Замислете се кои са най-класните централни защитници в момента. Кои са първите имена, които ви излизат в съзнанието - Върджил ван Дайк, Рубен Диаш, Антонио Рюдигер, Джорджо Киелини, Рафаел Варан? Безспорно тези играчи, както и неколцина други, в момента са на върха на пирамидата, що се отнася до поста централен защитник.
Разбира се, всички те са доста високи, като най-ниският от изброените е Рубен Диаш със своите "скромни" 186 сантиметра. С две думи, най-добрите централни защитници в света са доста високи и добре сложени физически. Поглеждайки назад към историята, почти винаги е било така. Примери колкото щеш.
Съществуват обаче и неколцина, които се справят прекрасно на този пост, въпреки не особено високия си ръст. Въпросните бранители компенсират недостатъка си с огромен хъс, себераздаване и желание. Така липсата им на височина не се превръща в проблем за опазването на вратата.
Ето и някои от тях.
Карлес Пуйол
От край време Барселона не се славят като ръстов състав. Може би изключение прави присъствието на исполина Жерар Пике, но пък неговият партньор в отбрана в първите му години на "Камп Ноу" не можеше да се похвали с височина. Разбира се, Пуйол има редица други качества, като например невероятното му позициониране и точния му усет кога точно да атакува противника и да отнеме чисто топката. Той е висок точно 178 сантиметра, което не е малко, но не е и много, когато се налага да опазваш далеч по-ръстови футболисти. Въпреки това, Пуйол остава в историята като един от най-железните защитници на Барса през 21-ви век.
Хавиер Масчерано
Да, аржентинецът започна своята кариера като полузащитник, но след като бе трансфериран в Барселона, на него се падна тежката задача да замести Пуйол в сърцето на отбраната като партньор на Пике. Спокойно можем да наречем Масчерано "мини-Пуйол", защото той по един перфектен начин запълни дупката, оставена от дългокосия капитан на "каталунците". Масче е висок едва 175 сантиметра, но той играеше с толкова много енергия, че ниският му ръст никога не е бил проблем. Не напразно прозвището на аржентинеца е "малкият шеф" и той помогна на тима да спечели цели 19 трофея за 8 години.
Франко Барези
И докато гореизброените можем да окачествим като "изключително добри", то този човек е буквално легенда. Първият от редицата невероятни защитници, които Милан имаха през годините, а и най-ниският от тях. Според статистиката, Барези и Малдини са изиграли точно 196 мача като партньори в центъра на отбраната на "росонерите" и са допуснали едва 23 гола! И докато Паоло повече пасва на стереотипа за централен защитник със своите 187 сантиметра, то Барези бе висок само 176 сантиметра. Въпреки това, той беше много здрав, пъргав, концентриран и издръжлив. Не напразно ръководството на Милан реши да пенсионира фланелката с номер 6 след неговото оттегляне през 1997г.
Фабио Канаваро
Същото важи и за този човек. Фабио Канаваро, известен с прозвището си "Берлинската стена", записа рекорден брой мачове за националния отбор на Италия, а освен това бе капитан на "скуадрата" по пътя й към световната титла през 2006г. Заради заслугите си на Мондиала, той бе награден със "Златната топка", като поне до момента е последният централен защитник, удостоен с този приз. Играл за редица грандове като Интер, Ювентус и Реал Мадрид, той автоматично се превръщаше в лидер, където и да отиде. Тактически много грамотен и интелигентен, но и много издръжлив физически, той е висок едва 175 сантиметра, но въпреки това остава в историята като един от най-солидните бранители, които италианците са имали.
Иван Кордоба
Колумбиецът има точно 33 гола в славната си кариера, повечето от които са реализирани с глава. Може и да не звучи кой знае колко впечатляващо, но взимайки предвид факта, че Кордоба е висок едва 173 сантиметра, няма как да не сме изумени. Успя да помогне на клубния си Интер да спечели цели 15 трофея за 12-те си години на "Сан Сиро". Освен това, тъкмо Кордоба донесе на Колумбия трофея от турнира Копа Америка през 2001г., след като отбеляза единствения гол във финала срещу Мексико. Много бърз, енергичен и опитен, защитникът бе истински кошмар за нападателите в Серия "А". Освен всичко останало, Кордоба бе и истински лидер на терена, така че дълги години бе втори капитан на "нерадзурите" след Хавиер Санети.
Възможно най-тъпата снимка, която можеше да изберете.
Отговори 0 0