнато от вицепрезидента на организацията (германец, по националност). И ако някой си мисли, че това е достатъчно, за да бъдеш намразен, немците не са съгласни. Те се класират за полуфиналите, където срещат отбора на Франция. Това, което следва, е масово известно, а именно зверското влизане на вратаря на "маншафта" Харалд Шумахер срещу френския нападател Патрик Батистон. "Тони", както е галеното име на Шумахер, успява да избие 2 зъба на Батистон, да му счупи 3 ребра и да размести два от прешлените му. Забавното в случая е, че не е отсъдено нарушение. Френската преса беснее след края на мача, като дори изданието "Либерацион" нарича немския футбол "брутално животно, което заслужава да се удави в собствената си урина".

Главен виновник: Тони Шумахер

Вратарят на "бундестима" веднъж е определен за най-мразения германец във Франция, като на второ място в тази класация остава някой си Адолф Хитлер.    

6) Насионал, 1970/71

Отново стигаме до Южна Америка и диващината по стадионите там. Мачът отново е за Интерконтиненталната купа, този път между уругвайския Насионал и гръцкия Панатинайкос. Отборът от гръцката столица дори не трябва да присъства в този турнир, но носителят на КЕШ Аякс отказва участие, може би усещайки какво му се готви в Монтевидео. Както вече споменахме, по онова време този трофей се решава в два мача, като първата среща в Пирея завършва при резултат 1:1, а "урусите" са решени на всичко само и само да победят. Около 70 000 бесни уругвайци изпълват до краен предел "Естадио Сентенарио". Обстановката прилича повече на бойна сцена от "Троя" отколкото на футболен мач. Вдъхновен от всичко това, нападателят на домакините Хулио Моралес получава директен червен картон след като чупи на две места крака на Янис Томарас от Панатинайкос. Въпреки това Насионал печели с 2:1 и вдига отличието. Играчите на тима са си гадняри и извън терена. Веднъж халфът Карлос Пачаме и двама негови съотборници са нападнати от петима главорези, приличащи на кечисти в тунела. За щастие, Карлос и съотборниците му са въоръжени с метални тръби и отвръщат подобаващо на удара. Все пак кой футболист не носи метална тръба в себе си, когато излиза на терена?

Главен виновник: Хулио Монтеро

Железният защитник с гордост заявява в интервю за местен вестник: "Ако мама играеше за другия отбор, с радост бих я наритал!"    

5) Лийдс Юнайтед, 1973/74

Гледали ли сте филма "Пролкетият Лийдс Юнайтед"? Ако отговорът ви е "Не", непременно да поправите тази грешка. Въпреки, че не е напълно отразяващ действителността, достоверността му е сравнително добра. Лийдс Юнайтед е фактически никой в английския футбол до появата на Дон Реви. Той постепенно моделира клуба по негов собствен дизайн, превръщайки го в доминантна сила на Острова през 70-те години. За целта обаче, Реви кара играчите да практикуват футбол, който представлява нещо средно между карате и бой на мазни пехливани. Джордж Бест описва Лийдс като "шибан ритащ кошмар". Реви, наричан тактически пионер, е толкова влиятелен на "Еланд Роуд", че резервите на "белите" чакат с нетърпение момента, в който ще влязат на терена и ще имат възможност да пратят някой противник в болницата. Всичко това, украсено и с обвинения в корупцията от собствения вратар на Лийдс Гари Спарк, както и халфа на Уувърхямптън Франк Мунро, както и мениджъра на "вълците" Боб Стоуки, правят Лийдс един от най-противните отбори в историята на играта. Това е може би единственият клуб, в който великият Брайън Клъф се проваля с гръм и трясък, тъй като още на първата тренировка заявява на играчите, че могат да изхвърлят медалите си в тоалетната, защото те са спечелени с измама.

Главен виновник: Били Бремнър

Капитанът на тима е наречен "Скала, обвита с бодлива тел" от изданието The Sunday Times, тъй като играчът е странен микс от брутализъм и брилянтност.    

4) Ювентус, 1997/98

"Старата госпожа" и съдиите - доста по-добра любовна история от "Здрач" без начало и без край. Доста преди Калчополи, Ювентус е бил обвиняван в какво ли не, главно в получаване на безкрайно рамо от реферите в моменти на нужда. Ситуацията през сезон 1997/98 е такава, че "бианконерите" грабват Скудетото, но основният им конкурент Интер не получава кристална дузпа в решителната битка. Поглеждайки цялостно към кампанията ще видим, че Ювентус е отборът, извършил най-много нарушения (814), но е получил най-малко жълти (65) и червени картони. Дори вестник "Ла Стампа", притежаван от клубния патрон Джани Аниели отбелязва, че "някои съвпадения са прекалено необикновени". Враговете на "старата госпожа" продължават и до ден днешен да тръбят, че поведението на реферите в редица важни двубои стои в основата на доминацията на тима на домашната сцена. Те посочват и точно това като една от причините Юве да не се справя толкова добре на международната сцена и да има толкова много загубени финали в спора за "Ушатата".

