Далеч на север, отвъд мразовитото Балтийско море в най-северната провинция на Норвегия - там, където дори внушителната Скандинавия отстъпва със своите необятни фиорди пред свирепия студ на Арктическия кръг, се намира градчето Вадсьо - мразовито убежище на едва 5,000 жители, много от които и днес се препитават като полярни рибари на сьомга. Традициите в крайокеанското селище не липсват, но те далеч не са спортни. Бомбардирано през Втората световна война, в него днес са запазени единствено няколко старинни дървени къщи от 19 век. То може да се похвали и като отправна точка на първата успешна експедицията до Северния полюс през 1926 година, наред с биоразнообразието на няколко застрашени от изчезване птици. От съвсем неотдавна обаче това място пази и спомена за футболните дарба на едно местно хлапе, превърнало се в един от най-атрактивните футболисти играли във Висшата лига през изминалите 2 десетилетия - Мортен Гамст Педерсен.
Норвежецът, чиито страховит удар от дистанция поразяваше неведнъж вратите на Едвин ван дер Сар, Йенс Леман, Джо Харт, Брад Фрийдъл и Пол Робинсън израства тъкмо във Вадсьо, в лютия климат отвъд полярния кръг. Неговият футболен път от ветровитите норвежки пейзажи до подгизналите терени на Острова е всичко друго, но не и гладък.
“През зимата играехме на закрито, върху леда или пък отвън на снега,” разказва Педерсен. “А през лятото можехме да играем навън с цели дни,” шеговито допълва той за родното си място, където в продължение на 72 дни от 17 май до 28 юли всяка година слънцето не залязва нито веднъж. “Естествено когато си на хиляда километра навътре в Арктическия кръг израстваш в един малко по-различен климат от някои други места.”
Когато през 1994 година баща му Ернест Педерсен го записва в местния четвъртодивизионен Норийлд ИЛ, 13-годишния по това време Мортен мигновено събира погледите на своите полуаматьорски треньори. Отчита се, че това момче има отлична линейна скорост, нелоша техника и добър завършващ удар. Отредена му е позиция на крилото, а 2 години по-късно, вече на 15 години пъргавият младок записва и първия си официален мач за старши отбора. Домакинските срещи на тима често се провеждат на открито, което освен затрудненията заради полувледенения терен, все пак създава и едно любопитно улеснение за намаляване на напрежението върху Педерсен.
Години по-късно той признава, че в срещите, в които отборът му се е представял лошо, публиката често спирала да ръкопляска, което пък карало хората да се приберат по домовете си, за да не измръзнат. Рядко обаче се случвало Педерсен да играе зле, а добрите му изяви карат баща му, който междувременно е бивш шампион и носител на купата на Норвегия, да го подтиква да се подобрява постоянно с всеки изминал ден.
“Баща ми смяташе, че в Норвегия играят прекалено много играчи със силен десен крак. Именно той бе човекът, който ме накара да усъвършенствам играта си и с левия ми крак.”
Тъкмо резултатната му игра с двата крака е забелязана от елитния Тромсьо, където Педерсен се мести на 19 години. Следва кратък период на аклиматизация, а през 2004 година неговите 7 гола хващат окото на Греъм Сунес, който по това време е наставник на Блекбърн Роувърс.
“Имаше изобилие от клубове, които ме наблюдаваха по това време, включително Манчестър Юнайтед и Астън Вила, но Блекбърн бяха най-настоятелни. Исках да отида в клуб, където ще мога да играя редовно,” припомня Педерсен. “Първото ми впечатление, когато пристигнах бе, че Блекбърн е един много приятен клуб. Всички в него се държаха като семейство и живо се интересуваха от мен като човек. Смятам че това беше много добър избор за футболист, който идваше от малко градче в Норвегия.”
