Футболът е игра, в която всичко може да се случи. Нелогични победи, драматични обрати, неочаквани провали и т.н. През последните години запалянковците все по-усилено считат всеки по-странен и абсурден резултат за манипулиран в полза на черното тото, но истината е, че това почти никога не се оказва вярно (или доказано).
И докато всеки си спомня за поне 5 скандални мача, където крайният изход е меко казано съмнителен, тук случаят не е такъв. Ще обърнем внимание на няколко двубоя, които просто очеизвадно са се решили не на футболния терен, или пък двата отбора трябва да направят нещо нередно, за да постигнат целите си.
Започваме:
Срамът от Хихон
Вероятно повечето от вас се досещат, че става въпрос за най-срамния мач от Световното първенство в Испания през 1982г. Двубоят е последен от Група 2 на Мондиала и противопоставя тимовете на Западна Германия и Австрия. Преди неговото начало ситуацията е такава, че на немците им трябва задължителна победа, за да продължат напред, докато австрийците ги устройва и минимална загуба с до 2 гола разлика, за да се класират сред първите 2 в групата. Вече разбирате накъде отиват нещата, нали? Срещата завършва с победа за "маншафта" с 1:0, така че и двата тима се класират за следващата фаза. Да, може да се случи, но пък самият мач е потресаващ. Немците осъществяват сериозен натиск в началото и още в 10-ата минута бележат чрез Хорст Хрубеш. От тук до края на срещата двата отбора просто разцъкват топката, без да предприемат опасни атаки, за да не застрашат толкова удобния резултат. Публиката на стадиона в Хихон, където се провежда мача, започва мощно да освирква футболистите, а освен това се чуват призиви немци и австрийци "да се целунат" на терена. Дори немските коментатори на срещата запазват мълчание, а австрийските им колеги призовават телевизионните зрители да сменят канала, за да не гледат този потресаващ цирк. Потърпевш от въпросната среща е отборът на Алжир, който отпада от надпреварата за сметка на Западна Германия и Австрия. "Пустинните лисици" подават жалба до ФИФА, но от централата преценяват, че реално няма нарушени правила, за да разследват мача. Двубоят остава в историята с псевдинима "Срамът от Хихон", а след него вече всички мачове от последния кръг в групите се играят по едно и също време, за да се избегнат за в бъдеще подобни грозни развръзки.
149:0
Обръщали сме внимание на тази среща и преди. Датата е 30 октомври 2002г. и в Мадагаскар се играят последните кръгове от сезона. В един от тях става ясно, че отборът на СОЕ губи титлата, която е завоювал през 2001г. за сметка на АС Адема. Това се случва, тъй като Адема прави равенство с тима на ДСА Антананариво, като в заключителните минути на срещата реферът отсъжда спорна дузпа и Адема се добира до равенството 2:2, което ги прави недостижими на върха. Бесни от този развой, играчите на СОЕ решават да протестират срещу това решение на съдията в прекия мач между тях и Адема, който по програма се играе непоследствено след гореописания. Те няма как да се преборят за титлата, затова решават да си вкарват автоголове. Колкото се може повече автоголове. Някои източници твърдят, че има договорка между рефера и отбора двубоят да не бъде прекратяван. Явно времето е стигнало за точно 149 попадения в собствената врата. Гледката е толкова отблъскваща, че хората по трибуните отиват в клубния офис и искат да им бъдат върнати парите за билети. В резултат на този звучен резултат - 149:0, мадагаскарската футболна федерация раздава обилно количество наказания. Треньорът на СОЕ Зака Бе, обвинен, че е мозъкът зад цялата тази операция, е със спрени права за 3 години, а освен това му е забранено въобще да посещава футболни срещи за този период. Играчите на тима Мамисоа Разафиндракото (капитан на националния отбор), Манитранирина Андрианиаина (капитан на СОЕ), Николас Ракотоариманана и Доминик Ракотонандрасана също отнасят наказания да не играят до края на сезона, както и да не посещават мачове. Останалите футболисти и от двата отбора получават предупреждение от мадагаскарската федерация да се отнасят по-сериозно към официални футболни мачове и биват заплашени от сериозни санкции при бъдещи подобни прояви. Самата федерация на островната страна е заплашена от закриване от спортното министерство на Мадагаскар, но решението в последствие е отменено. Загубата остава в историята като най-голямата, откакто съществува играта, задминавайки двубоя за шотландската купа от 1885г. между отборите на Арброут и Бон Акорд, който завършва при резултат 36:0.
