След като през миналата седмица ви запознахме с футболиста Джовани Рокотели, прочул се с изпълнението “рабона”, днес ще се върнем часовника на времето още по назад до 9 март, 1968 година, когато бразилския шампионат “Кампеонато Паулиста” става сцена на едно от най-изящните изпълнения, невиждани дотогава в професионалния футбол.
На тази дата един срещу друг във вечерна среща на стадион Вия Белмиро в Сао Пауло се изправят домакините и властващи от години шампиони в бразилското първенство Сантош, в редиците на които се подвизава и 28-годишния по това време Пеле, срещу тима на Ботафого. Мачът съвсем очаквано не е никак равностоен и завършва с гръмка победа с 5:1 за Сантош с 3 попадения на Тониньо Гиереро, както и 1 попадение на Пеле, но още през първото полувреме очите на всички привърженици се приковават върху дясното крило на Сантош, който стихва публиката с едно изключително, екстравагантно дъгообразно изпълнение над главата си за да асистира за третия гол на Сантош. Името на новопривлечения футболист е Алешандре де Карвальо, по прякор “Канеко” - бразилски краен защитник и полузащитник с японски корени, родом от фавелите на Рио де Жанейро.
Изправен очи в очи с левия защитник на Ботафого Карлучи, Канеко замисля дяволит трик. Той забавя темпото на топката в дясно на наказателното поле, внезапно се засилва към защитника и, оставил топката зад себе си, впримчва кълбото между двете се ходила и акробатично го прехвърля над гърба си и над бранителя пред себе си. Изпълнените хваща Карлучи в крачка и вкаменява цялата защита на Ботафого. Овладял топката след падането ѝ зад Карлучи, Канеко моментално подава от аутлинията към Тониньо, а след миг мрежата зад невярващия вратар Жирсеу Уго да Рош е опъната за трети път.
“Бях свикнал да изпълнявам този трик. Научих се да го ползвам в мачовете на малки вратички във фавелите Паеш Леме и Макензи,” разказва Канеко. “В началото на сезона клубът се нуждаеше от дясно крило. Говореше се за привличането на Натал от Крузейро или Пауло Борхес от Бангу, но не успяха да уредят нито един от тях и затова ми дадоха шанс да играя в отбора.”
Изпълнението моментално увековечава името му в Бразилия. От този мач насетне популярността му не познава граници. Стига се дори дотам някои от националните футболисти на Бразилия да го молят за позволение да заимстват името му и да се прекръстят на Канеко.
“Все още има хора, който ме боготворят за това изпълнение,” споделя Канеко.
След дългите години прекарани в черно-белите цветове на Сантош, Канеко играе още за отборите на Велес Сарсфийлд (Аржентина), Мадурейра, Калдензе, ФК Америка, и Гран Валенсия (Венецуела), където идва и края на кариерата му едва на 26 години.
В следващите 19 години преди да се пенсионира той работи последователно като служител във верига супермаркети, а по-късно става собственик на компания за залагане, собствен фитнес салон в квартала Сантош в Сао Пауло, а не след дълго открива и начално училище, което съществува и до днес.
Канеко издъхва в борбата с раково заболяване на 10 април, 2017 година на 70-годишна възраст.
“Е, разбира се е вярно, че се озовах се в Сантош по погрешка. Но футболът винаги е бил забавление за мен.”
Дори и в последните си години, Канеко често е бил виждан да играе на пясъка покрай брега на Сао Пауло с любимия си номер 7.
