Най-старите стадиони в света

 Една от големите новини за изминалия сезон за Тотнъм Хотспър, освен достигането на финала в Шампионската лига, бе откриването на новия стадион "Тотнъм Стейдиъм". Всъщност, защо въобще им трябваше на "шпорите" да събарят стария "Уайт Харт Лейн"? Съоръжението си беше в прекрасно състояние, въпреки сериозната си възраст. Преди да бъде затворен и разрушен, "Уайт Харт Лейн" беше десетият най-стар стадион в света, който все още приема футболни мачове. Кои са десетте най-стари стадиона в света, които все още се използват за футбол, ще се опитаме да проследим тук.    

10) "Хилзбъро"

 До някъде логично този списък започва със стадиона на Шефийлд Уензди, тъй като едноименният град е един от първите, в които се играе организиран футбол, а самият клуб е един от най-старите в света. "Кукумявките" намират своя постоянен дом чак през 1899г., когато тяхното тогавашно съоръжение "Олив Граунд" е трябвало да бъде затворено, защото плановете за новата ЖП линия са минавали точно през него и се е наложило играчите да намерят ново място, където да провеждат мачовете си. Преди това пък те играят на всевъзможни поляни и игрища из града и в околоята. След края на "Олив Граунд", Шефийлд Уензди получават 10 акра (40 000 квадратни метра) земя от един от знатните местни родове и земевладелци срещу "само" 5000 паунда. Тъй като стадионът е издигнат в близост до имението на този знатен род, чието име е било "Дом Хилзбъро", съоръжението бива кръстено по този начин. Преместена е старата трибуна от "Олив Граунд", която побира 2000 души, и в допълнение е издигната още една за 3000 зрители. Първият мач на "Хилзбъро" се провежда на 2 септември 1899г., в който домакините от Шефийлд Уензди играят срещу Честърфийлд, а кметът на град Шефийлд дава началния удар. Въпреки че стадионът се намира на дистанция от града и въпреки слабо организираният градски транспорт по онова време, публиката през първите няколко месеца е средно около 3000 души на мач.    

9) "Парк де Пренс"

 Изненадващо, но френският стадион също намира място в тази класация. Разбира се, тогавашният "Парк де Пренс" няма нищо общо със сегашния. За пръв път съоръжението се използва през 1897г., но за колоездене, което тогава е било най-популярния спорт в страната. Тъкмо за това и името му е било "Стад Велодром ду Парк де Пренс", а капацитетът около 3200 седящи места. За пръв път стадионът е използван за международен футбол през 1903г., когато състав на най-добрите местните парижани губи от английски сборен отбор с 0:11. През 1905г. пък френския национален тим посреща Швейцария на "Парка" и печели с 1:0. През 1932г. община Париж решава да направи сериозна реконструкция и увеличава капацитета до 38 000 седящи места, а пистата за колоездене се запазва. След края на Втората Световна Война новоучреденият парижки клуб Ред Стар започва да домакинства на съоръжението, а освен това то е домакин и на доста големи събития, като например Световното първенство през 1938г., Световното по Ръгби през 1954г., Европейските първенства през 1960 и 1964г., както и първият финал за Европейската купа между Реал Мадрид и Реймс през 1956г.. През 1967, общината решава да срине из основи "Парк де Пренс" и да го построи наново, а новосформираният през 1970г. клуб ПСЖ получава правото да играе там от 1972г. та чак до наши дни.    

8) "Вила Парк"

 В първите години след основаването си, Астън Вила нямат постоянен дом. Те се местят от стадион на стадион, като първо играят на "Астън Парк", а след това прекарват известно време и на "Уелингтън Роуд". Последният обаче не съответства на елитния статут на клуба, тъй като теренът е ужасно неравен, трибуните са в отвратително състояние , а в същото време наемът е много висок. В следствие на това бордът на "виланите" започва преговори за придобиването на земя, на която да построи свой собствен стадион. След цели две години те постигат договорка със собственика на желания от тях имот Едгар Флауър да плащат годишен наем от 300 паунда в продължение на 21 години с опция за закупуване на земята по което и да е време през този период. Така след известни спорове и перипетии, през 1897г. "Вила Парк" отваря врати за дебютния си мач между Астън Вила и Блекбърн Роувърс. По това време съоръжението побира 21 000 зрители и тъй като Вила е доминираща сила в английския футбол, стадионът е препълнен постоянно, което дава възможност на ръководството на тима да реши да го разшири. Така до 1914г. "Вила Парк" може да побере около 104 000 зрители! В последствие капацитетът му е променян няколко пъти, както и визията и дизайна му, но стадионът все още е дом на Астън Вила, а в периода на обновяване на "Уембли", и на националния отбор на Англия.    

