Поредна голяма вечер в Шампионската лига и пореден знаменит обрат! След като през изминалата седмица тимовете на Аякс и Манчестър Юнайтед направиха и невъзможното, за да елиминират два от големите фаворити Реал Мадрид и ПСЖ, снощи състава на Ювентус не остана по-назад. Разбира се, Атлетико Мадрид не е чак от ранга на своите съграждани или от този на френските мултимилионери, но през годините се е доказал като един от най-коравите тимове в надпреварата. Още повече, че "дюшекчиите" имаха и два чисти гола преднина и ако вземем под внимание подчертано дефанзивния и сигурен в защита стил на Диего Симеоне, шансовете пред Юве не изглеждаха големи. Само че Ювентус не е, както се изразява Георги Попвасилев "ала-бала". Този клуб през годините е доказал, че играе най-силно точно когато е опрян до стената, което е присъщо за повечето отбори от Калчото. Те добре знаят как да разпределят силите си, кога трябва да натиснат педала и кога да върнат газта. Тъкмо това ги прави толкова неприятни и непредсказуеми за опонентите им. Точно когато си решил, че побеждаваш, съответният представител от Ботуша ти прави задушаващо тръшване през масата и те тушира. Примерите са много! Поради тези причини снощната победа на Ювентус не бива да е изненада за никого. Въпреки, че голяма част от футболните хора на Стария континет смятаха, че "старата госпожа" най-сетне си е намерила майстора, те трябва да помислят как и защо за последно този тим отпадна толкова лесно и на толкова ранен етап от надпреварата. След години на изгнание и катаклизми, Юве се завърна в Шампионската лига през сезон 2012/13, но под ръководството на Антонио Конте така и не успя да прескочи четвъртфиналите. Трябва да отчетем факта, че по онова време нито Конте беше водил отбор в европейските клубни турнири, нито повечето от състезателите в тима бяха играли на такова ниво. И все пак смяната на Конте с Масимилиано Алегри не се прие добре. Аз самият бях крайно скептично настроен, виждайки как "тактикът от Ливорно" бе натирен като мръсно коте от отбора на Милан. Защото ако Ювентус иска да се върне на върха ще му трябва сериозен треньор, а не безработния Макс Алегри, загубил титлата в Серия А точно от Антонио Конте. https://www.instagram.com/p/Bu8m6uOgkMl/ Само че съм грешал. По всяка вероятност този сезон ще е последен за Алегри в Торино, но през петте години в клуба, той направи така, че Ювентус да се завърне сред най-силните на Стария континент. Ако проследим представянията на тима в Шампионската лига, ще видим, че той два пъти достигна до финал (загубени респективно от Барселона с 1:3 и Реал Мадрид с 1:4), а през останалото време бе елиминиран, както се казва "на косъм". След загубения финал в Берлин си мислех, че това ще е краят. Напускането на важни фигури като Артуро Видал и Карлос Тевес обаче не повлия чак толкова и тимът отново бе сред основните претенденти. Един подценен мач в Севиля прати Юве срещу колоса Байерн Мюнхен в осминафиналите на сезон 2015/16, вместо срещу Динамо Киев, какъвто бе жребият на другия отбор в групата Манчестър Сити. Толкова ме беше яд! Първият двубой в Торино завърши при резултат 2:2, което бе благоприятно за "баварците". Само че в реванша Юве отново показа, че не се предава. Бързо 2:0 и нещата изглеждаха доста добре, но тогава сякаш всичко се обърна с главата надолу. Несправедливо отменен трети гол, огромна грешка на Патрис Евра и Байерн се върна в мача, а след това успя и да победи след продължения. Още продажби - Пол Погба стана най-скъпият играч в историята, преминавайки в Манчестър Юнайтед, а толкова талантливият Алваро Мората се завърна в Реал Мадрид. На този етап изглеждаше, че Юве няма да успее да се пребори с големите, след като продължава да разпродава най-добрите си играчи. И тогава ръководството предприе нов курс. Аниели и Марота осъзнаха, че без да харчат пари няма да стане. Трансферната политика вършеше работа, но с играчи на свободен трансфер стигаш до елиминациите в ШЛ и толкова. За да победиш големите ти трябват големи футболисти, а те струват сериозни суми. И Юве започна да харчи. Гонзало Игуаин - 90 милиона. Миралем Пянич - 35 милиона. Това сякаш проработи, защото "бианконерите" стигнаха нов финал, но отново се разминаха с "ушатата", повалени от същия този Роналдо, който снощи направи поредното си шоу. И какво правиш, когато не си постигнал целите си? Опитваш пак. И Юве опита пак. След едни драматични 180 минути срещу Тотнъм, хората на Алегри успяха да преминат през осминафиналите и отново да мерят сили с Реал Мадрид, който ги бе победил няколко месеца по-рано. Катастрофален мач в Торино и 0:3 от европейския клубен шампион. Край на мечтите за триумф, край на амбициите за отмъщение. Или поне така изглеждаше. Реваншът на Бернабеу беше показателен за думите ми от по-горе. Че Юве играе най-силно, когато е опрян до стената. Ново 0:3 и тъкмо когато мачът щеше да отиде в продължения, една необмислена изява на Мехди Бенатиа позволи на съдията да отсъди дузпа за мадридчани в последната минута. И пак този Роналдо, който не трепва в най-важните моменти. Двубой, за който ще се говори още дълго, но който за пореден път доказа, че Ювентус никога не се предава. Демонстрира го и снощи. Ще го демонстрира и на четвъртфиналите. Кой ще е съперник там е без значение. Защото в два мача, Ювентус може да елиминира всеки.
ВИДЕО: Ювентус - Атлетико Мадрид 3:0
