Най–възрастните играчи в еfbet Лига

Най–възрастните играчи в еfbet Лига

 Освен за млади и талантливи играчи, пред които бъдещето тепърва предстои, родната еfbet Лига е сцена и на залязващите футболисти, за които страстта към любимата игра нараства с всеки изминал ден. Всеобщото схващане, че след 35-тата си година, състезателят е достигнал своята  футболна старост, е все по-оборимо твърдение  в наши дни. По-долу ще представя десетте български играчи по години, за които възрастта е просто число, а върховете все по-достижими.

10. Христо Златински – 22.01.1985г.

 Започваме класацията с бившия  капитан на Локомотив (Пловдив) – Христо Златински. Настоящият играч на Ботев (Враца) стартира своята кариера от Пирин (Благоевград), където се състезава в период от 4 години. Следва престой в Локомотив (Пловдив) и Локомотив (София), а през 2010г. високият 1.77м. футболист се завръща отново при „смърфовете“.  3 години по-късно Златински прави трансферен удар, преминавайки в шампионът на България – Лудогорец. С екипа на „орлите“ изиграва важни мачове в европейските клубни турнири, като успява да се разпише на два пъти – срещу Черноморец Одеса и Лацио. През 2015г. със свободен трансфер преминава в Университатя (Крайова), където изиграва впечатляващите близо 100 мача, след което е освободен. Разбирайки това, президентът на Стяуа Джиджи Бекали взима светкавично  под крилото си българския футболист, като не скрива симпатиите си към него.

„Винаги съм го харесвал като футболист и се страхувах от него, когато играехме срещу Крайова. За мен те направиха грешка, че го пуснаха"

За съжаление обаче Златински изиграва само 3 двубоя за румънския гранд. През 2019г. става част от Ботев (Враца), за който отбор се състезава и към днешна дата.

9. Козмин Моци – 03.12.1984г.

 Деветата позиция заема дългогодишният стълб в отбраната на  Лудогорец – Козмин Моци. Румънецът стартира своя футболен път от Университатя (Крайова), а през 2005г. преминава в Динамо (Букурещ), където прекарва цели 7 сезона. За „червените кучета“ изиграва над 180 двубоя, като успява вдигне Суперкупата на страната през 2005г., да спечели титлата в  шампионата през сезон 2006-07, а през 2012г. завоюва и Купата на Румъния. На 28 юни 2012г. подписва с Лудогорец, а дебют за „орлите“ прави срещу Динамо (Загреб) в европейските клубни турнири. Най-голяма популярност румънецът придобива на 27 август 2014г., когато Лудогорец се изправя срещу Стяуа в мач-реванш, който изпраща победителя в груповата фаза на Шампионската лига. Българският страж Владислав Стоянов е изгонен за тактически фаул, а треньорът няма право на повече смени. Тогава Моци решава да се нагърби с тежката задача и застава под рамката на вратата. В крайна сметка решението се оказва правилно, а централният защитник става истински герой за своя отбор, спасявайки две от дузпите на играчите на Стяуа. По този начин Лудогорец се класира за групите на Шампионска лига  за пръв път в своята история. През 2015г. в чест на румънския футболист е открита трибуна на негово име.

8. Душан Перниш – 28.11.1984г.

 Несъмнено вратарят на Берое е един от най-класните легионери, играли в българското първенство за последното десетилетие. Най-дълъг престой стражът изкарва по словашките терени с екипите на Дубница, Жилина, Сенец, Слован Братислава и Нитра. Състезавал се е още за шотландския Дънди, полския Погон (Шчечин) и гръцкия Ираклис, а в началото на 2017г. преминава в Берое, за когото играе и до днес. С фланелката на „заралии“ има над 100 мача по родните терени, в които е неизменен титуляр под рамката на вратата. В последните двубои от efbet Лига обаче Душан Перниш беше измъчван от дискова херния, която отшумя в края на миналата година и в момента той тренира на пълни обороти със своите съотборници, като в най-скоро време отново ще бъде готов за пълни 90 минути.

7. Здравко Илиев – 19.10.1984г.

 Седмата позиция заема десният бек на Етър – Здравко Илиев. 36-годишният защитник има зад гърба си над 200 мача в българския елит, като основната част от кариерата му преминава през двата старозагорски отбора – Берое и Верея. С екипа на „заралии“ е двукратен носител на Купата на България за 2009/10 и 2012/13, а също така е  носител и  на Суперкупата на България за 2013г. Здравко Илиев е един от най-постоянните футболисти в родния елит за последните години, а със своя опит и знания за  играта дава ценни съвети на младите таланти в Етър (Велико Търново).

6. Светослав Дяков – 31.05.1984г.