7) "Гудисън Парк"

 По абсолютно същия начин, отборът на Евертън странства из футболните игрища преди да намери своя дом. В даден период от своята история, "карамелите" дори домакинстват на "Анфийлд"! Преди това пък играят на една поляна в Парк Стенли, където в момента Ливърпул обмислят да строят нов стадион. През 1890г. обаче гръмва огромен скандал между собственика на "Анфийлд" и президента на Евертън относно наем, ползване на помещения и чия бира да се продава на стадиона по време на мачовете. Така на "карамелите" им се налага да напуснат и да потърсят нов дом. През 1892г. на бял свят се появява "Гудисън Парк", който носи това име, тъй като дългата му страна върви по продължението на улица с такова име. Улицата пък е кръстена на местен инженер, който в последствие става и земевладетел. В същото време собственикът на "Анфийлд", останал без наематели, решава да основе нов отбор. Първоначално се спира на името "Евертън Атлетик", но от футболната асоциация не му позволяват да го използва и така се ражда Ливърпул. Така "Гудисън Парк" и "Анфийлд" реално се падат в двата края на Парк Стенли и отстоят на незначително разстояние един от друг. "Гудисън Парк" първоначално разполага с две трибуни, всяка от която побира по 4000 зрители, но скоро след това е построена още една за 3000. След трагедията на "Хилзбъро", ФА поставя правило, според което всички английски клубове трябва да сложат седалки на стадионите си и капацитетът на съоръжението на Евертън е фиксирано - точно 39 500 места.    

6) "Селтик Парк"

 Преди да започнат да използват сегашното си съоръжение, Селтик играят на друго игрище с наименованието "Селтик Парк", от основаването си през 1887 до 1892г., но повишение на наема ги кара да се преместят, тъй като исканите от земевладетеля по онова време 450 паунда на година не са по джоба на клуба. Релокацията не е кой знае колко съществена. Новото игрище и новият "Селтик Парк" се намират на едва 300 метра от стария. Тъй като настилката е правена от ирландец, той засява националния символ на страната си - детелини. От там идва и прозвището на Селтик, а смяната на съоръжението е окачествена от местен журналист като "да напуснеш гробището и да влезеш в рая", което често се използва от привържениците на клуба като прякор на новия стадион. Първият мач на "Селтик Парк" е на 20 август 1892г., където пред около 40 000 зрители, "детелините" побеждават гостуващия Рентън. Всички са впечатлени от съоръжението и мнозина го наричат дори "най-добрият стадион в цяла Великобритания", като единственият, който му съперничи, е "Гудисън Парк". Селтик пък успява да събере пари и да закупи новия стадион за 100 000 паунда през 1897г. Тъй като той има овална форма, през годините са правени доста реконструкции, за да може да се получи това, което е "Селтик Парк" днес и да побира 60 000 зрители.    

5) "Сейнт Джеймсис Парк"

 За огромна изненада, Нюкасъл Юнайтед не е най-старият клуб от едноименния град. Преди тях в района се подвизават Нюкасъл Рейнджърс и дори използват "Сейнт Джеймсис Парк" между 1880 и 1884г. По онова време, така красивият и голям футболен стадион, е представлявал пасища, които дори са били толкова криви, че топката се е търкаляла напред-назад и без да бъде ритана. След купчина обединения, разформирования и скандали, Нюкасъл Рейнджърс се сливат с друг отбор от града, Нюкасъл Уест Енд, за да се появи тимът на Юнайтед. След като вече има единен отбор, той трябва да се състезава някъде. Местните жители пък са против това да бъде на тези гореспоменати пасища, тъй като трябва да извеждат някъде добитъка, но въпреки това през 1892г. е изградена първата трибуна, наречена "Галоугейт Енд", и "джордитата" провеждат първата си среща от футболната лига през същата година. Няколко години по-късно капацитетът на "Сейнт Джеймсис Парк" е увеличен до 30 000, почти всички от които стоящи, а през 1905г. бройката зрители се удвоява. За последно реконструкции по стадиона са правени през 2000г., като от тогава до сега той побира малко над 52 000 зрители, а въпреки смяната на името за кратко на "Спортс Дайрект Арена", съоръжението продължава да е едно от най-големите на Острова и да приема мачовете на Нюкасъл Юнайтед и до днес.    