Главен виновник: Паоло Монтеро

Крилатата фраза на един италиански коментатор "Монтеро би утрепал и собствената си баба за нулево равенство" все още се пренася от уста на уста сред футболните хора на "ботуша".    

3) Динамо Берлин, 1985/86

Както добре знаете, след Втората световна война Германия е разделена на две части. За Западна Германия (или ФРГ) говорихме преди малко, а тук ще намесим и другата част. Източна Германия (или още ГДР) е доста по-скромна откъм футболни успехи, а клубовете, състезаващи се в тогавашната Оберлига, в момента тънат по ниските дивизии на обединена Германия. Най-ярка е следата, оставена от отбора на Динамо Берлин, който печели 10 поредни титли на страната, но в същото време той е и най-противният и мразен клуб в немския футбол. Той е създаден изкуствено, като на играчите на Динамо Дрезден просто е заповядано да се преместят в Източен Берлин. Новосъздаденият отбор става любим на боса на ЩАЗИ (източногерманската тайна полиция, нещо като Държавна сигурност) Ерих Милке и се радва на сериозни реверанси от страна на съдиите, като например несъществуващи дузпи или толкова добавено време, колкото е нужно, за да се избегне загуба. Гневът към клуба е толкова голям, че осмата поредна титла през 1986г. провокира национален протест в този толкова репресиран район от Европа. Всичко това обаче води до наказанието на един от реферите, дал спорна дузпа в равенството на Динамо срещу отбора на Локомотив Лайпциг и толкова.

Главен виновник: Ерих Милке

Влиянието му върху футбола в страната е толкова презирано от феновете, че те наричат играчите на тима Elf Schweine (11 свине).    

2) Олимпик Марсилия 1992/93

Една от най-срамните страници в историята на френския футбол въобще. Отборът на Олимпик Марсилия е доминантна сила в началото на 90-те, като тогавашният им бос Бернар Тапи не щади средства, за да качи тима на европейския връх. Наред с привличането на най-добрите играчи във Франция, оказва се, че Тапи е попрекалил с ентусиазма и е предлагал масово пари на съперниците на ОМ, за да играят симулативно. Скандалът гръмва в навечерието на мача с Валансиен, когато няколко играчи на гостите получават парично предложение, за да не играят на сто процента срещу марсилци. Човекът, който предава подкупа Жан-Жак Ейдели, който е халф на тима, в последствие разкрива думите на Тапи: "Не искаме тези идиоти да прецакат мача с Милан". На ОМ им предстои да играят финал в Шампионската лига срещу "росонерите" едва няколко дни след заветната среща от първенството. Един от играчите на Валансиен обаче не се съгласява и разтръбява за това. Гръмва страшен скандал. Тапи е пратен в затвора, а Марсилия бива изваден от Лига 1 и пратен във втория ешалон на френския футбол. Отнета е и титлата на страната, която Олимпик все пак печели. Клубът е санкциониран и от участие в европейските клубни турнири, но поне не е лишен от "Ушатата", която той все пак печели с победа срещу Милан. Следват години в забвение за ОМ, а скандалът все още не е забравен.

Главен виновник: Жан-Жак Ейдели

Халфът, който играе основна роля в машинациите на Бернар Тапи, обикновено е ползван за контакт с противника. След обявяването на наказанията, той прекарва в арсета всичко на всичко 17 дни.    

1) Интер, 1963/64

"Нерадзурите" никога не са били любимци на масовата футболна общественост в Европа, особено по времето на Жозе Моуриньо. Е, оказва се, че дори и "Специалния" не е успял да бъде толкова отвратителен, колкото героят в тази позиция. Еленио Ерера, когото още можем да наречем Дарт Вейдър на футбола, така успява да опорочи Калчото, че ефектът от неговото присъствие на "ботуша" се усеща с десетилетия. Човекът, който налага Катеначото, само слага началото на всички онези причини, които правят Интер толкова мразен. "Нерадзудите" се сдобиват с още повече врагове след полуфинала за КЕШ през 1965г. срещу Ливърпул, когато след измама бележат гол директно от непряк свободен удар. В мача има още един спорен гол - топката е избита от ръцете на вратаря Томи Лоурънс и вкарана в мрежата, а крайният резултат е 3:0. Години по-късно унгарският рефер Вадаш признава, че е отказал такава сума, достатъчна му да си купи няколко Мерцедеса, за да помогне на Интер срещу Реал през 1966г. Ерера води много отбори в кариерата си, с повечето от които печели куп трофеи - титли на Испания с Атлетико Мадрид и Барселона, купа на Италия с Рома, но начело на миланския гранд той достига своя апогей на омразност.

Главен виновник: Армандо Пики

В тази отвратителна приумица на Еленио Ерера, тъкмо Пики е човекът, който играе ролята на метач (либеро) и е гръбнакът на грозната тактика.