Снощният мач от групите на Лига Европа, противопоставящ ЦСКА и швейцарския Йънг Бойс, няма да бъде запомнен с нищо друго, освен с непрогледната мъгла, която направи гледането на двубоя почти невъзможно. В духа на тази среща ще ви разкажем за една история от далечното минало, в която отново главен герой е една гъста мъгла.
Действието се развива на 25.12.1937г. в родината на футбола Англия. Един срещу друг се изправят отборите на Челси и Чарлтън Атлетик. Мъглата се била настанила над „Стамфорд Бридж“ и създавала сериозни проблеми още в началото на срещата, което принудило рефера да прекъсне двубоя за кратко. След като ниските облаци се разсеяли, мачът бил подновен, само че не след дълго непрогледната мъгла трайно блокирала видимостта и накарала съдията да прекрати срещата след 61 минути футбол. Проблемът е, че този факт убягнал от слуха и зрението на стража на Чарлтън Атлетик Сам Бартън. Вратарят разказва подробно за комичната случка в своята автобиография:
„В онези години ние [Чарлтън] бяхме един от най-добрите отбори в Англия и затова не се изненадах, когато с течение на срещата виждах все по-малко футболисти да атакуват вратата ми. Излязох спокойно на няколко метра пред голлинията, щастлив от факта, че сме натикали Челси в тяхната половина. ‘Момчетата сигурно размазват ‘Пенсионерите’ [Челси] в момента’ помислих си аз в онзи момент, докато спокойно разтърсвах краката си, за да се стопля. Все пак беше очевидно дори за мен, че топката не влизаше в тяхната врата. Нито един от съотборниците ми не идваше близо до мен, както обикновено се случва след като отбележат попадение. Времето минаваше и малко по малко започвах да излизам от наказателното поле, взирайки се през мъглата, която ставаше все по-дебела с всяка изминала минута. Пак не успях да видя нищо. Бях убеден, че защитата на Челси се намираше в изключително трудно положение. След дълго време успях да разпозная човешка фигура в далечината. Това беше полицай, който ме изгледа с недоумение. Думите му бяха:
‘Какво правиш тук, човече? Мачът приключи преди четвърт час. Няма никой на терена.’
Когато влязох в съблекалнята видях, че моите съотборници вече си бяха взели душ, бяха преоблечени в нормални дрехи и се подготвяха да си тръгват. В момента, в който ме видяха, започнаха да се смеят неконтролируемо.“
Прочетете също:
