В историята на футбола сме ставали свидетели на това как даден отбор става толкова добър, че доминира на европейската сцена с години и налага стандартите в играта. Примери колкото щеш - Дрийм-тийма на Барселона, Ливърпул на Боб Пейсли, Реал Мадрид на Зинедин Зидан, Милан с холандското трио... На обратния край обаче пък можем да намерим отбори, които са толкова слаби, че намират място във футболния фолклор едва ли не като митове. И понеже българският футбол не е наш приоритет, тук дори няма да сложим Черноморец Бургас-София, който завърши първенството с -2 точки, като единствения пункт, който спечели, беше равенство с Литекс. В света обаче съществуват множество подобни примери за отбори и нации, които са се излагали мощно в даден момент от тяхната история. Това са десетте най-ужасни отбора в историята на света!
(Това не е класация, а по-скоро списък)
10) Апоел Никозия
В момента клубът е доминантна сила в кипърския футбол, като е шампион на страната в последните шест години. Освен това още в дебютното си участие в Шампионската лига през сезон 2011/12, Апоел успява да достигне до четвъртфиналите на турнира, където отпада от Реал Мадрид. Е, през 60-те нещата обаче не стоят точно така. Годината е 1963-та, а състезанието - КНК. Апоел печели купата на Кипър в предходния сезон и си осигурява участие в този турнир. По това време гръцките и кипърските клубове са доста далеч от това, което са в момента, за това когато Апоел унижава норвежкия Лин със 7:0 в първия кръг, това е прието като огромна изненада. Никозианци стават и първият кипърски клуб, който успява да се класира напред. След това обаче късметът ги напуска. Апоел се пада да играе срещу състава на Спортинг, който пък е носител на португалската купа. Първата среща в Лисабон завършва при резултат 16:1 за лисабонския отбор, а халфът им Маскареняс отбелязва два хет-трика, или иначе казано шест от головете. И до ден днешен това е рекордна победа в историята на европейските клубни турнири. Апоел не получава разрешение да домакинства в Никозия в ответния мач и за това реваншът също се изиграва в Лисабон. Този път Спортинг решава да не унижава повече своя съперник и печели със скромното 2:0. "Лъвовете" от Лисабон след това елиминират Манчестър Юнайтед и Олимпик Лион за да победят МТК Будапеща във финала и да вдигнат трофея.
9) Розендаал
Повече мениджъри отколкото победи - такива са фактите за холандския клуб през сезон 2005/06. Скромният отбор е на ръба да изпадне още през предходната кампания, но успява да спечели в плейофите и да запази мястото си в елита. През лятото клубът залага на привличането на играчи на свободен трансфер или такива, които са ненужни в отборите си и пристигат в Розендаал под наем. Сезонът тръгва зле и след първите четири кръга тимът вече заема последното 18-то място и изобщо не мърда от него до края. Само трима играчи успяват да отбележат повече от едно попадение за цялата кампания, а голмайсторът на отбора е гамбийското крило Ебрима Сила със 7. Общият брой голове на Розендаал за сезона е 22, а в същото време те допускат цели 90. Мениджърът, който започва кампанията Долф Рокс е заменен от Роберт Мааскант, но той не успява да се представи по-добре. Розендаал печели една-единствена победа и тя идва чак през февруари - 2:0 срещу НЕК Ниймеген. Клубът изпада като последен в Ередивизи със спечелени само 9 точки - антирекорд, неподобрен и до днес. Няколко години след това, Розендаал обявява банкрут и се налага да започне наново от седмото ниво в холандския футбол. Надяваме се скоро пак да ги видим в елита.
8) Бристол Сити
Едва ли може да съществува ранглиста, списък, класация или каквото и да било без да присъства отбор от добрата стара Англия. Бристол Сити никога не е помирисвал елитен футбол чак до 1976г., когато мениджърът им Алан Дикс (да, точно така, човекът се казва Дикс - Dicks) успява да ги изведе до промоция в Първа дивизия след 13 сезона начело на тима. "Червеношийките" дори запазват мястото си в английския футбол в продължение на 3 години, но след това пропадат по-бързо и от Божинката, който тъкмо е открил чалгата и леките жени. Дори присъствието на легендата Рой Ходжсън, първо като асистент, а след това и като мениджър, не успява да спре стремглавия им полет надолу. Бристол Сити постигат три последователни изпадания и само за три сезона заменят елита с Четвърта дивизия. Още по-лошото е че този регрес води и до сериозни финансови затруднения, което кара ръководството да прекрати договорите на осемте най-скъпоплатени играча в клуба, включително и този на капитана Джоф Мерик. Никой от тях обаче не напуска и те продължават да играят за Бристол за без пари, печелейки си прякора "Осмицата от Аштън Гейт", а феновете на "червеношийките" ги почитат като герои. Джоф Мерик си спомня години по-късно: "Имах семейство, три деца и ипотека. Мисля че дори отслабнах главоломно, нямах пари за храна, беше ужасно. Никой от нас обаче не искаше да напусне, всички искахме Бристол Сити да продължи да го има".
7) Ибис Спорт
И преди сме говорили за този бразилски клуб. През 80-те, тимът не успява да запише нито една победа в продължение на три години и 11 месеца, като това го кара да се самопровъзгласи за "най-слабия отбор в света". При все, че Ибис се състезава в най-ниската дивизия на щата Пернамбуко! "Губихме мачовете си с по 5-6-7 на 0", спомня си играчът с номер 10 от бразилския клуб Мауро Шампу (Mauro Shampoo), коафьор по професия и водещ голмайстор на тима в този период с 1 гол за 4 сезона. Когато обаче отборът започва да печели мачове през септември 2017г., всички са много обезпокоени, че Ибис Спорт ще загуби идентичността и прозвището си "най-слабия отбор в света". Президентът на клуба Озир Жуниор веднага изявява амбиция неговите момчета да спечелят промоция за елитната дивизия на щата, но Шампу не е съгласен с това. "Ако продължим да печелим ще загубим марката", лаконичен е той. Тарторът на агитката от феновете на Ибис Нилсиньо Финьо се съгласява с "легендарната десятка": "Дори и някой ден да играем в елита и да спечелим титлата на Бразилия, никой няма да успее да ни вземе приза за най-слаб отбор в света!". Притеснението на тези пичове е разбираемо, кой не би искал да включи такова прозвище в автобиографията си?
6) Американска Самоа
Съществуват много истории около този отбор, включително и такава, че националният им стадион всъщност е една наклонена поляна и всяка топка, ритната по надолнището, трябва да се гони чак до океана. На фона на това, че Американска Самоа е най-затлъстялата нация в света, си е цяло чудо, че разполага с отбор по футбол. И все пак когато през 2001г. тимът губи в световна квалификация от Австралия с 0:31, мнозина го приемат като нещо твърде прекалено. Не и играчите на Американска Самоа. Те дори се смеят на това унижение след последния съдийски сигнал. Нападателят на Австралия Арчи Томпсън, отбелязал 13 гола в срещата, казва: "Това беше общо взето най-доброто, което можеха да постигнат". Трябва все пак да защитим самоанците и да кажем, че те излизат със супер експериментален състав, тъй като по изискване на ФИФА, играчите им трябва да имат американски паспорти, което автоматично прави така, че 19 от титулярите им да пропуснат двубоя. Освен това Американска Самоа не може да използва и младежите си, тъй като срещата се играе през април и те имат изпити и матури по това време. Така реално срещу "кенгурата" се изправя отбор от играчи, повечето от които никога не са играли 90 минути футбол. И все пак унижението е толкова голямо, че когато двама от австралийските играчи се завръщат в клуба си - Глазгоу Рейнджърс, мениджърът Дик Адвокаат ги изважда от групата за предстоящия мач за наказание за неспортсменското им поведение в двубоя срещу Американска Самоа.
5) Индонезия
Знаете ли, че това е първият азиатски отбор, който се появява на световно първенство? Не? Е, не е чак толкова странно, все пак тогава страната се подвизава под друго име - Холандска Източна Индия. И все пак за улеснение ще им викаме Индонезия. Та годината е 1938-ма и през лятото се провежда третото световно първенство в историята - това във Франция. Както може би знаете, по онова време отборите не са се натискали да играят на този турнир, а са били умолявани да се включат от президента на ФИФА Жул Риме. Така тимът на Индонезия, представляващ смесица от местни момчета и холандски окупатори, предприема няколкоседмично пътуване с лодка, за да стигне до френските брегове, като през това време играчите обсъждат стратегии, тренират и дори правят странна двустранна игра на коритото. По онова време Мондиалът се е играел с директни елиминации и още в осминафиналите (първия кръг) съперник на индонезийците е отборът на Унгария. Оказва се, че те напразно са били целия този път, тъй като след 30 минути игра резултатът вече е 4:0 в полза на "маджарите", а до края на срещата набъбва на 6:0. Това е и единственото участие на Индонезия на световни футболни финали. След 90 минути слава те си събират багажа и се качват обратно на кораба за вкъщи, а холандският вестник "Хет Вадерланд" пише: "Отборът загуби не заради липса на качества, ентусиазъм или техника, а просто защото играчите са прекалено ниски и кльощави". Друго нещо, с което ще се запомни това участие на Индонезия, е техният талисман, който представлява малка порцеланова кукла с боне, приличаща на злодея от американската поредица на ужасите "Чъки".