Полузащитникът започва своята кариера в Пирин (Благоевград), на който отбор играчът е и юноша. През 2008г. преминава в тима на Локомотив (София), където успява да се утвърди като неизменен титуляр и се превръща в ключова фигура в халфовата линия на „железничарите“. След като договорът му изтича се присъединява към тима на Лудогорец със свободен трансфер. За „орлите“ изиграва над 250 мача, като бройката двубои се очертава да нараства още повече в близкото бъдеще. Светослав Дяков е седемкратен шампион на България, двукратен носител на Купата на България и три  пъти успява да вдигне Суперкупата на страната. Капитанът може да се похвали и с немалък брой мачове  с екипа на националния отбор. Дори на 36-годишна възраст халфът продължава да бъде неизменна част от своя отбор, а новият треньор Дамбраускас не крие симпатиите си към футболиста.

5. Дарко Тасевски – 20.05.1984г.

 Високият 1.84м. северномакедонец стартира футболния си път от Цементарница, а по-късно преминава в гранда от Скопие – Вардар. Качествата му бързо биват забелязани и скоро е продаден на украинския  Металург (Запорожие). През 2007г. преминава със свободен трансфер в Левски, където достига най-големия връх в своята кариера. За „сините“ изиграва над 100 мача, вкарвайки 21 попадения, като през 2009г. става шампион на България. Тасевски се превръща в ключова фигура за отбора на Левски и взима участие в повечето мачове от европейските клубни турнири. През сезон 2010/11 халфът оформя мощен тандем на върха на атаката на „сините“ заедно с нападателя Гара Дембеле. Постепенно обаче формата на северномакедонеца спада и той губи титулярното си място. В средата на 2012г. подписва с израелския Апоел Ирони, а по-късно последователно преминава през няколко тайландски тима, където изгражда солидно име. В началото на 2019г. Тасевски подписа със Славия, за който тим играе и към момента.

4. Димитър Рангелов – 09.02.1983г.

 Настоящият футболист на Славия е един от последните български  играчи, изградили добро име в чужбина. Именно с екипа на „белите“ Рангелов прави първите стъпки в своята кариера, записвайки над 120 мача, в които отбелязва 32 гола. С оглед на доброто му представяне и крехката възраст през 2006г.  е закупен от Страсбург за сумата от 1 млн. евро. За френския тим обаче изиграва само 15 мача, затова бива преотстъпен първоначално на немския Ерцгебирге Ауе за 6 месеца, а в последствие е отдаден под наем и на Енерги Котбус за срок от половин година. „Лаузицерите“ остават доволни от българския нападател и го купуват. В средата на 2009г. Рангелов прави най-престижния трансфер в кариерата си, преминавайки в Борусия (Дортмунд) за сумата от 1 млн. eвро. За немския гранд изиграва едва 11 мача, като отново бива отдаван под наем на няколко клуба. През 2014г. преминава в швейцарския елитен Люцерн, където прекарва 2 сезона и остава отлични впечатления с представянето си. Следват последователни престои в Коняспор, Юмраниеспор и отново в любимия немски Енерги Котбус. В момента 38-годишният нападател се състезава за Славия, от който отбор тръгна за големия футбол.

3. Христо Иванов – 06.04.1982г.

 На третата позиция застава стражът на Етър (Велико Търново) – Христо Иванов. Дебют в мъжкия футбол прави с екипа на Спартак (Плевен), на който тим е и юноша. Има впечатляващите над 350 мача по родните терени, като само за Монтана и Етър има общо малко над 200 двубоя. В средата на 2019г. Иванов е извикан от треньора на националния отбор Красимир Балъков за квалификациите за Евро 2020 срещу Англия и приятелския мач срещу Република Ирландия. Именно в контролата срещу Ейре на стадиона в Дъблин плевенчанинът става най-възрастният дебютант с екипа на „трикольорите“ на 37 години, 5 месеца и 4 дни.

2. Мартин Камбуров – 13.10.1980г.

 Мартин Камбуров е един от последните „оцелели“ големи нападатели на футболна България. Таранът започва всеки сезон с очакванията да  бъде негов последен в дългата му кариера, ала става така, че сезон след сезон е сред водещите голмайстори на efbet Лига. Кариерата на нападателя   стартира   преди повече от две десетилетия в родния Свиленград. На 18-годишна възраст преминава в Ботев (Пд). Там обаче Камбуров не е оценен подобаващо и от това се възползва градският съперник – Локомотив. Преди да се озове на съседния стадион в Пловдив, той прекарва един сезон в Спартак (Плевен) под ръководството на култовия треньор – Велислав Вуцов. Вече с фланелката на „смърфовете“ разгръща своя пълен потенциал и сензационно вдига титлата на България през 2004г. След няколко успешни сезона с Локомотив е продаден на Ал Ахли за 2 млн. eвро. През 2007г. подписва с гръцкия Астерас, а година и половина по-късно се завръща в България, обличайки екипа на Локомотив (София). Отбелязва цели 33 попадения в 44 двубоя с екипа на „железничарите“ и резонно е продаден на китайския Далиан. След авантюрата си в най-многолюдната страна се завръща в България. Изкарва два неуспешни периода в ЦСКА, като между тях отново облича екипа на любимия си пловдивски клуб. След втората раздяла с „червените“ окончателно се завръща на „Лаута“. През 2017г. преминава в Берое, 3 години по-късно в ЦСКА 1948, а преди броени дни се завърна отново при „заралии“. Императора е реализатор №1 на България сред действащите играчи, а преди него в класацията по голове стои единствено легендата на ЦСКА – Петър Жеков. Изглежда обаче това няма да бъде за дълго, тъй като нападателят на Берое е само на 5 гола от това да изравни рекорда му! Най-пагубното и въпросът, който остава и до днес е защо играч от ранга на Мартин Камбуров има едва 15 срещи с екипа на националния отбор… Със сигурност вратарите в родния елит стискат палци ветеранът да окачи обувките по-скоро. За съжаление същото можем да кажем и за националните селекционери, защото когато Императора излезе от светлината на  прожекторите, те най-накрая ще имат оправдание да не го викат…

