Помните ли как наскоро английският вратар Джо Харт тотално прецака новия си отбор Торино в официалния си дебют? Грешка при корнер и след това извършено нарушение за дузпа. Безспорно това е един от най-ужасните дебюти в историята на футбола. Всъщност на Джо Харт не му потръгна още при пристигането му в Италия, като хората в клуба бяха обърнали името му в отборния списък.
Работата е там, че всъщност има по-лоши дебютни мачове дори и от този. Всеки играч иска да впечатли новия си клуб и да си извоюва титулярно място, но понякога тези амбиции водят до апокалиптични резултати.
Това са десетте най-ужасни дебюта в историята:
10) Джонатан Уудгейт
Това трябваше да е абсолютният връх в кариерата му, но вместо това се превърна в същински кошмар. Когато правят биографичен филм за Джонатан Уудгейт, той със сигурност трябва да е в жанра с ужасите. Любимец на феновете на Нюкасъл Юнайтед по време на престоя си на "Сейнт Джеймсис Парк" и английски национал, защитникът достига апогея на кариерата си когато колосът Реал Мадрид го привлича за 13,4 милиона паунда през 2004г. Още повече че по това време Джонатан е трайно контузен, което отлага дебюта му с повече от година. Когато все пак назрява моментът той да изиграе първия си мач с бялата фланелка, Уудгейт осъзнава, че щеше да е по-добре въобще да не се беше връщал на терена. В двубой между "белия балет" и Атлетик Билбао, англичанинът първо си отбелязва трагикомичен автогол, след което получава и червен картон за две безобразни нарушения. Самият Уудгейт коментира случилото се по следния брилянтно компетентен начин: "Очевидно е, че не исках да си вкарам автогол. Не мога пък да повярвам, че ме изгониха."
9) Али Диа
Този човек оглавява много антикласации. Каквито и други отрицателни списъци да се появят, той със сигурност ще присъства във всеки един от тях. Али Диа е един от примерите защо никога не бива да се доверяваш на агент когато той говори за таланта на клиентите си. Историята е позната, но ще я разкажем още веднъж. В една прекрасна вечер мениджърът на Саутхямптън Греъм Сунес (който също присъства в не е дна и две антикласации) получава телефонно обаждане от човек, представящ се за мегазвездата на световния футбол по това време и играч на годината Джордж Уеа, който му предлага да вземе братовчед му Али Диа при "светците". Диа бил изиграл 13 мача за ПСЖ и бил национал на страната си Либерия. Сунес бърза да си осигури подписа на "таланта" преди някой друг да го изпревари без дори да провери истинноста на тези твърдения, предлагайки месечен контракт на играча. След само една тренировка с първия отбор, Диа е записан като резерва в мач на Саутхямптън срещу Лийдс. Мат Льо Тисие казва на Сунес: "Тренер, той не е много добър. По всяка вероятност няма да се справи", но думите му са игнорирани. Трагичното представяне на Диа в мач на резервите срещу Арсенал също не е взето под внимание - теренът бил наводнен. Когато той влиза като резерва на мястото на същия този Мат Льо Тисие в двубоя срещу Лийдс, истината лъсва наяве. Легендата на "светците" обича да си спомня: "Неговото представяне беше комично. Той уж влезе на мое място, но така и не се разбра на каква позиция играе. Просто се скиташе из терена." Али Диа е изтърпян точно 53 минути преди да бъде изваден от мача и освободен от отбора броени дни след това. Джордж Уеа отрича изобщо да се е обаждал на Сунес и да има братовчед с такова име. Кой точно е Али Диа остава загадка и до днес.
8) Джейсън Кроу
Дори дебютът на Джонатан Уудгейт може да се окачестви като продължителен и успешен въпреки преждевременното му напускане на терена в сравнение с този тук. Джейсън Кроу е юноша на Арсенал и му се налага да дебютира за първия тим на "артилеристите" в мач от турнира за Купата на Лигата срещу Бирмингам през 1997г. Престоят му на игрището обаче продължава точно 33 секунди. След това Кроу извършва адски груб фал срещу съперник и моментално е изгонен от съдията Юрая Рейни. 33 секунди! Най-бърият червен картон в историята на английския футбол. Кроу никога повече не играе за Арсенал, но пък играе срещу тях цели 14 години по-късно в мач за купата на Футболната Асоциация, когато през 2011г. "топчиите" мерят сили с Лейтън Ориент на "Емирейтс". Този път играчът изкарва на терена цели 65 минути и напуска не поради червен картон, а защото е заменен. Добра градация за 14 години.