Дебютът му е срещу Манчестър Юнайтед в мач завършил 1:1 през есента на 2004 година, но привикването на Педерсен към физическия футбол в Англия допълнително се усложнява след уволнението на Сунес. На негово място идва Марк Хюз, който първоначално не е почитател на закупения за 2.25 милиона евро Педерсен и изважда норвежеца извън мачовете на “роувърс” за почти 3 месеца. Но той е кален и в по-сурови условия и продължава да се бори за мястото си, като междувременно получава подкрепа от неговия сънародник Джон Арне Рийзе, подвизаващ се за Ливърпул, както и от своите бивши съотборници в Норвегия.
От там насетне следват 9 забележителни години с бяло-синия екип на Блекбърн и редица мълниеносни пробиви, топовни голове и паметни представяния на “Иууд Парк”, сред които неотлъчно стоят и някои от най-силните му мачове, записани срещу отборите от топ 4 на Премиършип. Един от тях безспорно е двубоят срещу Манчестър Юнайтед на “Олд Трафорд” през септември 2005 година, в среща останала със златни букви в съзнанието на всеки привърженик на ланкашърци. Изправени срещу звездния състав на Сър Алекс Фъргюсън с титуляри Пол Скоулс, Рууд ван Нистелрой и Кристиано Роналдо, играчите на Марк Хюз извършват своеобразен подвиг и надделяват с 2:1 след 2 попадения на блестящия на контраатака в този мач Педерсен. Победата е първа за Блекбърн на “Олд Трафорд” от близо 50 години. Въпросната кампания е и най-силната за норвежеца, който завършва с 9 попадения и помага на Блекбърн да се класират на 6-то място, което и до днес остава последното им класиране за евротурнирите.
Головете на Педерсен определено не са еднообразни. Често те са от дистанция от над 20 метра или от спечелен пряк свободен удар. След две от тях - гръмотевичен гол с левия крак от над 27 метра във вратата на Лутън и попадение от същата дистанция срещу Нюкасъл няколко седмици по-късно коментаторът Марк Брайт възкликва: “Способен ли е той изобщо да отбележи нормален гол?” Мнение, споделено от не един и двама неутрални зрители.
И макар през тези 9 години Педерсен да играе редом до футболисти като Крейг Белъми, Брад Фрийдъл, Бени Макарти, Дейвид Бентли и Роке Санта Круз, неусетно идва и горчивият момент на сбогуването му с Блекбърн. През 2010 година клубът е откупен от индийската фамилия Венки, а след изпадането на Блекбърн през 2012 година дори мениджърът Сам Алърдайс не успява да го защити от критиките на собствениците. След една година прекарана в Чемпиъншип Педерсен вече не е толкова безценен, а думите, които чува по свой адрес са лишени от всякакви ласкателства.
“Имаше човек в клуба, който говореше доста против играчите в отбора. Мен ме нарече пенсионер и също така започна да уверява треньорите, че да ме пускат в игра е все едно да играят с 10 човека. Това бяха доста ненужни неща, които убиха атмосферата в клуба.
Беше ми изключително трудно да си тръгна,” казва още Педерсен. “Усещаше се напрежение, а аз самия се чувствах смазан. Бях подтиснат. Когато трябваше да направя първата стъпка в напускането си знаех, че не искам да се разделям с клуба. Никак дори. В онзи момент от очите ми се стичаха сълзи.”
След трогателно разделяне с целия щаб на Блекбърн Педерсен преминава в турския Карабюкспор, а след едва един полусезон следва завръщане в Норвегия с екипа на Розенборг, където получава възможност да изравни постиженията на баща си, след като най-после печели шампионата и Купата на Норвегия. Днес той е на 38-години, но това не никак му пречи да се състезава, макар и в трета дивизия на Норвегия за отбора на Алта.
Насладете се на някои от попаденията на Педерсен във Висшата лига:
Прочетете също:
Пионерът на финта “сомбреро”: Алешандре де Карвальо “Канеко”
Масонската таверна в Лондон - родното място на първите официални правила във футбола
10 рекорда във Висшата лига, които едва ли ще бъдат подобрени