Дано да не спечелим!*
Историята е наистина потресаваща и идва по време на първенството по футбол на АСЕАН през 1998г. Вече сме обсъждали, че азиатската футболна федерация е разделена на 5 подфедерации, всяка обхващаща определен регион от най-големия континент в света. Така АСЕАН регулира футбола в югоизточния край на Азия, а регионалният турнир под егидата на асоциацията се провежда на всеки 2 години. През 1998г. осем отбора са се вплели в люта битка, която трябва да определи новия първенец на региона. Подобно на историята със "Срама от Хихон", тук също двубоите от група 2 приключват преди тези от група 1. Така тимовете на Тайланд и Индонезия, и двата класирали се напред преди последния сблъсък от група 1, вече знаят крайното разпределение в група 2. Оказва се, че домакинът и фаворит в надпреварата Виетнам изненадващо отстъпва първото място на аутсайдера Сингапур, макар и по голова разлика. Това означава, че Тайланд и Индонезия буквално могат да "избират" срещу кого да играят. Преди срещата помежду им, Индонезия има 6 точки, а Тайланд - 4. Евентуално равенство би означавало, че индонезийците ще трябва да играят с Виетнам, докато Тайланд ще посрещне далеч по-приемливия отбор на Сингапур в полуфиналите. Освен това, победителят в групата ще трябва да премести лагера си от Хо Ши Мин до Ханой, което е голямо неудобство. Първото полувреме между Тайланд и Индонезия завършва при резултат 0:0, макар че и двата тима се чудят как да не спечелят. И все пак, при изтичането на редовните 90 минути, резултатът е 2:2. Тогава индонезийският защитник Мурсид Ефенди се понася към собствената си врата с топката в крака. Двама тайландски футболисти се опитват да го спрат, но той все пак успява да си отбележи автогол. Така Тайланд печели с 3:2 и оглавява групата си, натрисайки се на Виетнам в полуфиналите. Индонезия пък уж трябва да спори с "по-слабия" състав на Сингапур. ФИФА налага сериозни наказания на двата съперника в този цирк, глобявайки ги с по 40 000 долара. Освен това Мурсид Ефенди е наказан да не играе футбол 3 години на клубно ниво, а на международно - доживот. В крайна сметка Виетнам и Сингапур печелят мачовете си съответно срещу Тайланд и Индонезия и спорят във финала, където Сингапур поднася една от сензациите в историята на надпреварата, печелейки с 1:0.
*ситуацията е силно подобна на срещата между Барбадос и Гренада през 1994г. в турнира за Карибската купа, която можете да прочетете тук: https://otzasada.com/machat-v-koyto-otbor-umishleno-si-vkara-avtogol-za-da-podobri-golovata-si-razlika
Големият разгром
Всички помним размазващата победа на Олимпик Лион над Динамо Загреб със 7:1 в Шампионската лига през сезон 2011/12. Тогава на "хлапетата" им трябваше победа с много голове, за да наваксат изоставането си от Аякс и евентуално да ги изпреварят в класирането по голова разлика (както и стана), за да се класират напред. Въпросната среща предизвика много дискусии за феърплея, или по-скоро за неговата липса, на стадион "Максимир" в Загреб. Разбира се, това далеч не е първият случай, в който се прокрадва нотката на съмнението. Връщаме се назад до далечната 1983г., когато се играят квалификации за Европейското първенство във Франция година по-късно. Насочваме се към група 7, където големите фаворити са тимовете на Нидерландия и Испания. Останалите участници в нея са Ирландия, Исландия и Малта, и трите с ролята на боксови круши. До 17 декември 1983г. всички мачове в групата са изгирани, без един. Остава само Испания да посрещне Малта на стадион "Бенито Виямарин" в Севиля. Преди въпросната среща Нидерландия води с 2 точки (колкото се дават за победа по онова време) и е с по-добра голова разлика с 11 гола от испанците. Ако "Ла Фурия" магически успее да спечели срещу Малта с 11 гола, то дори при равна голова разлика с "лалетата", иберийците продължават напред, заради потенциално повечето си отбелязани голове. Не е трудно да се досетим какво се случва. Двубоят е определен в Испания като един от най-важните в цялата история на футбола в страната. Още до 28-ата минута Карлос Сантияна вече е отбелязал хет-трик, като 120 секунди след първия съдийски сигнал испанците пропускат и дузпа. Учудващо малтийците връщат 1 гол и на почивката резултатът е 3:1. През втората част обаче "Ла Фурия" включва на шеста и забива още девет гола! Попаденията буквално валят през няколко минути, а Сантияна вкарва и четвърти гол на сметката си. Също с 4 гола се отчита Поли Ринкон, още 2 забива Антонио Мачеда, а по 1 добавят Ману Сарабия и Хуан Антонио Сеньор. Когато турският рефер Еркан Гьоксел дава последния съдийски сигнал, резултатът е 12:1, което е напълно достатъчно на Испания да изпревари Нидерландия и да се класира за Евро'84 (по онова време само победителят в квалификационната група играе в турнира). Гръмва страшна олелия. Много малтийски фенове твърдят, че испанците са платили, за да може островният отбор да "полегне". Други пък предполагат, че на почивката, когато резултатът е едва 3:1, представители на двете футболни федерации са договорили всичко в съблекалните. Години по-късно двама малтийски футболисти заявяват, че испанците са взели допинг преди тази среща, защото "от устите им течеше пяна и не спираха да пият вода", а същевременно островитяните са упоени с лимонови резенки на почивката. Разбира се, доказателства за това все още няма, но пък разгромна победа над Малта не е чак толкова необичайно нещо.