7) Крис Ивелумо
Интересен факт около шотландския нападател е, че му се отваря възможност да дебютира в националния отбор на страната си когато е вече на 30 години. Разбира се, има си причини за това, една от които ще опишем тук. Той никога през живота си не е играл елитен футбол, но в началото на сезон 2008/09 започва много силно и бележи гол след гол за клубния си Уувърхямптън в Чемпиъншип. Това все пак води до повиквателната му за Шотландия за световната квалификация срещу Норвегия през октомври 2008г. Около 35 минути преди края на мача, Ивелумо се появява в игра и търси своя шанс да се превърне в герой на цяла една нация. Резултатът е 0:0 когато шотландците организират добра атака и прострелно центриране по земя преодолява вратаря на норвежците и намира Ивелумо сам пред опразнената врата. Вместо да отбележи, той някак си успява да стреля в страни и вместо герой да се превърне в грешник. Целият "Хемпдън Парк" издава някакъв странен звук, който ако се заслушаш внимателно може да разтълкуваш като "Тоя наистина ли пропусна това?" Самият Крис Ивелумо е много нещастен от своя пропуск. Той го гледа на запис в продължение на дни след края на срещата, решен повече да не го повтаря никога, заявявайки: "Аз съм горд шотландец, обичам страната си и винаги се старая да я прославям!" Е, Крис, тук не можем да не се съгласим с теб...
6) Стенли Милтън
Кой ли не мечтае да отбележи гол в дебюта си? Дори вратарите често си представят, че се въплатяват в киберфигурките на култовата игра ФИФА, правейки страхотен рейд през целия противников отбор и бележейки феноменално попадение. За съжаление дори и в кварталните мачлета, винаги има някой, който трябва да пази и да се лиши от тези си мечти. Такъв е случаят със Стенли Милтън. Името не ви е познато? Не се притеснявайте, не сте само вие. Стенли Милтън е млад вратар на английския Халифакс през 1934г. В мач срещу Стокпорт Каунти, той прави дебюта си, но той е доста неуспешен и на почивката неговият тим губи с 0:2. Решен да помогне за обрат, Милтън прави точно това, което не трябва. Той се впуска напред, опитвайки да върне някой от головете. За негово нещастие, Стокпорт не показват и капка разбиране и отбелязват още 11 попадения във вратата му. След последния съдийски сигнал, резултатът е 13:0, което остава в историята като най-тежката загуба в цялата история на Халифакс Таун. За щастие, през 2008г. клубът е реоснован и тези резултати са заличени.
5) Гаетано Берарди
Още едно слабо познато име, но набързо ще ви въведем. Това е играч, оставил ясна следа върху престоя си в Лийдс Юнайтед, най-вече в дебютния си мач през 2014г. срещу Акрингътн Стенли за Купата на лигата. Двубоят се играе на "Еланд Роуд" и йоркшърските фенове се приготвят за истинско футболно шоу. Гатеано Берарди им поднася точно това. Само 2 минути след началото на срещата, той решава да покаже, че освен във футбола, той е доста вещ и в бойните изкуства. По някаква незнайна причина, той прави летящ кунг-фу ритник с двата крака напред срещу свой нещастен съперник. Разбира се, Берарди моментално получава директен червен картон пред слисаните погледи на всички на стадиона, включително и на собствените си съотборници. Забавен факт е, че той все още играе за Лийдс, въпреки че появяванията му в игра са доста откъслечни, но за 5 сезона на "Еланд Роуд", той е получил цели 7 червени картона. А после казват, че швейцарците били кротки хора.