1. Георги Петков – 14.03.1976г.

 Е, кой друг да окупира първата позиция, ако не най-възрастният действащ футболист у нас, познат на млади и стари – Георги Петков. Стражът, роден в Пазарджик, започва да тренира в местния Хебър. По това време „гробарите“ се състезават в елита, а малкият Жоро е обучен да подава топките на стадиона. Трудно можем да си представим, че му е минавала и на ум мисълта, че някой ден той ще бъде човекът, на когото ще подават кожените кълба на стадион „Славия“ и „Герена“. Преди да стигне до там обаче, вратарят започва да играе за Банкя във „В“ група. Добрите му изяви под рамката на вратата бързо биват забелязани и през далечната 1996г. Петков облича фланелката на Славия. За белите дебютира през есента на 1997г. и бързо успява да се утвърди като неизменен титуляр за своя тим. През 2001г. преминава в Левски за рекордната по това време сума от 350 000 евро. На стадион „Георги Аспарухов“ стражът достига своя връх на кариерата, печелейки 4 шампионски титли, 4 купи на България, 2 суперкупи, както и участие в груповата фаза на Шампионска лига. През 2002г. е обявен за вратар №1 у нас. За съжаление на вратаря  раздялата му с Левски идва след скандал със собственика на клуба по това време – Тодор Батков. Петков преминава в кипърския Еносис, където се съдържа едва половин година, тъй като клубът му е измъчван от финансова криза. Завръща се в България и пристига на „Овча купел“ за подпис със Славия, за който тим се състезава и към днешна дата. Освен със своята напреднала футболна възраст и, разбира се, успехите на зеления килим, Георги Петков е популярен и със своето забавяне на играта. Стражът може да извади от равновесие дори най-уравновесените футболисти, чрез своето преиграване и изнервяне на обстановката. Поведението му обаче често носи успехи и победи на отборите му, а майсторлъкът в забавянето на играта днес се поддържа и  от редица родни вратари.

 Освен десетте футболисти, които споменах до тук, има още няколко състезатели от родния елит, които са в напреднала възраст, но все пак са по-млади от гореизброените.

Христо Митов – 24.01.1985г.

Том – 23.07.1985г.

Петър Занев – 18.10.1985г.

Пламен Крумов – 04.11.1985г.

Валери Божинов – 15.02.1986г.

Илко Пиргов – 23.05.1986г.

Александър Александров – 30.07.1986г.

Валери Домовчийски – 05.10.1986г.

Иван Бандаловски – 23.11.1986г.


  Прочетете също:  


Гласували: 28, рейтинг: 4.3

Добави коментар

Препоръчано за вас

Грегъри Акселрод – „фалшивият“ футболист, който бе на крачка от трансфер в ЦСКА
Най-резултатните българи от началото на сезона
Преди ЦСКА - Пирин (Благоевград)
10 българи, пропуснали да впечатлят грандовете като младежи
Какво се случи с играчите на Лудогорец от онзи мач със Стяуа
Ето ги всички шампиони в Европа и техните подгласници
Рекордьорите с най-много попадения в топ първенствата за един сезон
Българите, които спечелиха трофей през сезон 2020-21
Блокират завръщането на Борислав Михайлов в БФС?
Мартин Смоленски – интервю с младата надежда на ЦСКА и българския футбол
Трябва ли да се дава път на младите футболисти?
Двата мача на Христо Стоичков за Ал Насър
Димитър Пенев – футболистът: един от най-великите български играчи
Великите евромачове на българските клубове
Берба се кандидатира за президент на БФС?
България написа история: първият официален футболен мач на Антарктида
Българските футболисти, които попадат в предизборните листи за предстоящите избори
Българските клубове „имитатори“: когато отборите ни заимстват емблемите си едни от други (IV част)
10 от най-култовите изказвания на Батето (част 1)
ЦСКА 1948 поздравиха Рейнджърс за титлата, вдъхновила ги да спечелят efbet лигата