Мачът, в който (почти) всички оцеляха
Английският футбол е бил известен с много неща през годините, но не и като такъв, в който отборите ще нагласят крайния развой на мач помежду си. Просто на Острова феърплеят и джентълменството са издигнати в култ, който никой никога не си позволява да пренебрегне. И все пак има някои истории, в които човек може сериозно да се усъмни, като например тази от края на сезон 1976/77 в тогавашната Първа дивизия - най-високото ниво на футбола в страната. Там, по стара традиция, последният кръг от кампанията се оказва решаващ за редица отбори. И докато на върха Ливърпул и Манчестър Сити водят жестока борба за титлата, която в крайна сметка "мърсисайдци" печелят с 1 точка преднина, то в дъното е още по-напечено. Цели 5 отбора са замесени в безмилостна битка за оцеляване, а тимът на Тотнъм губи шансове за спасение още седмица преди това. След първата част мачове от последния кръг става ясно, че компания на "шпорите" във Втора дивизия през следващия сезон ще прави отборът на Стоук Сити, тъй като головата му разлика е най-лоша спрямо останалите. Съдбата обаче отрежда два от силно замесените в борбата за оцеляване клуба да се изправят един срещу друг в края - Ковънтри и Бристол Сити, които са с равен брой точки. Техният мач трябва да се играе по едно и също време със срещата на другия кандидат за изпадане Съндърланд, който гостува на Евертън и е със същия брой точки като Ковънтри и Бристол Сити. Преди началото на срещата на "Хайфилд Роуд" обаче се получава лек инцидент. Първият съдийски сигнал се забавя, за да могат всички 10 000 гостуващи фенове на Бристол, някои от които закъсняват заради трафика, да влязат на стадиона безопасно. В резултат на това двубоят започва с 5 минути закъснение. Това минимално отклонение обаче в последствие се оказва решаващо за съдбата на последния изпадащ. Двубоят стартира вихрено и Ковънтри излизат напред още в 15-ата минута, благодарение на халфа Томас Хъчинсън. Отново той покачва на 2:0 малко след началото на втората част, но Бристол мигновено намалят на 2:1. Гостите определено доминират през втората част и изравняват резултата в 79-ата минута. Поне към онзи момент, двата тима са с еднакви точки, но Ковънтри са с по-лоша голова разлика и се нуждаят от задължителна победа. Пет минути преди края, един от шефовете на домакините Джими Хил получава радостна вест - Съндърланд е загубил гостуването си на Евертън с 0:2 и със сигурност изпада, ако резултатът на "Хайфилд Роуд" се запази равен. Хил веднага отива при оператора, който отговаря за информационното табло, и му казва да изпише крайния резултат от мача на "Гудисън Парк". Виждайки това, футболистите разбират, че 2:2 е достатъчно и на Ковънтри и на Бристол Сити да оцелеят, така че последните 5 минути от мача минават в лежерно темпо и без атаки, а съдията дори не дава продължение. Така Съндърланд се сбогуват с елитния си статут, а футболистите на Ковънтри и Бристол се поздравяват с оцеляването. "Черните котки" веднага подават жалба до Футболната лига, обвинявайки домакините в неспортсменство, но Ковънтри не получават наказание, а феновете на Съндърланд завинаги намразват Ковънтри и техния директор Джими Хил. Интересното е, че 20 години по-късно двата тима отново са забъркани в битка за оцеляване в последния кръг, вече във Висшата лига, и отново Ковънтри се оказва на печелившата страна за сметка на Съндърланд.
