Всеизвестен факт е, че школата на бивша Югославия е раждала таланти, прославяли себе си, клубовете си и държавата си. А може би първата наистина голяма супер-звезда на Югославия е Драгослав Шекуларац. Роден е на 30 ноември 1937 година в Щип.
Името му се появява за първи път в югославските вестници докато е едва на 16 години, тъкмо когато за първи път облича фланелката на Цървена Звезда. Във въпросното интервю заявява, че има само двама големи футболисти на света : Алфредо ди Стефано и... Драгослав Шекуларац. След искренното смущение на репортера, той добавя снизходително и Ференц Пушкаш.
Дебютира за Цървена Звезда на 6 март 1955 година и до юни 1966-та е изиграл за "червено-белите" 375 мача (156 в първенството) и реализирал 119 гола. В тези години печели 5 пъти първенството на Югославия и 3 пъти купата.
Шеки, както го наричат всички, бързо се налага като една от най-популярните личности в страната, а според някои дори е по-популярен и от държавния ръководител Тито в онези години. За него се разказват безброй анекдоти и всевъзможни истории - истински и измислени, които го превръщат несъмнено най-колоритната част от богатия белградски фолклор: като например когато подновява договора си с Цървена Звезда получава 2 грамофонни плочи на популярната в онези години Катарина Валенте. След един феноменален мач, в който "плавите" побеждават Англия на "ЮНА" (стадионът на Партизан понастоящем) с 5:0, Шеки подарява премията си на първия срещнат просяк.
Едни го наричат "Кралят на белградската бохемия", други "Палавото дете на югославския футбол", а трети припомнят как умишлено счупва крака на футболист от скопския "Вардар" или пък как е нокаутирал съдия след спорно положение, той е сред най-желаните гости както в снобски интелектуални среди, така и сред веселите и безгрижни цигани, които го боготворят.
За югославската "репрезентация" при младежите дебютира на 17, а година по-късно вече е важна и неизменна част от мъжкия състав, а скоро става и капитан.
На 30 септември 1956 година дебютира срещу отбора на Чехословакия в Белград на позицията ляво крило, като в последствие той играе на всяка позиция в нападателния вал. Участвал е на олимпийските турнири в Мелбърн 1956-та, и е героя от европейското първенство през 1960-та на което Югославия стига финал, но е спрян от СССР.
Важна част от "репрезентацията" е и на световните първенства през 1958-ма и 1962-ра в Швеция и Чили. Именно в Чили той прави едни от най-добрите си мачове в кариерата, а след срещата с Уругвай френското издание "Л'Екип" му поставя оценка по десетобалната система...11. Впрочем след края на този двубой урусите го изнасят на ръце.
Това е единственият случай в историята на световните първенства, когато победените изнасят своя победител в знак на признание. В кратко интервю след мача, на въпрос кой е най-добрият футболист на Мондиала, той отговаря - Драгослав Шекуларац. След което допълва, че му е направило впечатление "едно дребничко кривокрако момче, бразилско дясно крило" имайки предвид великия Гаринча. Той вече си спечелва любовта на темпераментната южноамериканска публика, която посреща с овации всеки негов финт и дрибъл.
След световното в Чили, Шекуларац си спечелва репутацията на "футболен Одисей" и предизвиква интереса на италианския Ювентус, но тогава трансферът му е спрян от най-висша инстанция, а във въпросната 1962-ра година е избран на 4-то място в класацията за Златната топка на "Франс Футбол".
През 1966-та е трансфериран в Карлсруе, а в дебюта му отказва от футбола млад защитник, след като на няколко пъти прокарва топката между краката му и с неочаквани финтове го принуждава да се хвърля по тревата, а след мача въпросният младеж със сълзи го умолява за спомен да му подари футболните му обувки. Отговорът му е култов - "Няма смисъл, момче, футболът се играе не с обувки, а с глава".
Не след дълго той заминава за Колумбия, където играе за местните Санта Фе, Милионайрос Богота и Америка Кали. С "милионерите" печели купата "Симон Боливар" през 1970-та, а година по-късно и титлата в Колумбия, получавайки наистина фанатична обич от колумбийците.
След това играе за кратко в САЩ, Канада и Франция (за скромния ФК Париж) преди да се завърне в Югославия и да облече екипа на ОФК Београд. Там прави дебют срещу скромен състав на белградската художествена академия и на стадиона се стичат над 10 000 навиячи, въпреки студеното февруарско време. Още в самото начало, поемайки топката, започва да прави каквото си иска, увличайки по три, по четири съперникови футболисти.
Именно след въпросния мач ръководството на белградския отбор му предлага договор с високо възнаграждение, въпреки напредващата му футболна възраст, на което млад централен нападател от отбора протестира. Отговора на Шеки не закъснява:
"Малкият, ти знаеш ли, че Чарли Чаплин е имал деца на 85 години? Аз ще играя още десет години и макар, че ще играя десет пъти по-добре от теб, ще получавам заплата, колкото твоята. Къде е тук справедливостта?"
Прекратил кариерата си, Шекуларац става треньор на малки провинциални отбори, а в края на 80-те поема любимата си Звезда. Именно във встъпването му в длъжност заявява самоуверено пред журналистите, че под негово ръководство, те ще станат отбор от европейска класа.
През 1990-та година печели титлата на Югославия, а година по-късно, когато начело на отбора е небезизвестния на българските запалянковци Любко Петрович, Цървена Звезда стъпва на европейския футболен връх, побеждавайки Марсилия на финала, а след няколко месеца и на световния след победа над чилийския Коло-Коло. И можем да кажем, че именно Шекуларац е положил основите за успеха на това талантливо поколение.
Наскоро част от сръбските спортни медии излязоха с прелюбопитни материали, в които се вижда физическа прилика между Драгослав Шекуларац и настоящата футболна суперзвезда Кристиано Роналдо и ехидно се запитваха дали Шеки не е имал забежка с майката на футболната звезда.
Един от най-легендарните футболисти на Югославия и първата наистина голяма суперзвезда почина на 5 януари 2019 на 81 години, като бе почетен от неговата любима Цървена Звезда.
Източник: "Новото кралство на оранжевите"