4) Емануел Фримпонг
Ако някога решите да привлечете халфа в отбора си, не очаквайте от него да ви шашне по положителен начин в дебюта си. След като получава два жълти и респективно червен картон в дебютния си мач за Арсенал, Фримпонг играе едва в още 5 срещи за "артилеристите" преди да бъде "разкаран" през януари 2014г. "Щастливият" нов притежател на Емануел се казва Барнзли. Самият Фримпонг не се слави с това, че обича да си седи вкъщи в малките часове на нощта. Той първо излиза нацупен на отборните снимки на Барнзли преди началото на сезона, а след това туитва, че преминаването му в по-малко популярен тим ще му пречи на "забиването на мацки". И ако до момента привържениците на Барнзли не са го мразили, то след дебюта му това задължително се е променило. Той получава два жълти картона в рамките само на 7 минути след точно половин час игра за два много груби фала срещу един и същ играч и отново е изгонен. Поне е приключил по-навреме със задълженията си и е имал време да се приготви подобаващо за нощните си приключения в Барнзли след мача.
3) Хенрик Ларсон
Шведският нападател е един от най-великите в последните 30 години на поста си, но началото за него в Селтик е доста трудно. Преди да стане абсолютна легенда на "Паркхед", той е на прага да бъде заклеймен като "трансферна издънка" от феновете на "детелините". Ларсон пристига в Глазгоу от Фейеноорд за около 650 000 паунда, а мениджърът на Селтик Вим Янсен изказва своето задоволство от трансфера. Така шведът дебютира в мач срещу Хибърниън, появявайки се на терена като късна смяна при резултат 1:1. Едно от първите му действия като играч на "детелините" е да върне топката неадресирано назад, извеждайки противниковия нападател Крис Чарнли сам срещу собствения си вратар. Последният бележи и така Хибс печели с 2:1. Ако това не е достатъчно, в европейски си дебют срещу Тирол Инсбрук, Ларсон си бележи комичен автогол, но поне Селтик печели срещата с 6:3. Тъкмо когато всички на "Паркхед" са вдигнали ръце от него, той започва да показва страхотната си класа и става голмайстор на тима с 18 гола за сезона, а до края на престоя си в Глазгоу бележи 174 попадения в 221 мача.
2) Златан Ибрахимович
Разбира се, че той самият никога не би си признал, но дебютът на Златан с екипа на Милан се превръща в същинска трагедия. Шведът е известен с голямото си его и ужасно напомпаното си самочувствие, подклаждано от феноменалните попадения, които той постоянно бележи. Така когато през август 2010г. той пристига на "Сан Сиро" от Барселона, от него се очакват велики неща. Само че началото за Златан при "росонерите" е далеч от мечтано. В първия мач за сезона, "дявола" губи от новака Чезена с 0:2 на почивката. Това е и първият мач за Чезена в Серия А въобще - мечтан старт за тях. Въпреки това "росонерите" са убедени, че няма да излязат с празни ръце от срещата. Когато в 88-ата минута Милан получава правото да изпълни дузпа и зад топката застава тъкмо дебютиращият Златан, нещата сякаш си идват на мястото. Това е и неговият шанс да спечели публиката, давайки началото на знаменит обрат. Вместо това обаче той пропуска и неговият тим губи срещата. Също като своя сънародник Ларсон, Ибрахимович все пак става голмайстор на тима, а и на цялата Серия А с 28 гола за сезона, но можеше и да са 29.
1) Греъм Сунес
За мениджърските качества на този шотландец е ставало въпрос и в други наши статии. Легенда на Ливърпул, но краят на активната му футболна кариера не е никак грандиозен. В случай потърпевши от стила на Сунес са Глазгоу Рейнджърс. "Сините" го привличат от състава на Сампдория и го назначават за играещ мениджър. Нормално, играчите очакват от своя треньор да води тима с уважение, спокойствие и почитание. Нито едно от тези качества обаче не са присъщи на Сунес. През Август 1986г. той прави своя официален дебют за Рейнджърс в мач срещу Хибърниън на техния "Ийстър Роуд". Типично за мач от шотландската лига, първите 15-тина минути са изпълнение с твърди влизания и словесни пререкания преди самият Сунес да извиси срещата до нови нива на грубостта. Той прави шокиращо влизане в краката на Джордж МакКлъски, което му печели директен червен картон и дава началото на масов бой. Неговият съотборник Колин Уест пък разбива лицето на свой противник с глава, но за щастие това остава незабелязано от съдията, въпреки че раните на играча на Хибс трябва да бъдат зашити край тъчлинията. В крайна сметка 21 от 22-мата на терена получават картони, а Рейнджърс губи мача с 1:2. Само можем да гадаем какво е било настроението в съблекалнята на тима след края на срещата.