4) Лоугбъро
Някой чувал ли е за този отбор? Не вярвам. Това е история от зората на футбола, а именно от сезон 1899/1900. Както знаете, след учредяването на футболната лига в Англия през 1888г., съществува само Първа дивизия. Няколко години след това се създава и второто ниво, по-известно като Втора дивизия. Та тъкмо там играят героите от тази история. Техният сезон е по-ужасен дори от онзи на Дарби Каунти през 2007/08, когато "овните" печелят само 9 точки в 38 мача. Лоугбъро "подобряват" този рекорд, като в края на кампанията имат в актива си точно 8 пункта от 68 възможни, завоювани в 34 срещи. Апогеят на това безсилие е мачът срещу Уулуич Арсенал (или вече само Арсенал, виж статията за отборите, които си сменят имената). "Атлетик", както е прозвището на скромния тим, губят с 0:12, като безпаричието в клуба е толкова голямо, че се налага Арсенал да плаща за билетите на седем от играчите на Лоугбъро, за да се състои срещата. Разбира се, отборът завършва на последно място във Втора дивизия, но все пак през лятото подава молба до Футболната лига за ново участие през следващата кампания. Тя е отхвърлена и Лоугбъро трябва да играе в Мидланд лигата, но тимът се отказва и бива закрит две седмици след началото на новия сезон.
3) Брекин Сити
Ако апетитът идва с яденето, което главно се ползва за серия от поредни победи, то това може да важи и на обратния полюс. Тъкмо това демонстрира отборът на Брекин Сити - неутолим глад за загуби. Новак в шотландския Чемпиъншип (второто ниво в местната футболна йерархия), скромният отбор изкарва целия сезон 2017/18 без да спечели нито един мач! Това е и първият клуб в историята на шотландския футбол, който не печели нито една от срещите си. Сезонът започва и завършва със загуби съответно с 1:4 и 1:5 от състава на Кралицата на Юга (Queen of the South), а единствените точки, които Брекин печели, са от четири равенства. Това означава, че в края на кампанията тимът е на 26 точки от оцеляването и е записал 32 загуби и 4 равни мача. "Просто продължавам да се усмихвам", казва 89-годишната фенка на клуба Маргарет Ноубъл, "Няма какво друго да направя, живея сама, дъщеря ми се премести в Америка, а синът ми е в Дорсет. Брекин Сити е моето семейство". Чак на човек да му стане тъжно. В същото време мениджърът на тима Дарън Додс успява някакси да запази работата си и след края на кампанията. "Никога не видях никой да е с наведена глава. Дарън и отбора свършиха прекрасна работа, запазвайки добрия морал в съблекалнята", казва президентът на клуба Кен Фъргюсън. Или просто никой не иска да е мениджър на такъв клуб, а, Кен?
2) Микронезия
Шокиращо за мнозина, тази островна държава разполага с национален отбор по футбол. Така или иначе когато Микронезия се включва в Атлантическите игри през 2015г. в Гуам, никой не дава особени шансове на тима. Тук правим уточнението, че става въпрос за Федералните щати на Микронезия, а не за целия регион в Океания. Та страната с население от почти 105 000 души, пръснати по 607 острова, представя отбор от играчи, които никога преди не са играли заедно, а мнозина от тях започват въобще да ритат топка няколко месеца по-рано. "Повечето от тях никога не бяха напускали селата си. Закарах ги в Гуам, а те дори никога не бяха се качвали на асансьор. Беше като детска градина" казва треньорът на тима Стан Фостър. Но поне в детската градина е забавно. Загубите, които Мирконезия понася, са три от най-тежките в историята на футбола. Отборът губи откриващия си мач с 0:30 от Таити, като девет различни играча бележат голове в този мач, а дори таитяните правят Хака-танц след края на срещата, подигравайки се на съперника си. Този крах е последван от нов разгром, този път с 0:38 от Фиджи, но дори тези поражения бледнеят пред това, което се случва в третия мач срещу Вануату. Двубоят завършва при резултат 0:46, а играчът на вануатанците Жан Калтак вкарва 16 гола и след края на срещата казва, че "са го пазили приблизително". Така само за пет дни, Микронезия допуска фрапантните 114 гола без да отбележи нито един.
1) Ел Салвадор
И още една история от световните първенства. Когато Ел Салвадор някакси се промъква на Мондиала в Испания през 1982г. (прочети статията за футболната война), никой не очаква планина от подвизи от скромния тим от Централна Америка. А те и не правят кой знае колко лошо първенство. Губят само с 0:1 от Белгия и 0:2 от Аржентина - доста приемливи резултати. Само че в първия си мач от турнира записват най-голямата загуба в историята на световните първенства и до ден днешен. Тя идва от състава на Унгария, а когато съдията дава край на срещата, таблото показва резултат 1:10. Разбира се, салвадорците си намират подходящите извинения за този резил. Те са последният отбор, който пристига в Испания след тридневно пътуване от Централна Америка. След това пък на тренировъчната им база няма топка, като те успяват да проведат първата си тренировка едва 24 часа преди началото на мача срещу унгарците. "Сякаш някой от нашите противници нарочно ни беше направил редица саботажи", казва защитникът Хайме Родригес. Също така тактиката, която треньорът ползва, е силно офанзивна (нещо като Gung Ho на старите мениджъри). Капитанът на Унгария Тибор Найласи си спомня: "Те не бяха чак толкова слаби, колкото резултатът предполага, но постоянно се впускаха масово напред". И когато Луис Рамирес Сапата вкарва за 1:5 и изпада в див екстаз, резервата на унгарците Ласло Кис казва: "Горките хорица, сигурно си помислиха, че могат да ни бият".
