Едва ли може да се намери някой любител на футбола в света, който да не е чувал за легендарния отбор на Лийдс Юнайтед от 60-те и 70-те години на 20-ти век. Тимът, предвождан от иконата Дон Реви, печели редица трофеи в едни много различни за играта времена, но освен това получава и страховита слава, заради твърдия си стил на игра.
През годините доста често са се появявали спорове кой е бил най-големият грубиянин в онзи безкомпромисен състав. Дали това е бил братът на легендата сър Боби Чарлтън - Джак? Или пък халфът и капитан с подчертано дефанзивни функции Били Бремнър? Или пък неговият дългогодишен партньор в лудориите на терена Джони Джайлс? Вероятно еднозначен отговор на този въпрос никога няма да се появи.
Самият Джордж Бест описва отбора на Лийдс от онзи период като "ши*ан ритащ кошмар". Това определено не е най-легендарният начин, с който да останеш в историята, но пък тимът на Реви е доста успешен. Един човек остава на по-заден план, когато се заговори за титлите и трофеите на Лийдс - Норман Хънтър.
Хънтър е роден през 1943г. и постъпва в академията на Лийдс на 16-годишна възраст. Той остава верен на клуба чак до своя 33-ти рожден ден, когато напуска и подписва с Бристол Сити. Цели 14 години Норман е главен герой в защитата на "доновете", като безкомпромисните му намеси му печелят множество симпатизанти, но и врагове.
Неговият дългогодишен съотборник Еди Грей го описва като един от най-добрите подавачи, който някога е виждал. Хънтър може да бъде ползван като събирателен образ за отбора на Лийдс от онези времена. Едновременно с твърдата си игра, той може и да изнася добре топката, както и да подава много точно, а партньорството му с другия защитник Джак Чарлтън си остава легендарно на острова.
С Норман в състава, Лийдс печели 6 значими трофея - две титли на страната, Купата на ФА, Купата на Лигата и два пъти Купата на панаирните градове (предшественика на Купата на УЕФА). За негово съжаление обаче, през този период "доновете" записват и доста втори места - губят 3 финала за Купата на ФА, един за Купата на Панаирите градове и по един за Европейската купа и КНК. Все пак добрите му игри му печелят приза Играч на сезона в Англия през 1974г.
Много от опонентите на Лийдс през 60-те и 70-те описват Хънтър като най-трудния опонент, срещу когото са се изправяли. Кариерата на железния защитник може да бъде обрисувана само с един постер, който феновете на йоркшърци опъват по време на финала на ФА къп през 1972г. срещу Арсенал - "Norman bites yer legs". Друга култова случка е гостуването на Лийдс на Дарби Каунти през 1975г., когато Хънтър и Франсис Лий влизат в мощен ръкопашен бой, а Норман с добре премерено кроше буквално праща своя опонент в нокдаун. Естествено, двамата получават червени картони, но свадата им по пътя към тунела продължава. Лий опитва да нанесе поредица от удари на Хънтър, но той, също като професионален боксьор, избягва всеки един от тях. Движенията му биха накарали дори Тайсън Фюри да завиди.
За нещастие кариерата му в националния отбор на Англия не е толкова успешна. Норман трябва да се бори за място в състав, където непоклатим тандем в отбрана са изградили неговият съотборник в Лийдс Джак Чарлтън и един от най-добрите защитници в историята на "трите лъва" Боби Мур. Хънтър е в отбора на албионците за триумфа през 1966г., но не играе нито минута. На следващия Мондиал в Мексико пък се появява едва веднъж като смяна. Получава златния си медал от титлата на Англия през 1966г. чак през 2009, защото по онова време резервите не биват отличени с такава награда.
Въпреки грубостите и твърдите му изяви на терена, Норман е считан за истински джентълмен и е доста популярна личност в града и страната. След като прекратява кариерата си, той става коментатор, а за няколко години е и мениджър на Барнзли и Родъръм. Той остава сред големите любимци на феновете на Лийдс и след смъртта му през април 2020г. е изпратен като герой.
Норман Хънтър губи борбата с коронавирус на 17 април и на 76-годишна възраст напуска този свят. От клуба пускат официално изявление, в което се казва, че загубата му оставя голяма празнина в семейството на "доновете". До момента Хънтър остава четвърти по брой мачове за Лийдс, като пред него са единствено Джак Чарлтън, Били Бремнър и Пол Рейни. Във времена, в които футболът изобщо не е за балерини, Норман е най-твърдият сред най-железните бойци на Дон Реви.