4) "Анфийлд"

 Вече го споменахме малко по-рано, но сега ще разкажем по-детайлно за събитията около този стадион. "Анфийлд" е "открит" през 1884 от собственикът на земята, на която е изграден - Джон Оръл. В последствие той предоставя игрището на своя приятел Джон Худлинг, който по онова време е в борда на Евертън и така стадионът става дом на "карамелите". "Анфийлд" побира малко над 8000 зрители, а първия мач, изигран на него, е между Евертън и Ърлстоун, спечелен от домакините с 5:0. През 1892г. обаче се стига до огромен спор между Худлинг и останалите членове на борда и те решават да преместят клуба на "Гудисън Парк". Така Худлинг разполага със стадион, на който никой не играе. Това довежда до основаването на Ливърпул, който в началото е толкова не-популярен, че на първата среща на "мърсисайдци" срещу Родъръм присъстват едва 200 зрители. В същото време Евертън е един от водещите тимове в страната, шампион за 1890/91 и постоянно присъстващ в призовата тройка. Постепенно Ливърпул набира популярност и през 1893г. дебютира във футболната лига, побеждавайки Линкълн с 4:0, а на "Анфийлд" вече присъстват над 5000 зрители. Постепенно капацитетът на стадиона се увеличава, като след последната му реконструкция само преди десетина години, той вече побира 54 000 зрители, а абсолютният рекорд по посещаемост е поставен през 1952г., когато 62 000 се стичат да гледат мача между "мърсисайдци" и гостуващия Уувърхямптън, хегемон в английския футбол по онова време.    

3) "Стамфорд Бридж"

 Това е най-старият стадион в Лондон, който дори и до днес е дом на един от водещите клубове в английския футбол Челси. В началото обаче, "Стамфорд Бридж" не приема мачове на "сините", а на друг лондонски клуб - този на Лондон Атлетик. Той не само че не е чисто футболен, ами и съвместява атлети, които се състезават във всевъзможни спортове, включително крикет, лека атлетика, стрелба, хвърляне на чук и т.н. От откриването си през 1877г., та чак до 1904г., "Стамфорд Бридж" е ползван за какви ли не мероприятия от Лондон Атлетик, но тогава той изведнъж получава нов стопанин - братята Гъс и Джоузеф Миърс. Те взимат съоръжението с ясната идея да го превърнат в изцяло футболно, тъй като техният новосформиран отбор Челси се нуждае от дом. Миърс наемат един от най-известните архитекти по това време Арчибалд Лейч за да превърне "Стамфорд Бридж" в това, което те искат отборът им да бъде - бъдещето. Лейч проектира стадиони като "Айброкс", "Селтик Парк", "Крейвън Котидж" и "Хемпдън Парк" и реномето му е много добро. Така "мостът" се превръща в супер модерно за времето си съоръжение с близо 100 000 места, като по капацитет се нарежда на второ място след това на Кристал Палас. Постепенно "Стамфорд Бридж" бива модернизиран, като след последната си реконструкция през 1998г. побира малко над 41 000 души.    

2) "Сандигейт Роуд"

 Ха сега! Едва ли някой има представа за какво става въпрос. "Сандигейт Роуд" е дом на втория най-стар отбор в света - този на Халъм (виж статията за най-старите отбори в света). Разбира се, той се намира в графство Шефийлд, което пък се води като първото място, където се играе организиран футбол. "Сандигейт Роуд" е открит през 1804г., но първоначално се ползва за крикет и ръгби (както повечето по онова време) и официално е признат за най-стария стадион в света, но първият футболен мач на него се играе през 1860г., което му отрежда второ място в нашата класация. Отборът на Халъм, който също е втори по старост, изиграва първия си мач на съоръжението на "боксинг дей" през 1860г. срещу официално най-старият отбор в света - този на Шефийлд (преди ерата на Шефийлд Юнайтед и Шефийлд Уензди). По настоящем този клуб все още съществува, но се подвизава в деветото ниво на английския футбол, в дивизия, която трудно бихме успели да преведем, но би трябвало да е нещо от рода на Източната Лига на Северните Графства. "Сандигейт Роуд" разполага със 700 места, 210 от които са седящи, 40 от които пък са покрити с козирка.    

1) "Брамал Лейн"

 Какво по-логично от това? Най-старият стадион в света да е на най-стария клуб в света! "Брамал Лейн" е открит през 1855г. като място за крикет и използван дълги години за практикуването на този спорт. С формирането на футболен клуб Шефийлд през 1857г., той е трябвало все някъде да домакинства. В началото хората от крикет отбора са силно против "Брамал Лейн" да се използва за футбол, но все пак те се съгласяват. Реално стадионът е можел да бъде използван за футбол още през 1857г., но простата причина, че по това време фактически е нямало друг футболен отбор, е отложила това събитие за 1862г.. Първият сблъсък, разбира се, е между най-старите клубове в света - Шефийлд и Халъм. В същото време съоръжението се ползва за крикет чак до 1973г.. От 1889г. пък обитател на "Брамал Лейн" е съставът на Шефийлд Юнайтед, който е и най-младият отбор в града. Техните врагове от Уензди, създадени доста преди "остриетата", се релокират на "Хилзбъро" и "Брамал Лейн" остава без футболен клуб. Господата от отбора по крикет нямат нищо против това да остане така, но президентът решава че е време все пак да разшири дейността си. Така се ражда Шефийлд Юнайтед, който и до ден днешен домакинства на "Брамал Лейн".